- 3 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 251

гр. София 03.07.2020 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 13.05.2020 (тринадесети май две хиляди и двадесета) година в състав:

Председател: Б. Б

Членове: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Д. Д, частно гражданско дело № 1051 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 2103/02.03.2020 година, подадена от И.Х.Х., против определение № 52/13.02.2020 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 437/2020 година.

С обжалваното определение е била оставена без разглеждане подадената от И.Х.Х. молба с вх. № 5143/70374 от 13.11.2019 година за отмяна на основание чл. 304 от ГПК на влязлото в сила решение № 2138/02.09.2019 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми състав, постановено по в. ч. гр. д. № 2256/2019 година, с което е отменено решение от 03.12.2018 година на Окръжен съд Монтана, постановено по гр. д. №335/2018 година по жалба по чл. 463, ал. 2 от ГПК и вместо нето е извършено ново разпределение на сумата от 119 915.75 лева, постъпила от публична продан на недвижим имот по изпълнително дело № 189/2015 година по описа на А.В.Я.-частен съдебен изпълнител, с район на действие района на Окръжен съд Монтана, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители.

В частната жалба на И.Х.Х. се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му и връщането на делото на първоначалния тричленен състав на ВКС за разглеждане на молбата.

Жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на 21.02.2020 година, а частната й жалба е с вх. № 2103/02.03.2020 година, като е подадена по пощата на 28.02.2020 година. Предвид на това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен установения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е посочил, че производството по чл. 303 и следващите от ГПК е специален извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила неправилни съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Според ППВС № 2/29.09.1977 година, приложимо и при действието на ГПК отм. година, актовете на съда, които не разрешават материално правен спор и не са скрепени със сила на пресъдено нещо, били извън приложното полена отмяната и не можели да бъдат предмет на специалното производство по чл. 303 и следващите от ГПК. Съгласно задължителното разрешение в т. 3 на ТР № 3/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на глава 24-та от ГПК. Те били окончателни и не формирали сила на пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган. Атакуваното решение било окончателно такова, постановено на основание чл. 463 от ГПК и имало за предмет законосъобразността на определено изпълнително действие на частния съдебен изпълнител-разпределението на постъпилите парични суми след публичната продан, поради което молбата за отмяна по чл. 304 от ГПК като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт била процесуално недопустима и следвало да бъде оставена без разглеждане.

Твърденията на И.Х.Х. сочат на това, че същата има вземане за неплатени трудови възнаграждения по отношение на длъжника по изпълнението „ССФ-С. Ш енд Форуърдинг“ АД [населено място], което вземане е прехвърлено на „И Пи Ай“ ЕООД [населено място], по реда на чл. 99 и следващите от ЗЗД, заедно с такива вземания на други физически лица. „И Пи Ай“ ЕООД гр. Г. С., в качеството си на цесионер, е предприело действия по принудителното събиране на прехвърлените му вземания по отношение на „ССФ-С. Ш енд Форуърдинг“ АД [населено място]., като впоследствие се е присъединило като взискател по изпълнителното производство, по което е извършено разпределението. По отношение на вземанията на „И Пи Ай“ ЕООД [населено място] в решението на Софийския апелативен съд, чиято отмяна е поискана, е прието, че дружеството не може да се легитимира като надлежен кредитор и взискател с привилегировано вземане, тъй като правото на трудово възнаграждение било съществен елемент от правото на трудовото правоотношение (чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ, във връзка с чл. 242 от КТ и чл. 128, т. 2 от КТ) и разбирано като субективно право на работника или служителя на цената на неговия труд срещу предоставената работна сила било лично и непрехвърлимо, съгласно императивната разпоредба на чл. 8, ал. 4, изр. 2, пр. 2 от КТ, във връзка с чл. 99, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.З съставът на Софийския апелативен съд приемал, че прехвърлянето на вземанията на работниците и служителите за трудовите им възнаграждения на „И Пи Ай“ ЕООД [населено място], които дружеството се легитимира като кредитор не било породило правно действие.

В случая влязлото в сила разпределение определя плащанията, които съдебния изпълнител следва да извърши на отделните взискатели, като същите трябва да съответстват пълно и точно на разпределението. Затова разпределението е от значение за удовлетворяването на отделните взискатели, като наред с това засягат и интересите на длъжника, тъй като определя точно размера на задълженията, които трябва да плати от получената по изпълнението сума. Решението по чл. 463 от ГПК установява със сила на присъдено нещо съществуването на привилегията, нейния ред, размера на сумата, която се полага при удовлетворяване на кредиторите. Обвързващото действие на силата на присъдено нещо на решението по чл. 463 от ГПК обхваща взискателя и длъжника по изпълнителното производство, както и присъединилите се до момента на извършването на разпределението взискатели. В случая И.Х.Х. не е взискател или присъединен взискател по изпълнителното производство, по което е постановено разпределението. Действително същата е праводател на „И Пи Ай“ ЕООД [населено място], което се явява присъединен взискател по посоченото изпълнение. Законът обаче не изисква задължителното участие на праводателя на взискателя, в производството по обжалване на разпределението, когато се разглежда вземането на приобретателя, придобито преди изпълнителното производство, а решението по чл. 463 от ГПК, с което правата на цесионера, в качеството му на взискател по изпълнението са отречени, не поражда сила на пресъдено нещо по отношение на цедента в отношенията му между длъжника и взискателите по изпълнението. С още по-голяма сила това важи и за случаите, когато качеството на взискател на приобретателя е отречено, не поради несъществуване на прехвърленото вземане на праводателя, а поради това, че прехвърлителното основание не е породило действие, както е в конкретния случай. В случая И.Х.Х. би могла да реализира вземането си в образувано от самата нея производство по принудително изпълнение, но не може да се счита за присъединен кредитор по изпълнението, по което е изготвено разпределението, тъй като не са налице предпоставките за присъединяването й към момента на изготвянето му, като не може автоматично да замести „И Пи Ай“ ЕООД [населено място], в качеството му на присъединен взискател.

С оглед на горното И.Х.Х. не е имала правната възможност да участва в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна е поискана, нито пък постановеното в това производство решение я обвързва със сила на пресъдено нещо. Затова подадената от нея молба за отмяна е недопустима и не подлежи на разглеждане, както правилно е преценено от състава на ВКС, ГК, ІІІ г. о.

С оглед на горното обжалваното определение № 52/13.02.2020 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 437/2020 година е правилно и трябва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 52/13.02.2020 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 437/2020 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.