О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№191

гр. София, 03.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията М. Г гражданско дело № 3986 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 529/10.06.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1250/27.05.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 4634/2018 г. на Софийския апелативен съд, по касационната жалба на Х.Х.Ц.. На касатора е указано в едноседмичен срок да внесе дължимата за разглеждане на жалбата му държавна такса в размер на 1 221.62 лева.

С молба от 15.06.2020 г. касаторът е поискал да бъде освободен от заплащането на държавна такса.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема, че не са налице предпоставки за освобождаване на страната от задължението за заплащане на такса за касационното производство, предвид следното:

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Право на такова освобождаване имат лицата, които нямат имущество и доходи. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на представените доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за плащане на държавна такса по делото.

В случая, при съвкупната преценка на декларираните от касатора и констатираните служебно от съда обстоятелства (по справка от Агенция по вписванията) се установява, че Х. Ц. притежава: 4/6 ид.части от ПИ пл.№ ..., с площ от 1870 кв.м. в [населено място] ..., област София и 4/6 ид.ч. от сграда в същия имот по обявено на 07.08.2019 г. завещание от М.И.Ц.; самостоятелен обект в сграда – етаж от вътрешна двуетажна жилищна сграда с площ 73 кв.м. в [населено място], [улица], ет..; пожизнено право на ползване върху апартамент от 60 кв.м. в. ... [населено място].

В декларацията си Х.Ц. е посочил, че получава пенсия за старост в размер на 132.74 лв., но не е декларирал посочените по-горе имоти, нито наличието или отсъствието на банкови влогове.

В периода 2015 г. - 2020 г. ( след завеждане на настоящото дело) молителят се е разпоредил, като е продал на адв.А. Ж. (негов процесуален представител по делото) следните имоти: на 25.09.2015 г. - 1/2 ид.ч. от дворно място от 376 кв.м. на [улица] [населено място] за сумата 6 600 щ.долара, при запазено право на ползване върху имота за продавача; на 27.11.2015 г. по договор за доброволна делба е получил сумата 6 600 щ.д. (нот.акт №146/2015 г.); на 11.12.2015 г. е продал апартамент в....[населено място] за сумата 9 500 лв.; на 14.02.2020 г. – апартамент в... [населено място] за сумата 20 810 лв.

Видно от приложените по делото договори за правна защита, Х.Ц. е договорил и платил на адв. А.Ж. адвокатски възнаграждения – 2 000 лева за първоинстанционното производство (при договорени 3 000 лв. – стр.38 от делото на СГС); по възз.ч.гр.д.№ 1257/2016 г. на САС - 2 000 лв. (стр.32 от делото на САС); за въззивното производство - 3 000 лв. (л.14 от възз.гр.д. № 4634/2018 г. на САС).

При тези данни за притежаваното от касатора имущество и доходи, при отчитане на здравословното му състояние и възраст, както и на договорените и заплатени от него адвокатски възнаграждения, съдът счита, че не са налице условия за уважаване на искането по чл.83, ал.2 ГПК. Молителят притежава достатъчно имущество и доходи (пенсията не може да се приеме за единствен доход), които очевидно му позволяват да заплати разходи за адвокатска защита в много по-висок размер от размера на дължимата за производството държавна такса. Отделен е въпросът, доколко добросъвестно в случая (с оглед времето на извършването им и приобретателя по сделките), молителят упражнява процесуалното право по чл.83, ал.2 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№ 4619/15.06.2020 г. на Х.Х.Ц. за освобождаване от внасяне на държавна такса за касационното производство.

УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщаване на настоящото определение да внесе определената държавна такса за делото и да представи платежния документ по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.