О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 459

гр. София, 03.07.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С на Р. Б,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВАЧЛЕНОВЕ: К.Н.А БАЕВА

изслуша докладваното от съдия А. Б т.д. № 2650 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ю. Б“ АД, представлявана от адв. Г. С., срещу решение № 1186 от 20.05.2019г. по т.д. № 894/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено определение, имащо характер на решение, от 07.12.2018г. по т.д. № 4853/2015г. на Софийски градски съд, ТО, 17 състав. С потвърденото първоинстанционно решение е спряно на основание чл.632, ал.1 и ал.5 ТЗ производството по т.д. № 4853/2015г. на СГС, ТО, VI-17 състав.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага съображения за неправилност на изводите на съда, че липсва имущество, което да е достатъчно за покриване на разноските в производството по несъстоятелност, като сочи, че са представени доказателства за прието в производството по несъстоятелност по т.д. № 212/2014г. на ОС – С. З вземане на дружеството „Самарт 58“ /н./ в размер на 726 567,07 лева, което е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания и е в процес на изготвяне сметка за разпределение. Сочи, че синдикът е следвало да положи дължимата грижа за участие в производството по утвърждаването на тази сметка и съответно – получаване на суми по нея. Твърди още, че синдикът е полагал труд, без кредиторите да са заплащали разноски по време на производството, от назначаването му на 15.07.2016г. до получаването на сумите от ЧСИ Б. на 21.09.2018г. и следователно предплащането на разноските не е било условие за синдика да извършва действия, а същият е работил без възнаграждение 24 месеца. В тази връзка сочи, че след получаването на сумите от продажбата на ипотекираното имущество преценката на синдика и съда се променя и без убедителна аргументация се определя размер по целесъобразност, с което касаторът не е съгласен. Поддържа, че с частичната сметка за разпределение, обявена в ТР на 22.02.2018г., за разноски в производството по несъстоятелност са разпределени 38 000 лева – за възнаграждение на синдика и на назначения му с разрешение на съда помощник адвокат и негова съпруга, което възнаграждение е заплатено в противоречие с ТР № 1 от 03.12.2018г. на ОСТК на ВКС и е за труд, който не е положен от синдика и неговия помощник, а от ЧСИ С. Б.. Сочи още, че е невярно посоченото в обжалваното решение, че поканата до кредиторите да предвнесат определените от съда разноски в размер на 20 000 лева е публикувана в книгата по чл.634, ал.1 ТЗ. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 /неправилно посочено т.2/ ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на ТР №1 от 03.12.2018г. по тълк.д. № 1/2017г. на ОСТК на ВКС, съгласно което разноските в несъстоятелността за възнаграждение на синдика не могат да бъдат удовлетворявани със суми, получени от продажба на ипотекирано имущество, в случай че вземането на кредитора, в полза на когото е учредено обезпечението, не е удовлетворен напълно. Твърди, че изготвяйки частична сметка за разпределение съгласно чл.721, ал.2 ТЗ, синдикът е осуетил прилагането на задължителна съдебна практика съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ и чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като производството по посоченото тълкувателно дело е образувано преди изготвянето и обявяването в ТР на частичната сметка за разпределение на получени суми от реализирано по реда на ГПК чрез публична продан ипотекирано имущество.

Ответникът „Самарт - 58“ АД /в несъстоятелност/, представляван от синдика Т.Г.Ч, представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Прави възражение за недопустимост на подадената касационна жалба поради липса на формулирани въпроси за изследване като задължителен елемент от производството пред ВКС. Поддържа, че посочената от касатора съдебна практика е неотносима, тъй като не намира връзка с фактическата обстановка по настоящия спор – вземанията на касатора са приети в производството по несъстоятелност на дружеството само частично и то, като необезпечени. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че в случая, видно от представения от синдика на дружеството в несъстоятелност месечен отчет от 16.10.2018г., същият е уведомил съда по несъстоятелността, че събраната в хода на производството по осребряване имуществото на длъжника сума в размер на 824 827 лева е била разплатена в пълен размер между кредиторите с приети вземания въз основа на влязлото в сила определение за одобряване на частичната сметка за разпределение, както и че текущите разноски в производството по несъстоятелност на „Самарт 58“ АД са за месечно възнаграждение на синдика в размер на 2000 лева и не е налична сума, от която да се погасяват текущо. Посочил е, че с определение от 23.10.2018 г. съдът е определил сума за разноски, която да бъде предвнесена от кредиторите, за да продължи производството, като е указал изрично и последиците от непредставяне на доказателства и невнасяне на така определената сума, но в дадения им триседмичен срок никой от кредиторите не е внесъл сумата.

Въззивният съд е посочил още, че при съобразяване на размера на определената сума за разноски първоинстанционният съд съгласно разпоредбата на чл. 629б, ал.2 от ТЗ е взел предвид приетото от кредиторите текущо месечно възнаграждение на синдика в размер на 2000 лева, както и другите очаквани текущи разходи в производството по несъстоятелност. Приел е, че противно на твърденията на жалбоподателя, определението на съда по чл.629б ТЗ е било вписано в книгата по чл.634, ал.1 ТЗ на 24.10.2018г. под позиция № 189, от която дата тече указаният триседмичен срок за предвнасяне на определената от съда сума за покриване на разноските за провеждане на производството по несъстоятелност, поради което е счел за неоснователен този довод на жалбоподателя.

Въззивният съд е взел предвид, че с отчета на синдика, представен с молба с вх.№ 24307/20.02.2018г., същият е уведомил съда по несъстоятелността, че са налице образувани искови производства по повод предявени искови претенции с правно основание чл.647 ТЗ - по т.№ 3067/2017г. на СГС и по т.д.№ 1280/2017г. на СГС, по които дела синдикът е конституиран като ищец и съищец. Посочил е, че наличието на висящи искови производства по дела за попълване масата на несъстоятелността представлява пречка да се пристъпи към свикване на заключително събрание на кредиторите, доколкото все още няма данни масата на несъстоятелността да е изчерпана. В този смисъл е приел, че молбата на синдика за даване на указания за предвнасяне на разноски се явява основателна и обоснована във връзка с необходимостта от попълване на масата на несъстоятелността, както и извършване на по-нататъшната дейност по провеждане на универсално принудително изпълнение-по издирване имуществото на длъжника, по оценка и последващо осребряване.

С оглед установените обстоятелства въззивният съд е приел, че поради липсата на бързо ликвидни парични средства съдът правилно е постановил определението /имаща характер на решение/, с което производството по несъстоятелност е спряно. Намерил е за неоснователен довода на частния жалбоподател, че са налице вземания на дружеството, с които разноските биха могли да се покрият, като е посочил, че не са ангажирани доказателства, а и не се твърди изобщо да е налице съставена влязла в сила сметка за разпределение, с която в полза на длъжника „Самарт 58“ АД /н./ да са били разпределени парични средства в качеството му на кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност на „Р. Р“ ЕАД и които да могат да послужат като разноски в производството по несъстоятелност. Изложил е съображения, че за да продължи производството, следва да са налице парични средства, с които да бъдат посрещнати текущите разходи, докато бъде осребрено по-бавно ликвидното имущество, каквито са движими вещи, недвижими имоти, дялови участия, включително и вземания от трети лица, тъй като превръщането на тези права в пари е процес, който налага извършването на разходи, представляващи ежемесечно възнаграждение за синдика, възнаграждения за вещи лица по образуваните производства за попълване масата на несъстоятелността и т.н. Въпросите дали синдикът предприема адекватни действия за попълване масата на несъстоятелността, вкл. регресни права срещу солидарен съдлъжник на осн. чл.127, ал.2 ЗЗД, е счел за неотносими, тъй като не се отнасят до налични парични средства или други бързоликвидни вземания, събирането на които да обезпечи нормалното протичане на производството по несъстоятелност, още повече че няма данни тези вземания да са безспорни. Посочил е, че за жалбоподателя остава възможността да внесе определената от съда сума за разноски и да поиска в едногодишния срок възобновяване на производството.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя.

В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за излагане на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението си не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, а единствено е повторил оплакванията си за неправилност на въззивното решение поради противоречие на въззивното решение с ТР №1 от 03.12.2018г. по тълк.д. № 1/2017г. на ОСТК на ВКС. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства. Произнасянето на въззивния съд по наличието на предпоставките на чл.632, ал.1 и ал.5 ТЗ е съобразено с конкретните факти по делото, а несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд представлява оплакване по чл.281, т.3 ГПК, по което настоящият състав не може да се произнесе в стадия на селектиране на касационната жалба. За пълнота следва да се посочи, че въззивният съд не се е произнасял по въпроса дали разноските в несъстоятелността за възнаграждение на синдика могат да бъдат удовлетворявани със суми, получени от продажбата на ипотекирано имущество, ако вземането на обезпечения кредитор не е удовлетворено напълно, разрешен в ТР №1 от 03.12.2018г. по тълк.д. № 1/2017г. на ОСТК на ВКС, на противоречие с което се позовава касаторът.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1186 от 20.05.2019г. по т.д. № 894/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: