О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 458

[населено място], 03.07.2020 г.

В.К.С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Г. И т.д. № 2469 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С.Д.С. обжалва решение № 1520 от 21.06.2019 г. по гр.д. 5575/18 г., Апелативен съд – София, ГК, 14 състав, с което е отменено решението на Софийски градски съд за осъждане на „Б. В иншурънс груп“ АД да й заплати 8 000 лв ведно със законната лихва от 30.09.2011 до окончателното изплащане, както и в частта, с която е осъден да заплати на законна лихва върху сумата от 8 000 лв за периода 23.5.2010 г. до 30.09.2011 г. и е отхвърлен искът й срещу този ответник за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 226 от КЗ отм, причинени от смъртта на майка й, настъпила в ПТП на 21.04.2010 г. е потвърдено решението в останалата обжалвана част за отхвърляне на исковете й, срещу „Б. В иншурънс груп“ АД, на основание чл. 226 от КЗ отм и Гаранционен фонд, иск с правно основание чл. 288, ал. 1, т.1 от КЗ отм., на основание чл. 53 от ЗЗД, обективно съединени с искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за солидарното им осъждане да заплатят на С.Д.С. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 8 000 лв до напълно предявения размер от 80 000 лв (частичен иск от вземане в общ размер 160 000 лв) и законната лихва от 21.4.2010 г. срещу „Б. В иншурънс груп“ АД, а срещу Гаранционен фонд от 13.10.2011 г.

Излага съображения за необоснованост на съдебното решение. Сочи, че няма „скоростен път“ като правно понятие към 2010 г. Както и оспорва, че определеният размер на обезщетението е изключително занижен. Счита, че има грубо нарушение на процесуалните правила по подробно изложени съображения. Счита, че неправилно са преценени фактите относно пътнотранспортното произшествие.

Моли да се допусне касационно обжалване. Моли да се отмени решението като бъдат осъдени ответниците солидарно да й заплатят обезщетение за причинените й вреди в размер на 80 000 лв, частичен иск от цяло вземане в размер на 160 000 лв, евентуално съединен с иск за разделно претендиране на обезщетение като претендира лихва за ГФ от 13.10.2011 г., а за ЗАД „Булстрад ВИГ“ 23.5.2010 г. Иска да се отмени решението и в частта за разноските. Претендира разноски за касационното производство.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК сочи следните основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение:

Сочи всички основания за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1-3 от ГПК.

1. Решението в уважената част от иска за парично вземане, необжалвано от ответника, ползва ли се със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното материално право, при липса на въззивно обжалване и възражения от ответника по делото, и длъжна ли е въззивната инстанция да разгледа иск за вземането за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, дори ако намира, че е наличие изначална неоснователност на претенцията ? Счита, че този правен въпрос е разрешен в противоречие с т. 2 от ТР 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС относно частичния иск.

2. Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда на установените по делото доказателства и факти представлява ли нарушение на съществени процесуални правила: длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи с приложение относно приложимата правна норма, въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата? Счита, че този правен въпрос е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 2001 г., т. 12 на ОСГТК на ВКС. Сочи основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1 от ГПК.

3. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди другите доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни, може ли съдът при обсъждане на дадено доказателство – в случая АТЕ да обсъди и приеме част от заключението, а друга част да игнорира напълно, без да изложи мотиви защо приема само част от заключението Подробно мотивира въпроса си като в случая сочи, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – противоречие на разрешения по делото правен въпрос с практиката на ВКС, изразена в определение № 26 от 19.01.2009 г. и решение № 24 от 2010 г. по гр.д. 4744/08 1 ГО, решение № 21 от 2002 г. по гр.д. 677/2001 г 1 ГО и решение № 370 от 24.2.2015 4г. по в.гр.д. 2920/2014 г. на 4 състав на САС. А също така и основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

4. Може ли съдът да замества заключението на вещото лице – автотехнически експерт, със собствени произволни изводи, без да има специални знания в съответната област, без да прецени всестранно и другите доказателства по делото и без да сочи годни доказателства, неточни или ненаучни изходни позиции, подкрепящи изводи на съда, че не следва да кредитира заключението на вещото лице. Счита, че по отношение на този правен въпрос са налице основанията за допускане касационно обжалване по чл. 280, т. 1 и 3 от ГПК и конкретно по първото посочено основание противоречи ес решение № 179 от 17.6.2013 г. по гр.д. 228/12 г., 4 ГО, решение № 324 от 13.7.2011 г. по гр.д. 378 2009 г. на 1 ГО.

5. Длъжен ли е водачът да избере подходящ за конкретните условия скорост и представлява ли случайно деяние, удар, настъпил при движени е с разрешена, но несъобразена с осветеността на фаровете скорост. Сочи основание по чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК и конкретно противоречи е с решение № 577 от 29.11.2010 г. по гр.д. 1741 /09 г. 2 ТО и решение № – от 29.7.201 1г. на ВКС по гр.д. 775/10 г. 3 НО.

6. Движение със скорост, несъобразена с осветеността на фаровете на къси светлини, представлява ли виновно нарушение на правилата за движение или случайно деяние, Сочи противоречи ес решение –№ 9 от 299.7.2011 г. по н.д. 77510 г. 3 НО и решение № 43 от 26.2.2015 г по н.д. 1604/14 г. на 1 НО

7. От кой момент възниква опасността за водач на МПС – наличие на прескачащ мантинела пешеходец, разделящ на две ленти за движение, представлява ли опасност за движението, изискващ намаляване и евентуално спиране, предвид ясното намерение за преминаване отсреща към населеното място? Сочи основание по чл. 280, ал.1 т. 1 и т. 3 и конкретно противоречие с решение № 71 от 22.2.1983 г. по н.д. 344/84 г. на 3 НО.

8. Длъжен ли е водачът на МПС да се движи със скорост, технически безопасна- съобразена с видимостта на фаровете на къси светлини, при движение на такива, за да може да спре пред всяко препятствие, възникнало в зоната на осветеност и технически предотвратимо или забраната на чл. 22, ал.1 ЗДВП не допуска водачите да намалят скоростта си до съобразена такава с осветеността на фаровете. Счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предвид вече цитираните решения, както и основание по чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК.

Сочи основание – очевидна необоснованост на съдебното решение, което основание ще бъде разгледано като такова съгласно чл. 280, ал. 2 пр. 3 от ГПК, очевидна неправилност на съдебното решение.

Ответникът „Б. В иншурънс груп“ АД не е подал отговор на касационната жалба.

О. Г фонд счита, че не са налице основания за допускане касационно обжалване. Първо поради това, че нито един от правните въпроси не попада в обхвата на чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК, тъй като има съдебна практика. В процесния случай правните въпроси съставлявали оплаквания срещу правилността на въззивното решение. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на касатора на 25.07.2019 г. Касационната жалба е от 22.08.2019 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК.

С обжалваното съдебно решение, въззивният съд след анализ на писмените и гласни доказателства, конкретно изслушаните по делото експертизи, е приел, че С.Д.С. е дъщеря на починалата Р.Й.Я., нейна майка. Майката е загинала в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 21.4.2010 г. около 20,55 ч на път Е-79, посока от [населено място] към [населено място], при сух асфалт, без пътни знаци и пешеходни пътеки като пътят е бил с две платна, всяко с по две ленти на движение с ширина от 3,5 м, разделени от затревена полоса, широко около 2,7 м, върху която била разположена еластична мантинела. Товарен автомобил „Мерцедес спринтер“, движейки се със скорост 91-92 км/ч е предприел изпреварване на пътуващия преди него лек автомобил.В този момент пешеходката Р. Я. била прескочила мантинелата на затревената площ, предприела пресичане на платното за движение, тичайки (бързо бягане) обута с джапанки, в посока от мантинелата през лентата за изпреварване към средната лента на платното за движение, като скоростта й е била 10 км/ч. След като блъснал пешеходката (в зоната на левия габарит) водачът на товарния автомобил спрял и през нея са преминали няколко автомобила с неустановена марка и контролен номер. Установено е, че ударът е настъпил в лентата за изпреварване на платното за движение от [населено място] към [населено място], по ширина на платното на около 1,5 м от левия бордюр на лентата на изпреварване. Опасната зона на спиране била 80 м, ако водачите се движели със скорост 66 км/ч при разрешена 90 км/ч същите биха могли да спрат на един метър от пешеходката. Прието е, че е настъпила тъмната част на деня и за водача на товарния автомобил светлина и видимост се осигурявала около 8 м в ляво от левия габарит и 45 м от водача. При ширина на лентата за изпреварване 3,5 м водачът на товарния автомобил е имал възможност да види пешеходката, стъпила на бордюра в ляво, на около 50 м пред себе си и на около 51 м пред автомобила, ако същата е била на разделителния остров. Сравнявайки разстоянието за видимост на водача от гледна точка осветеност опасна зона 80 м и скорост 92 км/ч с оглед заключението на вещото лице, съдът е достигнал до извод, че ударът за водача е бил непредотвратим. Въззивният съд приема като кредитира заключението на единичната експертиза, че причините за удара са пешеходката, пресякла пътно платно за скоростно движение на място необозначено за пресичане, без да съобрази обстоятелството, че е настъпила нощта, както и че пресича в опасна близост пред идващия с висока скорост товарен автомобил. Въззивният съд е приел, че действително пътят не е обозначен като скоростен, но на практика е такъв и чрез пресичането му пешеходката е нарушила чл. 55, ал. 1 ЗДвП, който забранява движение на пешеходци по този вид пътища. Категорично е установено, че не е имало обозначения и съответно Я. не е имала законова възможност да пресече пътя. Прието е, че пешеходката е пресичала път извън населеното място и са важали забраната на чл. 113, ал.1, 4 от ЗДвП, както и т. 2 на чл. 114 от ЗДвП, забраняваща пресичане на платното за движение при ограничена видимост. А придвижването през нощта било именно ограничена видимост. Относно поведението на водача на товарния автомобил е прието, че не е нарушил нормата на чл. 20, ал.2 ЗДвП в относимата редакция към процесното правоотношение. Той е следвало да вземе предвид всички фактори, влияещи върху пътната обстановка, за да може да спре пред всяко предвидимо препятствие. Въззивният съд приема, че бързо пресичащ пешеходец, тичащ, пресичащ внезапно не съставлява предвидимо препятствие за водача на автомобила. Той не е бил длъжен и не е можел да предвиди тази опасност и съответно да реагира и да я избегне. Въззивният съд е приел, че скоростта на водача е била съобразена, тъй като е можел да спре в рамките на тази удължена осветена зона. Отстоянието на автомобила до мястото на удара в момента, в който пешеходката е навлезнала на платното за движение е 55 м – в рамките на удължената осветена зона, но и в опасната зона. Непредвидимото навлизане на пешеходката в опасната зона за спиране при движение със съобразена скорост била единствената причина за настъпване на пътно-транспортоно произшествие. Приета е липса на противоправно поведение на водача на товарния автомобил.

Допускането касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 от ГПК се извършва само на основанията, предвидени в закона. Съдът може да допусне касационно обжалване и служебно, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо – чл. 280, ал. 2, пр. 2. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал наличие на основание по чл. 280, ал.2 пр. 3 от ГПК или е обосновал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК. В правната теория и съдебна практика се приема, че нищожно е съдебното решение, когато е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване, както и ако заповядва нещо невъзможно. В случая не се установява да е налице вероятност съдебното решение да е нищожно и това изключва допускане касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК.

По отношение основанието по чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че не е налице вероятност да е налице недопустимост на съдебното решение и поради това липсва основание за допускане касационно обжалване. Решението би било недопустимо, ако е постановено, без да са налице основания за разрешаване на спора по същество като липса или ненадлежно упражняване правото на иск или ненадлежно сезиране на съда, или след десезиране на съда. В случая не се установява да е налице вероятност съдебното решение да е недопустимо.

По отношение първия поставен правен въпрос от касатора. В случая въпросът е поставен с оглед необжалваемостта на първоинстанционното решение от един от обикновените другари в процеса– Гаранционен фонд в частта, с която е осъден да заплати 8 000 лв. Искът е предявен за солидарно осъждане на двамата ответници – Гаранционен фонд и ЗАД „Б. В иншурънс груп“, обективно съединен с евентуален иск за осъждане на всеки от ответниците. Двамата ответници са обикновени другари, на основание чл. 216, ал. 1 от ГПК.Пстанционното решение е обжалвано от ищеца в отхвърлителната част на решението за разликата над 8 000 лв до напълно предявения размер. А също така е обжалвано и от ответника ЗАД „Б. В иншурънс груп“ АД в частта, с която е осъден да заплати 8 000 лв. Налице е призоваване на Гаранционен фонд в производството пред въззивната инстанция. Няма данни за присъединяване към въззивната жалба на другия ответник, на основание чл. 265 от ГПК. В този случай решението е влязло в сила спрямо необжалвалия другар – Гаранционен фонд в частта, с която е осъден да заплати на ищцата 8 000 лв. В отношенията между двамата ответници, решението на първоинстанционния съд е задължително с оглед обвързващата сила на мотивите, на основание чл. 223, ал. 2 от ГПК. В останалата част спрямо обжалвалия обикновен другар ЗАД „Б. В иншурънс груп“ решението не е влязло в законна сила. Така поставеният правен въпрос не е разрешен от въззивния съд, решението не се ползва със сила на пресъдено нещо между двамата ответници. Доколкото те са обикновен другари, предвид процесуалното поведение на Гаранционния фонд и неподаването на въззивна жалба, то спрямо него решението на първата инстанция е провело действие, но спрямо ищцата и другия ответник, се е проявил суспензивния ефект на въззивната жалба и решението не е влязло в законна сила като не се ползва и от сила на пресъдено нещо, на основание чл. 298 от ГПК.Стелно така формулираният правен въпрос не е включен в предмета на делото предвид положението на двамата ответници в качеството им на обикновени другари. С този правен въпрос касаторът не е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.1 от ГПК и не може да се разгледат допълнително сочените основания,

По отношение на втория правен въпрос. Така формулираният втори правен въпрос не е обусловил крайния изход на спора. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, като включително е анализирал изводите на вещите лица, формирал е собствени изводи въз основа на заключенията и е установил релевантните факти. Въз основа на писмените и гласни доказателства е направил свои изводи. Изрично е посочил кои изводи приема, съпоставяйки ги с останалите данни по делото. Въз основа на възприетите от него факти е направил правни изводи. Поради това, така формулираният правен въпрос не може да съставлява общ основание за допускане касационно обжалване. От друга страна в частта, с която въпросът засяга обосноваността на съдебното решение също не може да е основание за допускане касационно обжалване, тъй като въпросите, свързани с правилността на съдебното решение не съставляват основания по чл. 280, ал.1 от ГПК. Така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. 1/09 г. на ОСГТК на ВКС. Липсва соченото основание за допускане касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

По отношение третия поставен правен въпрос – също не обосновава наличие на това разрешение. Въззивният съд не е селектирал доказателствата, а ги е обсъдил по отделно и в тяхната съвкупност, преценявайки ги за установяващи релевантните факти. Поради това този въпрос не е разрешен от въззивния съд и не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. При липса на общо основание за допускане касационно обжалване, не следва да се обсъждат и допълнително сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК.

По отношение на четвъртия поставен въпрос –настоящият съдебен състав намира, че този правен въпрос не е разрешен. Липсват произволни изводи на въззивния съд. Въззивният съд е възприел заключението на вещото лице, обсъдил е всички релевантни факти и с оглед специалните изводи, преценявайки конкретните факти е приел кои са се осъществили и как тяхното осъществяване води до приложение на посочените правни норми и какви са следващите се изводи. Поради това липсва разрешаване на този правен въпрос и той не може да обоснове правно основание по чл. 280, ал.1 от ГПК. Това изключва възможността за преценка на допълнително сочените основания по чл. 280, ал.1, т. 1- 3 от ГПК.

По отношение на поставения пети правен въпрос въззивният съд е приел, че с оглед конкретно установените факти чрез заключението на вещите лица за осъществена посочената в решението фактическа обстановка на състоялото се конкретното пътно-транспортно произшествие. Прието е, че първопричина за настъпилото пътно-транспортно произшествие вследствие на което е настъпила смъртта на майката на касатора, е поведението на пешеходеца. Обсъден е и въпросът за осветеността на пътя с оглед фаровете на автомобила, но е прието, че с оглед конкретните факти, пешеходката е навлязла внезапно на пътното платно, на място където не е разрешено да пресичат пешеходци, в тъмната част на денонощието и неочаквано в опасната зона на автомобила. Това е обусловило извод за липса на неспазване правилата за движение по пътищата от страна на водача на автомобила. Така разрешеният правен въпрос представлява анализ на факти и доказателства и е свързан с правилността на съдебното решение. Правният въпрос като общо основание за допускане касационно обжалване не може да е свързан с правилността на съдебното решение, а само с даденото разрешение от въззивния съд, така както е разяснено в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това не е обосновано общо основание за допускане касационно обжалване и не могат да се изследват и допълнително сочените от касатора основания.

По отношение на шести правен въпрос. Така поставеният правен въпрос от касатора не е разрешен самостоятелно. Налице е анализ, извършен от въззивния съд, на всички факти и обстоятелства, за да се изключи вината на водача на МПС и съответно функционалната отговорност на застрахователя. Правният въпрос е включен в комплекса на факти, разгледан от въззивния съд и е прието противоправно поведение на пешеходеца, което е основна причина за пътно-транспортното произшествие. Посоченият правен въпрос е отделен от целия комплекс от въпроси, разрешени от въззивния съд и сам по себе си не е обуславящ крайния изход на спора. Въззивният съд е приел, че при конкретното поведение на пешеходеца, внезапността му на поява в тъмната част на деня, не са дали възможност на водача на МПС да предвиди препятствие на пътя. В този смисъл е определено поведението на лицето, чиято отговорност е застрахована като първопричина за пътно-транспортното произшествие. Този изход е обусловил крайния изход на спора и не може да се приеме, че поставеният правен въпрос отговаря на предпоставките да е общо основание за допускане касационно обжалване. Липсата на общо основание за допускане касационно обжалване изключва възможността да се провери наличието на допълнително сочени основания.

По отношение на седми правен въпрос. Задължение на касатора е да обоснове правният въпрос съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК. Така зададеният в случая правен въпрос е свързан с конкретните факти, установени по делото от съда. Съгласно разясненията в т. 1 то Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос следва да е включен в предмета на спора, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на делото. Но той не може да е свързан с установяване на конкретни факти и правилността на решението. Поради това в случая въпросът, поставен от касатора, засяга конкретните факти кога пешеходецът съставлява опасност за движението, как е манифестирано намерението на пешеходеца. Отговор на тези въпроси може да се даде само при проверка на решението на основанията по чл. 281, т. 3 от ГПК и преценката им дали съществуват. При селектирането на касационните жалби в производството по чл. 288 от ГПК, съдът не може да извършва преценка на конкретните факти, а единствено преценка дали правните въпроси, формулирани от касатора противоречат на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК. В случая въпрос 7 е свързан с преценка на установените факти по делото и не може да представлява общо основание за допускане касационно обжалване. При липса на общо основание не могат да се разгледат и допълнително посочените основания съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК.

По отношение на осми правен въпрос.

Въпросът възпроизвежда правилата за движение по пътищата на водачите на моторнипревозни средства. Правният въпрос, като общо основание за допускане касационно обжалване, не може да е свързан с приложението на правните норми. Той следва да е разрешен от въззивния съд правен въпрос. Разрешението следва да обуславя изхода на спора. В случая поставеният правен въпрос относно приложението на чл. 22, ал. 1 ЗДвП не е обусловил решаващия извод на съда и поради това не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. Това от своя страна изключва възможността да се прецени основателността на допълнително сочените основания.

По отношение соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, не следва да се приема, че е налице такъв квалифициран случай на неправилност. Съгласно практиката на Върховния касационен съд очевидна неправилност е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Посочването на очевидна необоснованост на съдебното решение не може да се установи. Необходима е проверка и анализ на доказателствата в конкретния случай, за да се установи необоснованост на съдебното решение.

При този изход на спора, на касатора разноски не се дължат включително и на основание чл. 38 а от ЗАдв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ще следва да се присъдят разноски на Гаранционен фонд на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за правната помощ в размер на 100 лв.

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1520 от 21.06.2019 г. по гр.д. 5575 по описа на Апелативен съд – София, ГК, 14 състав.

ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], офис 10 да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, [населено място], [улица], ет. 4 сумата от 100 лв, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ще следва да се присъдят разноски на Гаранционен фонд в размер на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за правната помощ.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: