О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 254

гр. София, 03.07.2020 год.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на ………………… през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.В.Ч: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б ч.т.д. № 2744/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 8156/22.04.2019 г. от страна на адв.. П К., пълномощник на Д.С.Д. и Д.К.Б, представляваща по естеството си частна касационна жалба (определение № 443 от 17.10.2019 г. по ч.т.д. № 1977/2019 г. по описа на ВКС, Първо т.о.), с която е обжалвано решение № 502 от 28.02.2019 г. по в.гр.д. № 5320/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта му, имаща характер на въззивно определение. С последното, по частна жалба на адв. К., въззивният съд е отменил постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 16461 от 27.07.2018 г. по гр.д. № 16934/2015 г. по описа на Софийски градски съд и е изменил решението на първоинстанционния съд от 21.02.2018 г. по същото дело в частта му за разноските, осъждайки ЗАД „Армеец“ АД да заплати на адв. К. сумата от още 2 563.20 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за производството пред първоинстанционния съд.

В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт с искане за неговата отмяна. Навеждат се твърдения, че въззивният съд правилно е определил общия размер на предявените искове и дължимото съобразно него адвокатско възнаграждение при уважаването им в пълния предявен размер, но в конкретния случай е направил погрешен извод, като е изчислил размера на съответно дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца Д. пред първоинстанционния съд съобразно отхвърлената, а не съобразно уважената част от исковете, която е в размер на 125 396.21 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване се обосновава с предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за крайния правен резултат по делото въпроси на материалното и процесуално право, а именно: 1. Как се разпределят разноските между страните и следва ли да бъде съобразена уважената, съответно – отхвърлената част на иска?; 2. При присъждане на разноски за представителство на ищеца трябва ли при определяне на размера им последният да бъде съпоставен процентно с уважената част на предявен осъдителен иск, предвид факта, че защитата на ищеца се изразява в усилия за уважаване, а не за отхвърляне на иска? и 3. Длъжен ли е съдът да поправи неправилно математичско изчисление на разноски за представителство на ищеца, ако същите погрешно са съобразени с отхвърлената, а не с уважената част на иска и налице ли е такова в посочената хипотеза? Като израз на твърдяното противоречие с практиката на ВКС и обосноваващи наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, не се посочват конкретни съдебни актове.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК становище за процесуална недопустимост на частната касационната жалба, за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, а по същество – за неоснователността й поради постановен от въззивния съд валиден, допустим и правилен съдебен акт, е изразено от насрещната страна – ЗАД „Армеец“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение в частта му, имаща характер на въззивно определение, съставът на въззивния съд е съобразил следното:

С решение № 502 от 28.02.2019 г. по в.гр.д. № 5320/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, въззивният съдебен състав е отменил решение № 1109 от 21.02.2018 г., постановено по гр.д. № 16934/2015г. по описа на Софийски градски съд в частта, в която е отхвърлен искът на Д.С.Д. срещу ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие настъпило на 04.12.2015 г. ПТП, за разликата от 84 000 лв. до 120 000 лв., както и в частта, с която е отхвърлен искът на същия ищец за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на същото ПТП, за разликата от 3 777.34 лв. до 5 396.21 лв., като вместо това е осъдил застрахователното дружество да заплати на Д.С.Д. сумата от още 36 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, респ. сумата от още 1 618.87 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от 04.12.2015 г. до окончателното им изплащане. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено.

Със същото решение, произнасяйки се по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, съставът на въззивния съд е отменил постановено в производство по чл. 248 ГПК определение № 16461 от 27.07.2018 г. по гр.д. № 16934/2015 г. на първоинстанционния съд и вместо това съобразно новите размери на уважените искове е изменил решение № 1109 от 21.02.2018 г. по гр.д. №16934/2015 г. на Софийски градски съд в частта за разноските, като е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на адв.. П К. сумата от още 2 563.20 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв за производството пред първоинстанционния съд.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед доводите на частния касатор, преди всичко следва да се посочи, че, противно на твърденията му, въззивният съдебен състав не е обосновал решаващата си правна воля на сочените въпроси, поради което и същите изобщо не са били разглеждани от въззивната инстанция и не могат да се преценяват като обуславящи за решаващата й правораздавателна воля.

Поради това и с оглед решаващата правна воля на въззивната инстанция, формулираните от частния касатор в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда. В цитирания акт на нормативно тълкуване е акцентирано и върху липсата на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за касиране.

Поради неустановеност на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, ВКС не дължи произнасяне по релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в какъвто смисъл са и постановките в т. 1 от посоченото по-горе тълкувателно решение.

Отделно от това, в изложението си частният касатор не е посочил и задължителна практика на ВКС, на която счита, че въззивното определение противоречи. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивния акт, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение, респ. определение по чл. 281, т. 3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.

По поставените въпроси жалбоподателят не е доказал и наличието на допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия; а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена предвид настъпилите промени. В случая, не е посочена непълнота или неяснота на конкретна правна норма, налагащи преодоляване по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на конкретни обстоятелства.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделениеО П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 502 от 28.02.2019 г. по в.гр.д. № 5320/2018 г. по писа на Софийски апелативен съд, в частта му, имаща характер на въззивно определение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: