О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 136

гр. София, 03.07.2020 год.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на ………………… през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.В.Ч: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Б. Б т.д. № 1852 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от Д.П.Д., от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник адв. Р. Р., за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 277 от 04.05.2020 г. в частта за разноските. Твърди се, че на ответника по касация – ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, не се следват разноски за касационната инстанция в пълния присъден с определението по чл. 288 ГПК размер от 3 600 лв. и същият следва да бъде намален поради прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото. Сочи, че, доколкото не му е връчен препис от отговора на касационната жалба с приложен към същия договор за правна защита и съдействие, не е могъл да възрази за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар с оглед цената на иска и фактическата и правна сложност на делото, поради което релевира такова възражение с настоящата молба. Намира, че при определяне размера на дължимото възнаграждение на процесуалния представител на застрахователното дружество приложение в случая следва да намери чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Останалите наведени в молбата съображения имат отношение към основателността на предявената искова претенция и правилността на въззивното решение, което не е било допуснато до касационно обжалване, поради което същите са неотносими към предмета на производството по чл. 248 ГПК и по тях настоящият състав на ВКС не дължи произнасяне.

Насрещната страна по молбата – ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез проесуалния си пълномощник, по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК изразява становище за нейната недопустимост, евентуално – неоснователност. Счита, че искането е недопустимо поради липсата на положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните – касаторът не е представил списък по чл. 80 ГПК, поради което не може да иска изменение на определението в чстта за разноските. Излага съображения, че възражението по чл. 78, ал. 5 е преклудирано, защото е заявено за първи път едва в молбата, инициираща настоящото производство. По същество намира това възражение за неоснователно, защото уговореното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, а напротив – дори е в занижен размер.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе по така направеното искане, взе предвид следното:

Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК.

Неоснователно е твърдението на застрахователното дружество за процесуална недопустимост на молбата поради непредставяне от касатора на списък по чл. 80 ГПК. Нормата на чл. 248 ГПК не съдържа никакви ограничения относно това коя страна може да иска изменение на решението, респ. – определението, в частта за разноските. Страната, осъдена да плати разноски, има интерес да иска намалението им, а страната, на която не са присъдени полагащите й се разноски – би искала присъждането или увеличението им. Нормата на чл. 80, изр. второ ГПК съдържа ограничение, което се отнася само за страната, която иска да й се присъдят или увеличат присъдените разноски, които тя е направила, но не е представила списък на разноските, поради което не може да иска изменение в частта за разноските на решението, респ. – определението. Законодателят не е поставил приложението на тази норма в зависимост от това дали другата страна е представила списък на собствените си разноски.

Разгледана по същество, молбата се преценява като основателна, по следните съображения:

С определение № 277 от 04.05.2020 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1232 от 23.05.2019 г. по в.гр.д. № 5395/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд и Д.П.Д. е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3 600 лв. – направени разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, да поиска от съда намаляване на уговореното и платено адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това искане следва да бъде заявено след като страната е имала възможност да се запознае с претендираните от другата страна разноски и преди съдът да се произнесе по тях. В настоящия случай, доколкото в производството по чл. 288 ГПК, приключило с постановяване в закрито с.з. на определение за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, касаторът не е имал възможност да се запознае с представения от ответника по касационната жалба договор за правна защита и съдействие и да възрази на основание чл. 78, ал. 5 ГПК срещу прекомерния размер на платения адвокатски хонорар, направеното с молбата по чл. 248 ГПК искане в последния смисъл е своевременно и непреклудирано. Когато страната, поради естеството или развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него, поради непровеждане на открити заседания или неосъществена размяна на книжа, тя разполага с възможност да заяви прекомерността по чл. 78, ал. 5 ГПК в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

В настоящия случай, възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение се преценява като основателно. Защитата на ответника по касация е осъществена при обжалваем интерес пред касационната инстанция в размер на 100 000 лв., поради което определянето на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се извърши в съответствие с правилото на чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ, според което за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 от НМРАВ, но не по-малко от 500 лв.

Като взе предвид, че производството пред ВКС е било по чл. 288 ГПК, което има за предмет проверка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без да се призовават страните и техните пълномощници и без спорът да се разглежда по същество и да се проверява правилността на решението, както и че осъщественото процесуалното представителство на ответника по касация се изразява единствено в изготвянето и подаването на отговор на касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че присъденото на ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед характера на производството и действителната фактическата и правна сложност на делото и подлежи на намаляване до законовия минимум. Поради това и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 3 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ същото следва да бъде намалено до размера на сумата от 3 177 лв., в която сума е включен и начислен ДДС на основание § 2а от ДР на НМРАВ.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението трябва да бъде изменено в частта за разноските, като присъдените на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени със сумата от 423 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 277 от 04.05.2020 г. по т. д. № 1852/2019 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение в частта относно присъдените в полза на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място] разноски за платено адвокатско възнаграждение, като на основание чл. 78, ал. 5 ГПК НАМАЛЯВА същите от 3 600 лв. на 3 177 лв. с ДДС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: