О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 317

София, 13.08.2020 год.

В.К.С – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети август две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: К. Е

Членове: Б. Й

Е. С

като изслуша докладваното от съдията Е.С ч.т.д. №744/2020г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК, образувано по молба, подадена от адвокат Д. Б., като пълномощник на К.А.П., с която се иска да бъде изменено определение №229/23.06.2020г. по ч.т.д. №744/2020г. на ВКС, ІІ т.о. в частта за разноските. Твърди се, присъдените в полза на ответника „Бизнесконсулт” ООД разноски в размер на 520лв. следва да бъдат намалени на основание чл.78, ал.5 ГПК поради прекомерност като се има предвид липсата на правна и фактическа сложност на процесуалния спор. Претендира се намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл.7, т.1, т.7 във вр. с чл.11 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е депозиран писмен отговор от „Бизнесконсулт” ООД, в който се поддържа, че молбата по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна поради преклузия на възражението по чл.78, ал.5 ГПК, което е следвало да бъде направено преди постановяване на определението. Същевременно се твърди, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Претендират се разноски за производството по чл.248 ал.1 ГПК.

Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по молбата по чл.248, ал.1 ГПК, намира следното:

С определение №229/23.06.2020г. по ч.т.д. №744/2020г. на ВКС, ІІ т.о. не е допуснато касационно обжалване на определение №72/31.01.2020г. по в.ч.т.д.№1/2020г. на Варненски окръжен съд като жалбоподателят К. П. е осъден да заплати на „Бизнесконсулт” ООД сумата 520лв. – заплатено от ответното дружество адвокатско възнаграждение за правна защита и процесуално представителство по частното производство пред ВКС.

Неоснователно е възражението на „Бизнесконсулт” ООД, че правото на К. П. за възражение по чл.78, ал.5 ГПК е преклудирано. Частната жалба, въз основа на която е образувано производството по ч.т.д. №744/2020г. на ВКС, ІІ т.о., е разгледана в закрито заседание при липса на предвидена в ГПК процедура по уведомяване на частния жалбоподател за претенцията на ответника за разноски, направена с отговора на частната жалба. При това положение следва да се приеме, че жалбоподателят може да направи възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с молбата по чл.248, ал.1 ГПК.

С определението от 23.06.2020г. са присъдени разноските на ответника за частното касационно производство в размера, в който са претендирани и доказани. Настоящият състав намира, че направеното с молбата по чл.248, ал.1 ГПК възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 520 лв. ( при минимум от 200лв. съобразно чл.7, т.1, т.7 във вр. с чл.11 от Наредба №1/2004г. на ВАдвД) е неоснователно.

В частната касационна жалба на К. П. се поставят принципни правни въпроси, свързани с вътрешните отношения между съдружниците и между тях и дружеството, действието на решенията по чл.140, ал.4 ТЗ и съотношението на исковете по чл.74, ал.1 ТЗ и по чл.155 т.1 ТЗ. Касаторът е инкорпорирал в частната жалба пет отделни правни въпроса, за да обоснове наличието на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. От изложеното следва, че процесуалният спор по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, повдигнат от частния касатор, в случая се характеризира с определена правна сложност, която ангажира съответстваща процесуална защита от страна на ответното дружество. В отговора на частната касационна жалба са изложени доводи както за нейното недопускане до касация, така и за нейната неоснователност по съществото на процесуалния спор. В тази връзка настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 520 лв. не се явява прекомерно и не може да обоснове неговото намаляване на основание чл.78, ал.5 ГПК.

Не следва да се присъждат претендираните от ответното дружество разноски от 250лв. по молбата по чл.248, ал.1 ГПК, тъй като процедурата по допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските няма характер на самостоятелно производство извън същинския процесуален спор.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К.А.П. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на определение №229/23.06.2020г., постановено по ч.т.д. №744/2020г. на ВКС, ІІ т.о. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: