О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 278

[населено място], 14.08.2020 г.

В.К.С – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д № 2635 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „ПИ ЕНД ЕМ ФИКСИНГС Е.Ф.Х“ ЛТД срещу определение № 1280/12.04.2019 г. на Апелативен съд София по в. ч. д. № 1045/19 г., с което е потвърдено разпореждане № 13225/18.10.2018 г. по т. д. № 2490/17 г. на СГС за връщане на искова молба, обективираща претенция с правно основание чл. 647 ТЗ на „ПИ ЕНД ЕМ ФИКСИНГС Е.Ф.Х“ ЛТД срещу „ИЙСТ САУТ” ЕООД /н./ и С.Г.Г., поради подаването й след изтичане на преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ.

В частната касационна жалба се навежда оплакване за неправилност на обжалваното определение и се претендира допускане до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Като релевантни за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат следните въпроси :

1. „Преклузивен или давностен е срокът за предявяване на отменителен иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ, съответно за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД? Този срок спира ли да тече при постановено решение по чл. 632, ал. 1, вр. с ал. 5 ТЗ за спиране производството по несъстоятелност, или напротив тече и при спряно производство?“

2. „Спира ли да тече започналият вече едногодишен срок за предявяване на отменителен иск по чл. 647, ал. 1 ТЗ, съответно за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, в случаите, когато след откриване на производството с решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, производството по несъстоятелност бъде спряно на основание чл. 632, ал. 5, вр. с ал. 1 ТЗ поради липса на достатъчно имущество за покриване на разноските, установена в хода на производството?“

3. „В закона поставя ли се разлика между последиците на решението по чл. 632 от ТЗ, когато същото е постановено първоначално още с откриване на производството и когато същото е постановено в хода на производството след като първоначално е било открито с решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ?

4. „Какво е съотношението на нормата на чл. 632 ТЗ спрямо нормата на чл. 647 ТЗ – като специална към обща, или двете имат самостоятелно действие? В случай, че двете норми не са в съотношение една спрямо друга, как се отразява спирането на производството по несъстоятелност върху течението на сроковете, започнали да текат преди постановяване на акта за спиране?“

5. „Допустимо ли е при спряно производство по несъстоятелност, определени срокове да продължават да текат, или напротив – при спряно производство по несъстоятелност следва да се счита, че спират да текат всички срокове, предвидени в несъстоятелността, доколкото това е единствено законосъобразно разрешение на този въпрос, с оглед принципите на предвидимост в правото на справедлив съдебен процес и ефективни средства за защита?“

6. „Прилага ли се по аналогия разпоредбата на чл. 632, ал. 3, вр. с ал. 5 ТЗ и по отношение на други срокове в производството по несъстоятелност, в частност по отношение на срока по чл. 647, ал. 1 ТЗ, или в случая е налице непълнота на закона, която следва да бъде преодоляна чрез съдебна практика?“

7. „Спира ли да тече едногодишният срок за предявяване на отменителен иск по чл. 647 ТЗ с постановяване в хода на производството по несъстоятелност на решение по чл. 632, ал. 1, вр. с ал. 5 ТЗ за спиране на производството? И в случай, че отговорът е положителен, от кой момент продължава течението на спрения срок като в случая може ли да се приложи по аналогия нормата на чл. 632, ал. 3 ТЗ и да се приеме, че остатъкът от започналия, но неизтекъл едногодишен срок започва да тече от „момента на вписване на решението по чл. 632, ал. 2, вр. с ал. 5 ТЗ?“.

Излага се довод, че последният въпрос е разрешен в противоречие с практика на Апелативен съд София и Апелативен съд Пловдив, а останалите въпроси са от значение за развитие на правото.

Ответникът по жалбата С.Г.Г. изразява становище за липса на основание за допускане до касация, съответно за неоснователност жалбата.

„ИЙСТ САУТ“ ЕООД /н./ не ангажира становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени частната касационна жалба за допустима, приема следното :

С определение № 523/05.12.2019 г. по настоящото ч. т. д. № 2635/19 производството е спряно на основание чл. 292 ГПК до произнасянето от страна на ОСТК на ВКС по т. д. № 2/2018 г. С постановяването на ТР № 2/13.07.2020 на ОСТК на ВКС е отпаднало основанието за спиране, поради което производството по настоящото дело следва да бъде възобновено.

За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдено разпореждане № 13225/18.10.2018 г. по т. д. № 2490/17 г. на Софийски градски съд за връщане на искова молба, обективираща претенция с правно основание чл. 647 ТЗ на „ПИ ЕНД ЕМ ФИКСИНГС Е.Ф.Х“ ЛТД срещу „ИЙСТ САУТ” ЕООД /н./ и С.Г.Г., въззивният съд е обсъдил следните факти :

С решение на Апелативен съд София от 30.01.2015 г. по в. т. дело № 4191/2012 г. е открито производство по несъстоятелност на „ИЙСТ САУТ” ЕООД поради свръхзадълженост с начална дата 31.12.2012 г. С решение от 04.05.2015 г. по т. д. № 1442/10 г. на Софийски градски съд е спряно производството по несъстоятелност. Това решение е отменено от Апелативен съд София с решение от 29.02.2016 г. по в. т. д. № 4091/15 г. При анализ на сочените факти съставът на Апелативен съд София е счел, че преклузивният срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ за предявяване на искове за попълване масата на несъстоятелността тече от датата на обявяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност – в случая 30.01.2015 г. - и към датата, на която е подадена исковата молба – 04.04.2016 г. - вече е бил изтекъл. Обсъдил е и е счел за неоснователни доводите на ищеца, че с оглед последващото спиране на производството на основание чл. 632, ал. 5, вр. с ал. 1 ТЗ преклузивният едногодишен срок е спрял да тече, като е посочил, че това би било от значение за този срок само в случай на първоначално спиране в хипотезата на чл. 632, ал. 1 ТЗ, но не и в хипотезата на чл. 632, ал. 5 ТЗ.

Не са налице предпоставките за допускане на атакуваното въззивно определение до касационно обжалване.

Не се констатират пороци на атакуваното определение, които да водят до неговата недопустимост, за наличието на която настоящата инстанция е длъжна и служебно да следи. Въззивното определение не страда и от такъв съществен порок, който да бъде констатиран prima facie без проверка на правилността му. То не е постановено при приложение на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито въз основа на несъществуваща правна норма, нито е постановено при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

С ТР № 2/13.07.2020 г. по т. д. № 2/2018 г. на ВКС, ОСТК са дадени отговори на поставените от частния касатор въпроси, значими за конкретния процесуален спор, относно характера на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ и последиците от спиране на основание чл. 632, ал. 1 и ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност по отношение предявяването на исковете по чл. 694 ТЗ и развитието на производството по тях. В мотивите към т. 2 от посоченото тълкувателно решение ОСТК на ВКС е приел, че едногодишният срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ е преклузивен, поради което не може да се прекъсва и спира течението му. Началото на течението му е различно и зависи от това, какво е постановеното решение по молбата с правно основание чл. 625 ТЗ. При решение по чл. 630, ал. 1 и ал. 2 ТЗ началният момент е постановяване на решението, при решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ – обявяване в ТРРЮЛНЦ на решението за възобновяване по чл. 632, ал. 2 ТЗ. При хипотеза на последващо спиране по чл. 632, ал. 5 ТЗ не се стига като последица до спиране на заварените искови производства по чл. 694, ал. 1 – ал. 3 ТЗ. Приложение не намира и разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ГПК, тъй като е относима само към процесуалните срокове по движение на спряно висящо дело, но не и към сроковете за предявяване на съпътстващите искове, още повече, че производствата по тях са отделни от производството по несъстоятелност. При дадените от ОСТК разрешения следва извод, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касация на въззивния съдебен акт, тъй като той е постановен в съответствие с тези разрешения. Изведеният като ключов за изхода на спора въпрос относно течението на едногодишния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ при постановено спиране при приложение на чл. 632, ал. 5, вр. с ал. 1 ТЗ е разрешен от Апелативен съд София в съгласие с безспорно приетата и в предходна практика на ВКС теза /напр. решение № 62/19 г. по т. д. № 1796/18 г. на II ТО, решение № 382/19 г. по т. д. № 1825/19 г. на II ТО, определение № 337/2015 г. по ч. т. д. № 1658/15 г. на I ТО/, че срокът по чл. 649, ал. 1 ТЗ е преклузивен, съответно като такъв не подлежи на спиране или прекъсване.

С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. д. № 2635/2019 г. по описа на ВКС, ТК, първо търговско отделение.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1280/12.04.2019 г. по в. ч. д. № 1045/19 г. на Апелативен съд София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.