О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 279

София, 14.08.2020 год.

В.К.С – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Е. М

Членове: И. П

Д. Д

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1177 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Ч. С”ЕООД, [населено място] срещу Разпореждане № 207 от 12.02.2020г., постановено по в.т.д.№ 599/2019г. по описа на Апелативен съд Варна, ТО, с което е върната касационната жалба вх.№ 544/30.01.2020г. на дружеството срещу постановеното по в.т.д.№ 599/2019г. решение. С последното е оставена без уважение молбата на „Ч. С”ЕООД по чл.240, ал.1 ГПК за отмяна на неприсъствено решение № 141 от 18.02.2019г., постановено по т.д.№ 979/2018г. на Варненския ОС.

В частната жалба се поддържа, че разпореждането е нищожно, тъй като е постановено еднолично от съдията-докладчик на въззивния състав, който е излязъл извън компетенциите си. Посочва се, че правилото на чл.262 ГПК, приложимо субсидиарно и по отношение на частните жалби, не предвижда правомощия на съдията-докладчик по делото, който е част от тричленен състав, еднолично да постановява разпореждане за връщане на касационна жалба, което прегражда хода на делото. Поддържа се и довод за неправилност на разпореждането поради незаконосъобразния извод за отсъствие на правна възможност за последващ инстанционен контрол на решенията на въззивния съд, постановени по молба за отмяна на неприсъствени решения. Жалбоподателят се позовава на определение № 73 от 07.02.2011г. по ч.гр.д.№ 1/2011г. на ІVг.о. на ВКС и на правната доктрина /доц. Т.Г статия „Отмяна на постановено неприсъствено решение”, публикувана в „Научни трудове на Русенския университет”, том 50, серия7, 2011г./.

В писмен отговор насрещната страна „Мосстрой-Варна”АД/н/ оспорва основателността на твърдението за нищожност на съдебния акт и счита постановеното разпореждане за правилно. Позовава се на практиката на ВКС, че решенията на въззивната инстанция, постановени по реда на чл.240 ГПК са необжалваеми по аргументи, основани на: Различния характер на производствата - въззивно при обжалване на присъствените решения и контролно отм. енително в производството по по чл.240,ал.1 ГПК /Определението по т.д.№ 573/2010г. на ІІ т.о./; Независимо, че защитата срещу неприсъственото решение чрез отменителното производство по чл.240 ГПК се развива пред въззивен съд, той не упражнява правомощията на въззивна инстанция - не проверява законосъобразността на влязлото в сила неприсъствено решение, а се произнася по наличието на изрично изброените от закона основания за неговата отмяна /Определението по т.д.№ 457/2011г. на І т.о./; Предмета на производство, което не е стадий на исковия процес и е различен от този на въззивното производство по въззивна жалба срещу невлязло в сила първоинстанционно присъствено решение /Определението по ч.гр.д.№ 6/2011г. на І г.о/;

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Частната жалба е неоснователна:

І. Разпорежданията на съда, включително и постановените от въззивната или касационната инстанция са едноличен акт на съдията-докладчик. Съгласно правилото на чл. 286, ал.2 ГПК връщането на касационната жалба се постановява с разпореждане. Следователно, постановеният от апелативния съд акт, с който съдията-докладчик се е произнесъл по допустимостта на подадената касационна жалба, е валиден.

ІІ. В синхрон с трайноустановената практика на ВКС са изводите в обжалваното определение, че отмяната на неприсъственото решение не е стадий от исковия процес, това решение е необжалваемо, тъй като производството по отмяна представлява самостоятелно извънинстанционно средство за защита, подобно на отмяната по чл.303 сл.ГПК

Решението по молбата за отмяна на първоинстанционното влязло в сила неприсъствено решение е окончателно и не подлежи на касационен контрол. То няма характер на въззивно решение по см. на чл.270 - чл.272 ГПК, независимо, че отменителното производство по чл.240 ГПК се развива пред въззивния съд. Това производство не е стадий от исковия процес и има различен от въззивното производство предмет, доколкото в него съдът не проверява законосъобразността на постановения от първостепенния съд влязъл в сила неприсъствен съдебен акт, а се произнася по съществуването на изрично и лимитативно посочени от законодателя отменителни основания, различни от основанията за въззивно обжалване. При постановяване на решението по чл.240 ГПК въззивният съд действа в рамките на възложени му от процесуалния закон специфични правомощия за извънинстанционен контрол на постановено от първоинстанционния съд необжалваемо неприсъствено решение.

Касационната инстанция многократно се е произнасяла /както в цитираните от въззивната инстанция актове и в тези, на които ответникът по частната жалба се позовава, така и в Определение № 92 от 07.10.2010г. по т.д.№ 266/2010г. на І т.о., Определение № 210 от 29.-9.2011г. по т.д.№ 730/2011г. на І т.о., Определение № 274/29.11.2011г. по т.д.№ 1155/2011г. на ІІ т.о., Определение № 33 от 10.02.201г. по т.д.№ 76/2012г. на ІІ т.о.,Определение № 63 от 21.03.2012г. по т.д.№ 1086/2010г. на ІІ т.о.№ 81 от 18.03.2014г. по т.д.№ 822/2014г. на ІІ т.о., Определение № 465 от 12.06.2014г. по ч.т.д.№ 1632/2014г., Определение № 38 от 02.02.2015г. по ч..т.д.№ 62/2015г. на І т.о., Определение № 288 от 31.05.2016г. по ч.т.д.№ 210/2016г. на І т.о., че въззивното решение, постановено по молба за отмяна на неприсъствено решение не подлежи на обжалване. Обстойните аргументи са обобщени в Определение № 146 от 03.05.2016г. по гр.д.№ 1664/2016г. на ІІІ г.о. - в исковото производство единственото първоинстанционно решение, което не подлежи на обжалване, е неприсъственото решение /чл.239, ал.4 ГПК/. Спецификата на неприсъственото решение намира израз и в особения ред за защита срещу това решение. За разлика от решенията, постановени в състезателно производство, които подлежат на обжалване по правилата на глави ХХ и ХХII ГПК, неприсъствените решения по силата на изричната разпоредба на закона не подлежат на инстанционно обжалване. Процесуалният закон е предвидил различен ред за защита срещу неприсъствено решение, като на страната са предоставени две правни средства за защита - чрез искане за отмяна по чл.240, ал.1 ГПК и с нарочен иск по чл.240, ал.2 ГПК.Оата на неприсъствено решение е извънинстанционен способ за защита срещу влязло в сила неприсъствено решение. Компетентен да разгледа молбата е съдът, който би бил въззивна инстанция спрямо първоинстанционния съд, постановил решението. Отмяна може да бъде постановена само при наличието на изрично посочените в чл.240, ал.1 основания, а именно, когато страната, срещу която е постановено решението е била лишена от възможност да участва по делото. В редакцията на текста на чл.240, ал.1 ГПК не се съдържа изрична забрана за обжалване на решението по отмяната, но същата следва от смисъла и съдържанието на това съдебно производство. Производството по отмяната има различен предмет от въззивното производство срещу присъствено решение, тъй като в случая е налице влязло в сила първоинстанционно неприсъствено решение, т.е. приключило съдебно производство и въззивният съд постановява своето решение, единствено преценявайки визираните в процесуалния закон основания за отмяна. Отмяната на неприсъственото решение не е стадий от исковия процес, тъй като същото е необжалваемо, а представлява самостоятелно извънинстанционно средство за защита. Постановеният съдебен акт по чл.240, ал.1 ГПК няма характер на въззивно решение, постановено по реда на чл.270 - 272 ГПК, поради което не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.

Цитираното от жалбоподателя определение по чл.274, ал.2 ГПК е изолирана съдебна практика, която настоящият състав не споделя.

Ответната страна не е претендирала разноски за изготвянето на отговор на частната жалба.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

П. Ре № 207 от 12.02.2020г., постановено по в.т.д.№ 599/2019г. по описа на Апелативен съд Варна, ТО.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: