О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 280

гр.София, 17.08.2020 г.

В.К.С – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 1246 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 396, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Т.К.О. срещу определение № 1372/10.06.2020 г. по в. ч. гр. д. № 1675/2020 г. на Апелативен съд София, с което е отменено определение № 8013/01.06.2020 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 4460/2020 г. и е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 12, ал. 2 от Закон за арендата, който „АГРОСТАР“ АД ще предяви срещу Т.К.О. за заплащане на сума в размер 100 000 лв. /частичен от общо дължима сума в размер на 150 000 лв./, представляваща стойност на извършени подобрения в арендувана земя, предмет на договор за аренда рег. № 4482/02.04.2007 г., чрез налагане на възбрана върху четири недвижими имота, собственост на ответника, подробно описани в определението.

Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като при постановяването му въззивният съд не е изложил мотиви относно наличието на предпоставки за допускане на обезпечението, както и поради обстоятелството, че изводите му за наличие на доказателства, установяващи вероятна основателност на предявимия срещу него иск, са необосновани. Жалбоподателят претендира отмяна на атакуваното определение и обезсилване на издадената обезпечителна заповед.

Като релевантни за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи следните въпроси, а именно :

1. „Следва ли в молбата по чл. 390 ГПК молителят да обоснове обезпечителна нужда като предпоставка за уважаване на молбата му и как? Предполагано от ищеца оспорване на бъдещия му иск от страна на ответника обосновава ли обезпечителна нужда? Следва ли съдът да извърши конкретна преценка по отношение на обезпечителната нужда?“

Излагат твърдения, че поставените в изложението въпроси са значими за решаващите изводи на въззивния съд, като те са решени в противоречие с практика на Върховния касационен съд – определение № 610/23.09.2013 г. по ч. т. д. № 3165/2013 г. на II ТО.

Ответникът по частната касационна жалба „АРГОСТАР“ АД я оспорва като неоснователна и поддържа, че постановеното от Апелативен съд София определение е законосъобразно. Счита, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното определение до касация.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

С обжалваното определение на Апелативен съд София е отменено определение № 8013/01.06.2020 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 4460/2020 г. и е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 12, ал. 2 от Закон за арендата, който „АГРОСТАР“ АД ще предяви срещу Т.К.О. чрез налагане на възбрана върху четири недвижими имота, собственост на ответника. Въззивният съд не е споделил мотивите на първоинстанционния относно правната квалификация на бъдещия иск – претенция за обезщетение по чл. 82, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди от вида загуби, произтичащи от неизпълнен договор. Решаващият състав е преценил, че бъдещата претенция е подкрепена с достатъчно доказателства, налице е обезпечителна нужда за молителя, частен жалбоподателя, както и предлаганата от него мярка е подходяща. Обезпечението е допуснато при условие, че бъде заплатена гаранция в размер на 15 000 лв.

Не са налице предпоставките за допускане на атакуваното въззивно определение до касационно обжалване.

С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В случая твърденията за допуснато от въззивната инстанция отклонение от практика на ВКС не са надлежно обосновани. Соченото от частния жалбоподателя определение на касационната инстанция е постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК и съобразно разрешението, дадено с т. 1 на ТР № 2/28.09.2011 г. по т. д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС не представлява практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с него съставът на ВКС не се произнася по същество на касационната жалба и няма обвързващо страните значение. Само на това основание следва да бъде отказан достъп до касация с цел проверка законосъобразността на атакуваното определение, постановено от Апелативен съд София.

По изложените мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1372/10.06.2020 г. по в. ч. гр. д. № 1675/2020 г. по описа на Апелативен съд София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.