О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 320

гр. София, 17.08.2020 г.

В.К.С на Р. Б, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№902 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Теро БГ” ЕООД срещу определение №37 от 13.02.2020 г. по т.д.№1757/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. С обжалваното определение е отменено определение от 30.01.2020 г. по т.д.№1757/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което е даден ход на делото по същество, оставена е без разглеждане молбата на „Теро БГ” ЕООД за отмяна на основание чл.47 ал.1, т.2 и т.5 от ЗМТА на постановеното на 27.12.2018 г. от Арбитражния съд Варна при С.П.П и Медиация решение по арб.д.№134/2018 г., прекратено е производството по т.д.№1757/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и е разпределена отговорността за разноските в производството пред ВКС.

В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно поради обстоятелството, че по аргумент на чл.62, ал.2 от ГПК, преклузивният срок по чл.48, ал.1 от ЗМТА е спазен, предвид депозиране на молбата по пощата на 12.06.2019 г., видно от писмо с изх.№94-В-61/-1/26.03.2020 г. на директора на РУ „Североизточен регион” на „Български пощи” ЕАД.

Ответникът по жалбата – „Енерго-про продажби” ЕАД заявява становище за неоснователността й, като претендира присъждане на разноски.

„Електроразпределение Север” АД не заявява становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че атакуваното арбитражно решение е било изпратено от Арбитражен съд Варна на „Теро БГ” ЕООД по пощата, като върху известието /обратна разписка/ е отбелязано, че е връчено чрез упълномощеното лице адвокат В. Г. на 12.03.2019 г. Установил е, че исковата молба по чл.47 от ЗМТА е била изпратена чрез „Български пощи” ЕАД и е постъпила в деловодството на ВКС на 17.06.2019 г., като от писмо изх.№95-А-180-1/10.01.2020 г. по peг. на „Български пощи” ЕАД е видно, че процесната пратка с баркод PS 914700044Y8 е била администрирана в Обработващ възел [населено място] на 14.06.2019 г. При така установените обстоятелства първият тричленен състав на ВКС е достигнал до извод, че молбата за отмяна е недопустима като подадена извън срока по чл.48, ал.1 от ЗМТА, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – да се прекрати.

Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Безспорно е, че процесното арбитражно решение е било изпратено от Арбитражен съд Варна на „Теро БГ” ЕООД по пощата, като му е връчено редовно, чрез упълномощеното лице - адвокат В. Г., на 12.03.2019 г. Безспорно е и че исковата молба на „Теро БГ” ЕООД срещу арбитражното решение е подадена по пощата /препоръчана пратка с баркод PS 914700044Y8, с нечетливо датно клеймо върху плика, с който е изпратена/. В случая частният жалбоподател поддържа, че исковата молба срещу арбитражното решение е подадена по пощата на 12.06.2019., в срока по чл.48, ал.1 от ЗМТА, като се позовава на приложеното пред настоящата инстанция писмо с изх.№94-В-61/-1/26.03.2020 г. на директора на РУ „Североизточен регион” на „Български пощи” ЕАД, в което е удостоверено, че препоръчана кореспондентска пратка № PS 914700044Y8 е подадена в ПС Оборище на 12.06.2019 г. Удостоверените в цитираното писмо обстоятелства обаче се опровергават изцяло от приложеното от ответника по частната жалба, писмо изх.№95-А-62 от 12.05.2020 г. на Главния изпълнителен директор на „Български пощи” ЕАД. В това писмо, както и в представеното в исковото производство пред ВКС писмо изх.№95-А-180-1/10.01.2020 г. на Главния изпълнителен директор на „Български пощи” ЕАД, отново се посочва, че на 12.06.2019 г. в пощенска станция Оборище, в програмното приложение PostalServices няма приета и не е издаван системен бон за препоръчана пратка, с известие за доставяне и с баркод PS 914700044Y8, а посочената пратка е регистрирана за пръв път в Обработващ възел [населено място] на 14.06.2019 г. Посочено е също така, че писмо с изх.№94-В-61/-1/26.03.2020 г. на директора на РУ „Североизточен регион” на „Български пощи” ЕАД е издадено само въз основа на молба от адвокат Г. и известие за доставяне, които не носят информация за датата и мястото на приемане на препоръчана пратка с баркод PS 914700044Y8, като: писмото не описва коректно движението на пратката; директорът на РУ „Североизточен регион” на „Български пощи” ЕАД не е упълномощаван да води официална кореспонденция от името на „Български пощи” ЕАД; за вярна следва да се счита информацията в писмо изх.№95-А-180-1/10.01.2020 г.

Тъй като доказателствената тежест за установяване /при условията на пълно и главно доказване/, че подаването на исковата молба за отмяна на арбитражно решение, е осъществено в срока по чл.48, ал.1 от ЗМТА, се носи от ищеца /настоящ частен жалбоподател/, а в случая представените доказателства не установяват подаване на 12.06.2019 г. на процесната препоръчана пощенска пратка – както бе посочено, датното клеймо върху процесната препоръчана пратка е нечетливо, пратката е регистрирана за пръв път в Обработващ възел [населено място] на 14.06.2019 г., а удостоверените обстоятелства с писмо изх.№94-В-61/-1/26.03.2020 г. на директора на РУ „Североизточен регион” на „Български пощи” ЕАД се опровергават изцяло от данните в писмо изх.№95-А-62 от 12.05.2020 г. на Главния изпълнителен директор на „Български пощи” ЕАД, настоящият състав намира, че исковата молба е подадена след срока по чл.48, ал.1 от ЗМТА, поради което е и процесуално недопустима.

С оглед изхода на делото, частният жалбоподател дължи на ответника по жалбата „Енерго-про продажби” ЕАД, сумата от 240 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №37 от 13.02.2020 г. по т.д.№1757/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение.

ОСЪЖДА „Теро БГ” ЕООД[ЕИК] да заплати на „Енерго-про продажби” АД,[ЕИК] сумата от 240 лв. разноски.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Ключови думи