О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 510

гр. София,17.08.2020 г.

В.К.С на Р. Б, ТК, II отделение, в закрито заседание на девети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2668 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Праймедия” ЕООД срещу решение №1627 от 02.07.2019 г. по в.т.д.№774/2019 г на САС. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение №1701 от 13.08.2018 по т.д.№7979/2016 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от „Праймедия” ЕООД срещу „Балкан българска телевизия” ЕАД /н/ искове за признаване на установено по реда на чл.694, ал.2, т1. от ТЗ, че ответното дружество дължи на ищеца: сумата от 167 873.61 лв., главница, дължима по договор за заем от 01.08.2015 г., сумата от 11 027.06 лв., възнаградителна лихва в размер на 7.5% годишно, дължима за периода 01.01.2016 г. – 17.03.2016 г. върху главница в размер на 167 873.61 лв., сумата от 267 003.06 лв., главница, дължима по договор за заем от 01.09.2015 г., сумата от 15 234 лв., възнаградителна лихва в размер на 7.5% годишно, дължима за периода 01.01.2016 г. – 17.03.2016 г. върху главница в размер на 267 003.06 лв., сумата от 180 849.28 лв., главница, дължима по договор за заем от 01.10.2015 г. и сумата от 8 808.87 лв., възнаградителна лихва в размер на 7.5% годишно, дължима за периода 01.01.2016 г. – 17.03.2016 г. върху главница в размер на 180 849.28 лв.

В жалбата се навеждат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно поради съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се посочва, че решението е постановено в нарушение на принципите на гражданския процес - за служебното начало и за установяване на истината, без да се даде възможност на ищеца да направи доказателствени искания и в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.

Ответникът по касация „Балкан българска телевизия” ЕАД /н/ не заявява становище.

Синдикът на „Балкан българска телевизия” ЕАД /н/ не заявява становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцовото дружество „Праймедия“ ЕООД е сключило с ответника „Балкан българска телевизия“ ЕАД /н/, шест броя договори за заем, в които различен е само размера на заетата сума, но останалите договорни клаузи са еднакви, като по договора от 01.08.2015 г. /л.36/ заетата сума е 170 000 лв., по договора за заем от 01.09.2015 г./л.39/, заетата сума е 270 000 лв., а по договора от 01.10.2015 г. /л.42/, заетата сума е 190 000 лв. Посочил е, че в чл.1 от договорите страните са уговорили, че заемодателят в качеството си на едноличен собственик на капитала на дружеството заемодател се задължава да преведе по посочена от заемателя банкова сметка съответната заета сума под формата на заем, срещу задължението на заемателя да върне сумата в срок до 31.12.2015 г., заедно с начислената лихва, като в ал.2 е постигнато съгласие за начисляване на възнаградителна лихва в размер на 7,5 % годишно, а в ал.3 - че лихвата за целия период на договора ще бъде върната с последната погасителна вноска по договора. Установил е от основното заключение на ССЕ, че заемодателят /ищец/ е превел по сметка на изчерпателно посочени в заключението дружества и лица суми, чиято обща стойност изцяло съответства на уговореното в договорите от 01.08.2015 г., от 01.09.2015 г. и от 01.10.2015 г. Изложил е съображения, че въпреки разпределената с доклада по делото доказателствена тежест /л.95/, ищецът не е установил чрез пълно и главно доказване основанието и размера на задълженията на ответника към третите лица, към които ищецът е извършил плащания в изпълнение на задълженията му по процесните договори за заем с ответника. Счел е, че констатациите в заключението на счетоводната експертиза относно основанията за плащанията на ищеца към трети лица, освен, че са направени само въз основа на записите в счетоводството на ищеца, поначало не съдържат данни за правоотношения между ответника и лицата, към които са осчетоводени плащания от ищеца. Изразил е становище, че за да бъде основателен иска за установяване на вземания по тези договори /вкл.главница и възнаградителна лихва/, ищецът носи тежестта да докаже по несъмнен начин, чрез пълно и главно доказване, както му е указано в доклада по делото, че заетата сума ще бъде използвана за погасяване на действителни задължения към трети лица, а за основателността на иска не е достатъчно да се установи преводът /постъпването/ на сумите по сметките на трети лица, което да е направено от ищеца. Изложил е съображения, че следва да се установи каква е връзката на тези трети лица с ответника-заемател, основанието и размера на техните вземания към ответника, тъй като договорът за заем е реален договор и се счита за сключен с предаването на сумата на заемателя, а в конкретния случай уговорената по договорите сума като заем е преведена по сметка на трети лица, без да е известно дали и какви задължения ответното дружество има към тях.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато.

Касаторът не е формулирал материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в изложението съображения относно противоречие на изводите на въззивния съд с разпоредби на ГПК и с практиката на ВКС, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/, предвид което и съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения /според които обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационната жалба - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба/, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната част.

От друга страна при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради и което не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1627 от 02.07.2019 г. по в.т.д.№774/2019 г на САС в частта му, с която е потвърдено решение №1701 от 13.08.2018 по т.д.№7979/2016 г. на СГС в частта, с която са отхвърлени предявените от „Праймедия” ЕООД срещу „Балкан българска телевизия” ЕАД /н/ искове за признаване на установено по реда на чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, че ответното дружество дължи на ищеца: сумата от 167 873.61 лв., главница, дължима по договор за заем от 01.08.2015 г.; сумата от 11 027.06 лв., възнаградителна лихва в размер на 7.5% годишно, дължима за периода 01.01.2016 г. – 17.03.2016 г. върху главница в размер на 167 873.61 лв.; сумата от 267 003.06 лв., главница, дължима по договор за заем от 01.09.2015 г.; сумата от 15 234 лв., възнаградителна лихва в размер на 7.5% годишно, дължима за периода 01.01.2016 г. – 17.03.2016 г. върху главница в размер на 267 003.06 лв.; сумата от 180 849.28 лв., главница, дължима по договор за заем от 01.10.2015 г. и сумата от 8 808.87 лв., възнаградителна лихва в размер на 7.5% годишно, дължима за периода 01.01.2016 г. – 17.03.2016 г. върху главница в размер на 180 849.28 лв.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.