О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 163

гр. София, 17.08.2020 г.

В.К.С на Р. Б, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1837 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба на касатора М.А.Н. за изменение на постановеното по делото определение №248 от 22.04.2020 г. в частта му за разноските, чрез намаляване поради прекомерност, на присъдените в полза на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 2 000 лв., до размер на ѕ от възнаграждението, предвиденото в чл.7 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът по молбата /и по касационната жалба/ – ЗД „Б. И” АД заявява становище за неоснователността й.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като разгледа доказателствата по делото и доводите, обективирани в искането, намира следното:

Молбата е процесуално допустима.

Подадена е в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице - с определението, чието изменение се иска, молителят е осъден да заплати на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС, в размер на 2 000 лв., като ответникът по касация е направил искането си за присъждането на тези разноски и е представил доказателствата за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи от който и от приложенията му не се връчват на молителя-жалбоподател, поради което последният не би могъл да направи искането за намаляване на разноските преди постановяването в закрито заседание на определението, с което не е допуснато касационно обжалване и са присъдени разноски.

Разгледана по същество молбата е основателна.

Производството по чл.288 от ГПК пред ВКС не се отличава с особена фактическа и правна сложност. По изведения от касатора в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК правен въпрос „за приложението на чл.52 от ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане”, обусловил решаващата воля на съда, е налице трайно установена, вкл. и задължителна съдебна практика на ВКС, както е прието в определението, чието изменение се иска, а правната защита на ответника в касационното производство се е изразила само в изготвянето на отговор на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание.

С оглед изложеното и предвид обжалваемия пред ВКС интерес, присъдените в полза на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер 2 000 лв. се явяват прекомерни, поради което и следва да се намалят до минималния размер, предвиден в чл.9, ал.3, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на сумата от 847.50 лв., като в този смисъл следва да се измени и постановеното по делото №248 от 22.04.2020 г. в частта му за разноските.

Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение №248 от 22.04.2020 г. по т.д.№1837/2019 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение, като

НАМАЛЯВА присъдените в полза на ЗД „Б. И” АД разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС от 2 000 лв. на 847.50 лв.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.