О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 282

гр. София, 17.08.2020г.

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми август през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д.№1092 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК.

Образувано е по жалба от Г.К.Д., чрез адв.Г.Я. срещу определение №53 от 02.03.2020г. по т.д. №306/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е върната негова молба вх.№5211482/16.12.2019г. за отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК на влязло в сила решение от 17.12.2012г. по гр.д. №49208/11г. на СРС, 77 състав.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Оспорва като необоснован извода на съда, че молбата за отмяна е подадена след изтичане на преклузивния 3-месечен срок от узнаването на молителя за влязлото в сила съдебно решение. Поддържа, че връчването на поканата за доброволно изпълнение на 18.09.2019г. е първоначалният акт, след който може да се твърди, че е узнал за воденото срещу него дело в СРС, постановеното решение и неговото влизане в сила. Счита, че обратната разписка, възприета от състава на ВКС като удостоверяваща момента на узнаване за решението, не доказва какъв документ е бил връчен с нея. Моли да бъде отменено определението за връщане на молбата за отмяна по чл.303 ГПК и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

За да постанови обжалваното определение за връщане на молбата за отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, съставът на ВКС, ІІ т.о. е приел, че не е спазен срокът по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, започнал да тече на 09.09.2019г. с получаване на покана за доброволно изпълнение.

Настоящият съдебен състав констатира, че с обратната разписка /известие за доставяне/ ИД PS 1000 03V53Р D, получена лично от молителя Г.К.Д. на 09.09.2019г., е връчено писмо изх.№2701/04.09.2019г. от ЧСИ П. М., рег.№845 в НК по изпълнително дело №20158450400022/04.09.2019г. Съобщението е получено от адресата без забележки и възражения. С връченото писмо изх.№2701/04.09.2019г. ЧСИ П. М. уведомява Г. Д.- длъжник по изпълнително дело №20158450400022/04.09.2019г. за наложени запори върху вземанията му в посочените банки и за постъпили от една от тях суми.

Предвид изложеното, съдът намира, че молителят Г. Д. е узнал на 09.09.2019г. за воденото срещу него в качеството му на длъжник изпълнително дело №20158450400022/04.09.2019г. на ЧСИ П. М., образувано по издадените по гр.д. №49208/11г. на СРС, 77 състав и в заповедното производство изпълнителни листове. Това е моментът, в който молителят е могъл да се запознае с влязлото в сила съдебното решение, ако бе положил дължимата грижа и от който започва да тече тримесечният преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Още повече, че той е знаел, че е ответник както по заповедно производство - ч.гр.д.№1979/2011г., СРС, 77 състав, така и по исково производство - гр.д.№49208/2011г. по описа на СРС, 77 състав, видно от депозираните по второто дело на 31.01.2012г. и на 09.02.2012г. заявления за издаване на преписи от документи.

Подаването на молбата за отмяна в преклузивния срок по чл.305 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост, поради което пропускането на срока води до процесуална недопустимост и е основание за оставянето й без разглеждане.

С оглед изложеното, атакуваният съдебен акт за връщане като просрочена на молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК следва да бъде потвърден като правилен.

Водим от което, състав на ВКС, Първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №53 от 02.03.2020г. по т.д. №306/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи