3№ 228/17.08.2020 г.Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на четиринадесети август две хиляди и двадесета година в състав:Председател: Б. Б

Членове: Г. М

Д. Пзгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 5958 по описа за 2015 г.

С молба вх. № 5072/ 26.06.2020 г. от Х.Т.Г. и от В.К.Г., Х.Т.Г., М.Т.Г. и А.Т.Г., като наследници по закон на Т.Х.Г., искат съдът да допусне поправка на очевидна фактическа грешка, евентуално да разтълкува определение № 314/ 11.09.2019 г. по настоящото дело, с която е определена отговорността им за разноските по делото по исковете, предявени от А.К.А.. Правният интерес са обосновали и с доводи, че е неправилно разпореждане № 1373/ 14.02.2020 г. по гр. д. № 954/ 2013 г. на Окръжен съд – Пловдив по издадения изпълнителен лист в полза на ищеца А.К.А. за всичките разноски по делото. Направено е и искане за спиране на изпълнението. Представено е обезпечение в размер на сумата, определена с разпореждане № 128/ 23.07.2020 г. по настоящото дело (аналогия с чл. 282 ГПК).

Ответникът по молбата А.К.А. възразява, че е неоснователна.

С решение № 143/ 23.08.2016 г. по настоящото дело е изменено въззивното решение, с което са били уважени исковете на А.К.А. за общата сума 59 500 евро. С касационното решение е уважен единствено искът за сумата 500 евро, а са отхвърлени другите искове за общата сума 59 000 евро. С касационното решение не е била определена отговорността на страните за разноските по делото.

С молба вх. № 27 272/ 19.09.2016 г. ответникът Т.Х.Г. по реда на чл. 248 ГПК е поискал допълване на касационното решение по разноските. С молба вх. № 27 817/ 26.09.2016 г. ищецът А.К.А. е поискал същото.

С определение № 272/ 22.08.2017 г., поправено с определение № 314/ 11.09.2019 г. по настоящото дело, касационното решение е допълнено, а ищецът е осъден да заплати на ответника Т.Х.Г. сумата 21 228.48 лв. Отговорността е за част от извършените по делото разноски и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК е установена в съотношение, което определя неоснователната част от исковете (за общата сума 59 000 евро) към пълния предявен размер (за общата сума 59 500 евро).

С определение № 314/ 11.09.2019 г. касационното решение е допълнено, а ответниците Т. Г. и Х. Г. са осъдени да заплатят на ищеца част от извършените по делото разноски. Отговорността им е установена в съотношение, различно от установеното в чл. 78, ал. 1 ГПК – за общата сума 6 000 лв. Съотношението, което определя чл. 78, ал. 1 ГПК е отговорността да се установи в съотношение, което определя основателната част от исковете (500 евро) спрямо пълния предявен размер (за общата сума 59 500 евро), а именно: за първата инстанция 151.01 лв. = (17 969.67 лв. (разноските на ищеца) х 500 евро): 59 500 евро; за втората– 100.84 лв. = (12 000 лв. (разноските на ищеца) х 500 евро): 59 500 евро и за третата– 100.84 лв. = (12 000 лв. (разноските на ищеца) х 500 евро): 59 500 евро.

Допуснато е несъвместимо с предвиденото в чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 ГПК противоречие във волята на касационния състав. Когато искът е частично основателен, двете отговорности – на ищеца към ответника и на ответника към ищеца за сторените разноски - са реципрочни. Реципрочно определената отговорност на двамата ответници ищеца е за общата сума 352.69 лв., а не за 6 000 лв. Порокът е поправим по реда на чл. 247 ГПК, като следва да се зачете и междувременно настъпилото правоприемство на страната на ответника Т.Х.Г..

Молбата по чл. 247 ГПК е основателна, а евентуалното искане по чл. 251 ГПК не следва да се разглежда.

Съгласно чл. 407 ГПК, Апелативен съд – Пловдив е компетентентният да се произнесе по молбата в частта с характеристика на частна жалба срещу разпореждането за издадения изпълнителен лист.

Искането за спиране на изпълнението е основателно. Обезпечителната мярка следва да остане до разрешаването и на въпроса по частната жалба. Това е така, защото с разпореждане № 1373/ 14.02.2020 г. по гр. д. № 954/ 2013 г. на Окръжен съд – Пловдив в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист за всички разноски, които са били направени от него пред първата и пред втората инстанция и които са му били присъдени с първоинстанционното и с въззивното решение. При издаването на изпълнителния лист първоинстанционният съд не е зачел касационното решение, с което въззивното е изменено, включително в частта по разноските.

При тези мотиви, съдътО П Р Е Д Е Л И :ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в определение № 314/ 11.09.2019 г. по гр.д. № 5958/ 2015 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия Четвърто отделение, като замества неговия осъдителен (последен) диспозитив със следния:

ОСЪЖДА В.К.Г. ЕГН [ЕГН], Х.Т.Г. [ЕГН], М.Т.Г. [ЕГН] и А.Т.Г. [ЕГН] да заплатят на А.К.А. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 352.69 лв. – разноските по делото.“

СПИРА изпълнението на решение № 143/ 23.08.2016 г. по гр.д. № 5958/2015 г. в частта по разноските, пресъдени на А.К.А..

Делото да се изпрати на Апелативен съд – Пловдив за произнасяне по молба вх. №5072/ 25.06.2020 г. от В.К.Г., Х.Т.Г., М.Т.Г. и А.Т.Г. в частта с характеристика на частна жалба срещу разпореждане № 1373/ 14.02.2020 г. по гр.д. № 954/ 2013 г. на Окръжен съд – Пловдив за издаване на изпълнителен лист в полза на А.К.А..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.