№ 87

гр. София, 17 август 2020 г.

В.К.С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети август през 2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА

МИЛЕНА ПАНЕВА

при участието на секретаря ..................................................................................................

и в присъствието на прокурора ............................................................................................

разгледа докладваното от съдия Панева ч.н.д. № 136 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание по чл. 43, т. 3 НПК, след като с протоколно определение от 30.01.2020 г. състав на Районен съд - гр. Пловдив е констатирал, че жалбоподателя по разглежданото от него НАХД № 7735/2019 г. е съдия в Окръжен съд-гр. Пловдив. Приемайки, че в тази ситуация промяната на местната подсъдност е задължителна, съдът е постановил отвеждане на председателя на съдебния състав от по-нататъшно разглеждане на делото, прекратил е съдебното производство по същото и е постановил изпращане на делото на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, че делото следва да бъде възложено за решаване от друг, еднакъв по степен съд.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, прецени, че искането е лишено от законност.

Нормата на чл. 43, т. 2 НПК не допуска тази широта на възприемането и тълкуването, която е приложил съдията от Пловдивския районен съд. Тя предвижда възможност за намеса на Върховния касационен съд, когато посоченото в нея лице (подсъдим или пострадал) е съдия, прокурор или следовател от района на съда, на който делото е подсъдно. Не може да има съмнение, че се касае за района на съда, на който делото е подсъдно като първа инстанция по правилата на местната подсъдност, в която ситуация е възможно да се създадат очаквания, че съдиите от състава на съответния съд биха били пряко повлияни от факта, че подсъдимия/пострадалия е съдия, прокурор или следовател от същия съдебен район. Практическото прилагане на възприетия от Пловдивския районен съд критерий би довел до парадоксалната ситуация на невъзможност съдия от Върховния касационен съд или прокурор от върховната касационна прокуратура да получи правосъдие, доколкото компетентността на ВКС и ВКП се простира върху всички съдебни райони.

Извън изложеното и предвид спецификите на случая, предопределени от вариативната нагласа на състава на Пловдивския районен съд към обхвата на юрисдикцията му е необходимо да се отбележи и следното: Преценката за компетентност по правилата на местната подсъдност следва да се прави от съдията-докладчик в стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание (арг. от чл. 84 ЗАНН вр. чл. 248 и чл. 249 НПК). След приключването на този етап от процедурата се преклудира възможността за преразглеждането и пререшаването на същия въпрос от съда без инициатива на страните. В случая след даване ход на делото в открито съдебно заседание и при отсъствие на противопоставено възражение от страните за липса на местна компетентност, по собствено усмотрение съставът на Пловдивския районен съд е пререшил въпроса за местната подсъдност, като по този начин е нарушил закона. Това е допълнително основание разглеждането и решаването на делото да бъде възложено именно на Пловдивския районен съд.

Водим от това, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА НАХД № 7735/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд на същия съд за разглеждане и решаване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Ключови думи
No law branches!