О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 326

[населено място], 19.08.2020 г.

В.К.С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Г. И ч.т.д. № 1140 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

ЗД „Бул инс“ АД обжалва определение № 1218 от 26.05.2020 г. по ч.в.гр.д. 1435/2020 г., Апелативен съд София, с което е потвърдено разпореждане на Окръжен съд – София за връщане на въззивната жалба на частния жалбоподател.

В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното определение и дадено разрешение в противоречие на константната практика на ВКС. Счита, че също така е очевидно неправилно. Иска да се допусне до касационно обжалване поради наличието на основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК или чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Излага съображения, че е незаконосъобразно определението като постановено в отклонение от представените доказателства за отстраняване нередовностите на въззивна жалба, в срок била внесена държавната такса по въззивната жалба. Освен това нямало основание за връщането й, тъй като били представени доказателства преди постановяване на разпореждането от Окръжния съд. Моли да се отмени определението на въззивния съд, с което е потвърдено разпореждането на Окръжния съд и делото да се върне за администриране на въззивната жалба и продължаване на производството.

Поставя следния правен въпрос: Подлежи ли на връщане въззивна жалба, чийто нередовности са отстранени след изтичане на дадения от съда срок, затова, но преди постановяване на разпореждането на съда за връщане на жалбата? Сочи конкретно, че е налице произнасяне по този правен въпрос в процесното определение, в противоречие с практиката на ВКС, изразена в определение № 774 от 7.10.2011 г. по ч.т.д. 176/11 г. 2 ТО, определение № 304 от 14.4.2010 г. по ч.т.д. 155/10 г. 1 ТО, определени е№ 375 от 13.11.2013 г. по ч.гр.д. 5481/13 г. 2 ГО.

Ответникът Г.И.В. оспорва частната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане касационно обжалване. Въпреки поставените въпроси частният жалбоподател неглижирал факта от неблагоприятните последици от неизпълнение указанията на първоинстанционния съд досежно внасянето на такса и представяне на доказателства. По отношение на времевото постановяване на разпореждането, счита, че е несъстоятелно позоваването на цитираната практика. Нямало отказ от правосъдие. Ставало въпрос за състезателност и равнопоставеност на страните.

Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от обжалваното определение е изпратен на частния жалбоподател на 11.06.2020 г. Частната жалба е подадена по пощата на 12.06.2020 г. Следователно на основание чл. 62, ал. 2 от ГПК е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че след като не са отстранени нередовностите на въззивната жалба в срок, то разпореждането от 25.02.2020 г. на първоинстанционния съд е съответно на чл. 262, ал.2, т 2 от ГПК. С писмена молба от 24.2.2020 г. била представена квитанция за внесена държавна такса, като срокът за отстраняване нередовностите бил изтекъл на 20.2.2020 г. и действията, извършени след изтичане на срока не следвало да се съобразяват на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК.

Определенията, на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК се допускат до касационно обжалване при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПГ. В производството по чл. 274, ал. 3 от ГПК касационната инстанция се произнася по искането за допускане касационно обжалване само на основанията, предвидени от законодателя. А това са, основание за вероятност определението да е нищожно или недопустимо съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал наличие на основание по чл. 280, ал. 2 пр. 3 от ГПК или е обосновал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК.

В настоящия случай при извършената служебна проверка, не се установява наличието на основания съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК.

Касаторът е посочил, че определението е „очевидно неправилно“ – основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. По отношение соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, не следва да се приема, че е налице такъв квалифициран случай на неправилност. Съгласно практиката на Върховния касационен съд очевидна неправилност е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания за неправилност на определението на въззивния съд. Примерното посочване в съдебната практика включва мотиви, при които въззивният съд е приложил несъществуваща правна норма, приложение в обратния смисъл на цитирана правна норма, противоречие в мотивите, от които не може да се установи соченото от съда основание, грубо нарушение на правилата на формалната логика и опитните правила, водещи до явна необоснованост на обжалваното определение. В случая такива нарушения не могат да се установят от проверка на съдебния акт.

Ето защо следва да се обсъди посоченото от касотора основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК – наличие на правен въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. А именно въпросът за връщане на въззивната жалба след като са отстранени нередовностите й, макар и след изтичане на дадения на жалбоподателя срок. В случая въззивният съд е разрешил именно посочения от касатора правен въпрос. Разпореждането за връщане на въззивната жалба е постановено на 25.02.2020 г. Срокът за отстраняване нередовностите на въззивната жалба е изтекъл на 20.2.2020 г. На 24.2.2020 г. е постъпила молба с приложени доказателства за внесена държавна такса на 14.2.2020 г. от въззивния жалбоподател. Потвърждавайки разпореждането на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е имал право да стори това. По този начин, касаторът с посочването на правния въпрос е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване. Въззивният съд е приел постановеното в отклонение от константната практиката на ВКС, израз, на която са и определение № 55 от 21.01.2019 г. по т. д. № 65/2019 г., 2 ТО на ВКС, определение № 611 от 12.11.2009 г. по ч.гр. д. № 625/2009 г., 3 ГО на ВКС. Поради това следва да се приеме, че въззивният съд постановявайки процесното определение при приложението на чл. 262, ал.2, т. 2 от ГПК е нарушил тълкуването на закона, дадено в посочените определения, а именно, че при отстраняване нередовностите на въззивната жалба макар и след указания от съда срок, но преди произнасяне на администриращия съд, въззивната жалба не може да бъде върната, тъй като нередовностите са отстранени към момента на постановяване на разпореждането за връщането й.

Това дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че следва да се допусне касационно обжалване на определението, на соченото основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Същото е постановено в нарушение на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, тъй като не е съобразено обстоятелството, че въззивният жалбоподател е представил доказателства за внесена държавна такса, Макар и след срока, то след като първоинстанционният съд не е върнал въззивната жалба, преди 24.2.2020 г., следва да се приеме, че към момента на произнасянето на първоинстанционния съд, вече е била отстранена нередовността на въззивната жалба и е липсвало основание за връщането й. На основание чл. 278, ал. 2 от ГПК следва да се реши въпросът по същество, като на отмяна освен определението на въззивния съд, подлежи и определението на първоинстанционния съд, като се върне делото на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба на ЗД „Булинс“ АД.

Изложените оспорвания от ответника по частна жалба са неоснователни. Липсва нарушаване на принципите на състезателност и равнопоставеност. Всяка норма е съобразена с тези принципи и при точното й приложение, те не са накърнени. В случая, към момента на връщане на въззивната жалба, тя не била нередовна и това изключва накърняване на правата на насрещната страна.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1218 от 26.05.2020 г. по ч.гр.д. 1435/2020 г., Апелативен съд - София, Търговско отделение, 13 състав

ОТМЕНЯ определение № 1218 от 26.05.2020 г. по ч.гр.д. 1435/2020 г., Апелативен съд - София, Търговско отделение, 13 състав и потвърденото с него разпореждане № 202 от 25.02.2020 г. на Окръжен съд- София, ТО, 4 състав по т.д. 133/19 г. и

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – София, ТО, 4 състав за продължаване на производството по администриране на въззивната жалба срещу решението на Окръжен съд - София.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: