О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 328

[населено място], 20.08.2020 г.

В.К.С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Г. И ч.т.д. № 1016 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

К.В.С., Г.В.Г. и К.В.Г. чрез адв. Е. Б. обжалват определение № 545 от 18.02.2020 г. по гр.. 473/20 г., Апелативен съд - София, с което е потвърдено определение от 26.9.2016 г. по т.д. 170/18 г., с което е уважена молбата на ответника за присъждане на разноски като са осъдени да заплатят възнаграждение за адвокат в размер на 2 000 лв.

Сочи, че било присъдено възнаграждение свръхпетитум, защото било поискано възнаграждение за юрисконсулт, а не за адвокат.

Освен това било осъществено процесуално представителство само за подаване на отговор на исковата молба и поради това следвало да се определи възнаграждението съгласно чл. 9 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Налице било допуснато процесуално нарушение – необсъждане на доводи и възражения. Произнасянето свърхпетитум също било грубо нарушаване на материалния закон. Моли да се отмени определението и да се присъди възнаграждение за юрисконсулт и то от определеното съгласно Наредбата или 225 лв, от 300 лв. А в случай, че не се уважи това искане да се отмени за разликата над 1500 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Следва ли да бъде присъден на страната пълният размер на адвокатския хонорар при наличие на едно единствено процесуално действие по делото – подаване на отговор на искова молба? Обосновава допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

2. Следва ли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на страна в процеса при наличие на изрично волеизявление от същата, че желае да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Обосновава приложение на чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК.

3. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения. Обосновава приложение на чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

Ответникът „ОЗК Застраховане“ АД оспорва частната жалба. Счита, че определението е правилно и законосъобразно. Твърдението, че се дължи юрисконсултско възнаграждение било неоснователно. Излага подробни съображения, че е договорено цялостно представителство за една инстанция и следва да се заплати възнаграждение в посочения размер от 2000 лв.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба, подадена по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК е в срок. Съобщение с препис от определението е връчен на процесуалния представител на частните жалбоподатели, адв. Е. Б. на 20.05.2020 г. Частната жалба е подадена на 26.5.2020 г. Следователно е в срока, предвиден в чл. 275, ал. 1 от ГПК.

С процесното определение, Апелативен съд - София е оставил без уважение частната жалба на К.В.С., Г.В.Г. и К.В.Г. срещу определение от 26.9.2019 г., в частта, с която е уважена молба на „ОЗК Застраховане“ АД за допълване на определение от 4.7.2019 г. в частта за разноските с присъждане на възнаграждение в размер на 2000 лв за осъществено процесуално представителство от адвокат. Въззивният съд е разгледал доводите на частните жалбоподатели и е приел, че е налице отказ от иск и прекратяване на производството поделото. При прекратяването му и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на ответника се дължат разноски. Определил е пълният размер на разноските, направени от ответника – заплатеното адвокатско възнаграждение, за което имало доказателства по делото. Адвокатското възнаграждение е заплатен към датата на съдебния акт по чл. 81 от ГПК, а не авансово, както се опитвали да докажат частните жалбоподатели.

Настоящият съдебен състав установи, че е налице отказ от иска и прекратяване на производството по делото от първоинстанционния съд, на основание чл. 233 от ГПК. Няма осъществено процесуално представителство на ответника чрез юрисконсулт. Изцяло е представлявана тази страна в процеса от адвокат.

Допускането касационно обжалване на определенията се извършва при предпоставките, предвидени на основание чл. 274, ал. 3 вр. чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК. В настоящия случай не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 2, пр.1 и 2 от ГПК, за които съдът следи служебно. Няма основание да се приеме, че е налице вероятност обжалваното определение да е нищожно или да е недопустимо, поради това при извършената служебна проверка, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК не се налага извод за допускане касационно обжалване.

По отношение на соченото основание „очевидна неправилност“, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че е налице соченото основание. Съгласно практиката на Върховния касационен съд очевидна неправилност е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания, неправилност на обжалваното определение. Примерното посочване би могло да бъде приложение на несъществуваща правна норма, приложение в обратния смисъл на цитирана правна норма, противоречие в мотивите, от които не може да се установи соченото от съда основание, грубо нарушение на правилата на формалната логика и опитните правила, водещи до явна необоснованост на обжалвания акт. В случая такива нарушения не могат да се установят от проверка на съдебния акт.

По отношение на поставените правни въпроси, настоящият съдебен състав намира следното:

По поставения 1 правен въпрос. Този правен въпрос е включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, но това не е станало в противоречие с константната практика на ВКС, изразена в определение № 438/17.07.2009 г. по ч.т.дело № 352/2009 г. на ВКС I т.о., определение №362/06.08.2012 по ч.гр.д. №152/2012 на ВКС, ГК, II г.о., определение № 50 от 12.03.2018 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 71/2018 г. и определение № 101 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 102/2012 г., II г. о., ГК, съгласно които при отказ или оттегляне на иска, на ответника се дължат разноски. В случая когато не е приключило производството пред съответната инстанция и срокът по чл. 80 от ГПК не е изтекъл, то може да се представят доказателства и след това за направените с оглед производството по делото разноски, заплатени преди прекратяване на производството по делото. Освен това разрешеният въпрос за дължимите разноски, не е разрешен и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в определение № 670 по ч.гр.д.№ 3982/2015 год. на ІV г.о. и определение № 253 от 29.5.2017 г. по ч.т.д. 2614/16 г., ВКС, II ТО, съгласно която преценката за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение при наличие на десезиране на съда от ищеца чрез оттегляне или отказ от иска, не се прави с оглед на действително осъществените фактически действия, а с оглед правната и фактическа сложност на спора към момента на образуване на делото. Неизвършването на процесуални действия в резултат на поведение на насрещната страна, не могат да са основание за намаляване на вече уговореното договорно възнаграждение, което е доказано заплатено. Поради това, че изводът на въззивния съд не противоречи на правния въпрос, разрешаван в практиката на Върховния касационен съд, следва да се приеме, че не е осъществено основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Това изключва допускането на касационно обжалване.

По отношение на 2 правен въпрос. Същият не е разрешен от въззивния съд, тъй като няма отправено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От ответника зависи дали да използва юрисконсулт за процесуално представителство или адвокат. Както бе посочено, няма осъществено представителство чрез юрисконсулт. Поради това, че липсва включване в предмета на спора на поставения правен въпрос, той не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. Съответно не следва да бъде преценявано и допълнителното основание.

По отношение на 3 поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че е включен в предмета на спора и разрешен от въззивния съд. С отговора на молбата по чл. 248 от ГПК ищецът е заявил, че е прекомерно възнаграждението, заплатено за адвокат в хода на процеса, с оглед осъществената защита. Но както бе посочено при обсъждане на въпрос 1, разрешението, дадено от въззивния съд не е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, която бе посочено. Поради това не са налице условията за допускане касационно обжалване.

По изложените съображения, не са налице основания за допускане касационно обжалване на определението на Апелативен съд – София.

Върховният касационен съд на Р България

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 545 от 18.02.2020 г. по ч.гр.д. 473/20 г., Апелативен съд София, Търговско отделение

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: