О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 490

София, 20.08.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. М

ЧЛЕНОВЕ: И. П

Д. Д

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..………………...., като изслуша докладваното от съдията Е. М т. д. № 1890 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 3755 от 7.V.2019 г. на димитровградското „ТИ-ВИ-БИ” ООД /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 86 на Пловдивския апелативен съд, ТК, І-и с-в, от 11.ІІІ.2019 г., постановено по т. д. № 477/2018 г., с което – като процесуално недопустимо - е било обезсилено първоинстанционното решение № 38/12.ІV.2018 г. на Хасковския ОС по т. д. № 104/2016 г. и делото върнато за ново разглеждане от друг негов състав: „при съобразяване на всички дадени указания в мотивите на настоящето решение и при определените страни”. С обжалваното въззивно решение е било отменено и първоинстанционното определение № 261/26.VІІІ.2016 г. на ОС-Хасково по същото дело, с което в процеса са били конституирани като трети лица-помагачи на страна на настоящия касатор поисканите от него „Мастер проджект” ЕООД-гр. П. и Д.Д.Б. от същия град.

Оплакванията на димитровградското дружество настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира неговото отменяване и връщане на делото „на Апелативен съд П. за произнасяне по съществото на спора”.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата търговецът неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационния контрол) още и с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК по тълк. дело № 1/2013 г. и в ТР № 1/17.01.2001 г. на ОСГК по тълк. дело № 1/200 г., така и в пет, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от неговите гражданска и търговска колегии, а също и на пет определения по чл. 274 ГПК, по следните три процесуалноправни въпроса:

1./ „Необходимо ли е повтаряне на съдопроизводствени действия, респ. следва ли делото да се върне на предходната инстанция, когато въззивният съд е приел, че главните страни по делото са същите, но следва да заличи конституираните подпомагащи страни?”;

2./ „Необходимо ли е повтаряне на съдопроизводствени действия, респ. следва ли делото да се върне на предходната инстанция, когато въззивният съд е приел, че е необходимо прецизиране на правната квалификация, без да я изменя?”;

3./ „Необходимо ли и повтаряне на съдопроизводствени действия, респ. следва ли делото да се върне на предходната инстанция, когато въззивният съд е приел, че следва да се уточни размерът на предявен като частичен иск - относно начина на формиране на претендираната сума?”

Поддържайки същевременно, че „липсва формирана по тях изрична практика”, търговецът настоящ касатор формулира следните два правни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1./ „Съществува ли необходимост от обезсилване на първоинстанционното решение при заличаване на подпомагащи страни от въззивния съд, при което не се налага извършване на други съдопроизводствени действия от страна на първостепенния съд?”;

2./ „Съществува ли необходимост от обезсилване на първоинстанционното решение при конкретизиране на цената на иска, което не води до промяна в основанието, на което този иск е бил предявен?”

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Макстер С.О.П.” ЕООД-гр. С., обл. П. /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез свой юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивното решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски за настоящето касационно производство.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационна жалба на „ТИ-ВИ-БИ” ООД-Д., обл. Х., ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, отнасяща се до правомощията на въззивния съд, последният се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. С постановеното от състав на Хасковския ОС първоинстанционно решение № 38/12.ІV.2018 г. по т. д. № 104/2016 г. са били отхвърлени изцяло предявените от „Макстер С.О.П.” ЕООД-гр. С. срещу търговеца настоящ касатор осъдителен иск с правно основание по чл. 134, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 84 351.03 лева /равностойна на 43 128 евро/, представляваща част от заложено вземане от „ТИ- ВИ-БИ” ООД, произтичащо от договор за доставка № МП-ДБ-09/12.ІІ.2013 г. в общ размер на 404 171.35 лв. (с вкл. ДДС), по което заложено вземане за неговата част до 352 049.40 лв. /с равностойност на 180 000 евро/ ищцовото дружество е пристъпило към изпълнение, надлежно отразено в Централния регистър на особените залози, КАКТО И осъдителен иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за присъждане на законната лихва върху главницата от 84 351.03 лв. от момента на подаване на молбата за увеличение на иска /24.Х.2016 г./ и до окончателното изплащане на задължението. Изрично посочено е в диспозитива на това решение на първостепенния съд, че то е било постановено и при участието на: съищеца „Н. Г” ЕАД-гр. Е. обл. Я., ЕИК[ЕИК], както и на третите лица Д.Д.Б. от [населено място] и пловдивското „Мастер проджект” ЕООД.

С въззивната жалба (с вх. № 4268/14.V.2018 г.) на първоначалния ищец „Макстер С.О.П.” ООД-гр. С. не се атакува част, а цялото първоинстанционно решение, като в нея са инвокирани доводи, че предявеният иск, по съществото на който е следвало да се произнесе ОС-Х., е друг – по чл. 44а от ЗОЗ (ЗАКОН ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ), а не иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД, т.е., че първостепенният съд се е произнесъл по непредявен иск. Следователно в обхвата на служебната проверка на въззивната инстанция съд със сигурност се включвала и преценка за процесуалната допустимост на обжалваното пред нея първоинстанционно решение на ОС-Хасково.

В мотивите към атакуваното в настоящето производство по чл. 288 ГПК решение на Пловдивския апелативен съд последният е могъл да констатира, че конкретният правен спор е за цена на стоки по договор за търговска продажба, дължимостта или погасяването на която „няма каквато и да било връзка” с изложените от „ТИ-ВИ-БИ” ООД обстоятелства по задълженията на съищеца „Н. Г” ЕАД към „Първа инвестиционна банка” АД, по които третите лица, така както и други, се явяват солидарни длъжници. Въз основа на тази ключова констатация, решаващият правен извод на въззивната инстанция е бил за произнасяне на първостепенния съд по непредявен и иск и при неправилно конституирани страни, поради което постановеното от него решение, както процесуално недопустимо, подлежи на обезсилване, като делото се върне за ново разглеждане по съществото на спора, но по иск с правно основание по чл. 44а, ал. 2 от ЗОЗ (ЗАКОН ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ) /във вр. чл. 134, ал. 1 ЗЗД и чл. 327 ТЗ/ „с цена от 84 351.03 лв. и ведно със законната лихва”, страни в производството по който следва да бъдат „Макстер С.О.П.” ООД-гр. С. и „Н. Г” ЕАД-гр. Е., обл. Я. - като ищци, а ответник „ТИ-ВИ-БИ” ООД.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че както първите три, така и последващите два формулирани от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата процесуалноправни въпроси /съответно във връзка с всяка от допълнителните предпоставки по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/ са с изцяло хипотетичен характер: реално те не са били предмет на произнасянето на Пловдивския апелативен съд с атакуваното в настоящето касационно производство въззивно решение. При така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от жалбоподателя допълнителни предпоставки за това /в случая по т. 1 и по т. 3 на същия законов текст/. Погрешното отъждествяване от касатора „ТИ-ВИ-БИ” ООД на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол - от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.

В заключение, атакуваното въззивно решение, постановено на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК, не е и „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо противоречие с правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (процесуалният закон – чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК, да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (съставът на Пловдивския апелативен съд да е процедирал въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).

При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско дружество искане за това, търговецът настоящ касатор ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81, във вр. чл. 78, алинеи 3 и 8 ГПК – да му заплати юрисконсултско възнаграждение от 120 лв. /сто и двадесет лева/, чийто размер е определен в съответствие с правилото на чл. 25а, ал. 3 in fine от Наредба за заплащане на правната помощ, приета с ПМС № 4/2006 г.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 на Пловдивския апелативен съд, ТК, І-и с-в, от 11.ІІІ.2019 г., постановено по т. д. № 477/2018 г.

О С Ъ Ж Д А касатора „ТИ-ВИ-БИ” ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. Х., [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛИНЕИ 3 и 8 ГПК – да заплати на ответното по касация” Макстер С.О.П.” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. П., [улица], СУМА в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева),представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1

2