О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 492

София, 21.08.2020г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седми май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. М

ЧЛЕНОВЕ: И. П

Д. Д

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………..................., като изслуша докладваното от съдията Е. М т. д. № 2402 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 9509 от 14.V.2019 г. на Националната здравноосигурителна каса /по-нататък НЗОК или Касата/, подадена чрез неин гл. юрисконсулт против решение № 829 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 10.ІV.2019 г., постановено по т. д. № 6240/2018 г., с което – на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) и чл. 29, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности, сключен между Касата и Българския лекарски съюз за 2015 г. – първата е била осъдена да заплати на ищцовото „Многопрофилна болница за активно лечение” ЕООД-гр. Попово, обл. Търговище, СУМА в размер на 32 896 лв. (тридесет и две хиляди, осемстотин деветдесет и шест лева), дължима за 7 месеца в периода м. март`?015 г. – м. ноември`2015 г., т.е. без месеците август и октомври, по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 250181/23.ІІ.2015 г., ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от завеждане на делото на датата 28.ІІ.2018 г. и до окончателното й изплащане, както и ведно с обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено изплащане на същата главница в периода от 30.ІV.2015 г. и до предявяването на исковете в размер на 8 085.48 лв. (осем хиляди и осемдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки).

Оплакванията на касатора НЗОК са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който и двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на ищцовото „Многопрофилна болница за активно лечение” ЕООД-гр. Попово да бъдели отхвърлени, вкл. ведно с присъждане на всички направени от НЗОК разноски по воденето на делото, включващи и дължимото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, юрисконсултско възнаграждение.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата Касата неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационно обжалване), още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 2, предл. 1-во и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с решение № 2/22.ІІ.2007 г. на Конституционни съд на Р. България по к. д. № 12/2006 г. „по материалноправен и процесуалноправен въпрос”.

Отделно от горното, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, се явявало произнасянето на състава на САС по следния материално- и процесуалноправен въпрос:

„За наличието на колизия между правни норми от един и същи ранг: чл. чл. 22-29 ЗЗО, в съпоставка с чл. 4 от ЗБНЗОК, както и в съпоставка с чл. 119 от ЗПФ (ЗАКОН ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ).”

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Многопрофилна болница за активно лечение” ЕООД-гр. Попово, област Търговище, /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на изплатения адвокатски хонорар от 1 320 лв. (хиляда триста и двадесет лева), съгласно приложените договор за правна защита и съдействие от 2.VІІ.2019 г. и списък по чл. 80 ГПК.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Националната здравноосигурителна каса ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалван, са следните:

За да потвърди решението на първостепенния съд в атакуваната негова осъдителна част, въззивната инстанция е приела, че с установените лимити за клинични пътеки не може да се ограничава регламентираният с чл. 4 ЗЗО свободен достъп на здравноосигурените лица до медицинска помощ, както и на свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Касата настоящ касатор съгласно чл. 35 ЗЗО. Въз основа на тези констатации решаващият правен извод на САС е бил, че НЗОК е длъжна – на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД - да заплати стойността на извършеното реално лечение от болничните заведения „и над лимитните дейности”, в което би се обективирало реално изпълнение на задължението й, поето с процесния „Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 250181/23.ІІ.2015 г.”

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че единственият ясно и точно формулиран от касатора НЗОК правен въпрос в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК в подкрепа на тезата за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК има изцяло хипотетичен характер: не е бил предмета на произнасянето на САС с атакуваното решение. Докато във връзка с релевираната допълнителна предпоставка по т. 2, предл. 1-вона чл. 280, ал. 1 ГПК, в същото изложения към касационната жалба липсва ясно и точно формиран правен въпрос, с оглед на който да може да се преценява евентуално противоречие между обжалвания акт на САС и посоченото решение на Конституционния съд на Р.Б.Т обстоятелство, съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, „само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно общ.жалване”.

В заключение, атакуваното въззивно решение не е и „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен, в която законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).

При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско дружество искане за това, Касата настоящ касатор ще следва да бъде осъдена – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение” ЕООД-гр. Попово сума в размер на 1 320 лв. (хиляда триста и двадесет лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК: съгласно приложените към писмения отговор на дружеството пълномощно и договор за правна защита и съдействие от датата 2.VІІ.2019 г.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 829 на Софийския апелативен съд, ТК, 13-и с-в, от 10.ІV.2019 г., постановено по т. д. № 6240/2018 г.

О С Ъ Ж Д А касатора Национална здравноосигурителна каса /БУЛСТАТ[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] - НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация „Многопрофилна болница за активно лечение” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. Търговище, СУМА в размер на 1 320 лв. (хиляда триста и двадесет лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2