О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 151

София, 21.08.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи април през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. М

ЧЛЕНОВЕ: И. П

Д. Д

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М т. д. № 2144 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 6351 от 13.VІІ.2018 г. на Т.Н.З. от С., подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от АК-В. против въззивното решение № 180 на Пазарджишкия окръжен съд от 20.V.2019 г., постановено по гр. д. № 183/2019 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 1585/27.ХІІ.2018 г. на РС-Пазарджик по гр. дело № 2125/2017 г.: за обявяването за недействителни по отношение на ищцовото „Джи + Ем И. Л” /д-во регистрирано на Б. В острови под № 538300/ – на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД – сключените договори за продажба на недвижими имоти, обективирани в нотариален акт, вписан в Службата по вписвания при РС-Пазарджик - вх. рег. № 12385, Акт № 181, том 45, нот. дело № 16146 от 19.ХІІ.2014 г., КАКТО И в нотариален акт, вписан в същата СлВп – вх. рег. № 12404, Акт № 27, том 46, нот. дело № 6192 от 22.ХІІ.2014 г. между първия ответник „Пауерскрейн-България” ЕУООД-С. и третото лице /настояща касаторка/ Т.Н.З. от С., с които първият ответник е продал на втория описаните в исковата молба поземлени имоти със съответни планоснимачни номера, представляващи ниви в землището на [населено място], [община], всички в м „Под селото”, срещу цена по двете сделки в размер общо на 18 500 лв. (осемнадесет хиляди и петстотин лева).

Оплакванията на касаторката З. са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение, поради което тя претендира обезсилването му и прекратяване на производството по исковете с правно основание по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, алтернативно – касиране на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия ОС или решаване на спора от настоящата инстанция с отхвърляне на тези кумулативно съединени П. искове и присъждане на всички направени от нея деловодни разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателката й обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърденията си за вероятна недопустимост и „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение /основания по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК за директен достъп до касационен контрол/, още и с едновременното наличие на допълнителните предпоставки по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора Пазарджишкият ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните шест правни въпроса, явяващи се такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1./ „Може ли в производството по чл. 135, ал. 1 ЗЗД да се приеме, че съществува действително вземане на притежаващо качеството „кредитор” лице, когато последното се позовава на конкретен договор за спогодба и в исковата си молба е посочило извършването на частично погасяване чрез плащане на парични задължения, поети към него в определен размер, сторено именно по този договор, тогава, когато по делото процесуалният представител на кредитора-ищец изрично заявява, че същият този размер на задължението е бил погасен от длъжника не чрез плащане, а чрез прехвърлянето на собствеността върху недвижим имот, а в нотариалния акт изрично е записано, че прехвърлянето се извършва за погасяване задължение на длъжника, поето обаче с друго споразумение, сключено след датата на изповядване на увреждащите го сделки и което споразумение не е предмет на висящия съдебен процес?”;

2./ „Може ли в производство по чл. 135, ал. 1 ЗЗД да се приеме за действително вземане, което се основава единствено и само на договор за спогодба без достоверна дата, сключен между две юридически лица, за които по делото съществуват множество косвени данни, че те са „свързани”- по смисъла на § 1, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ДР на ТЗ, респ. контролиращото ги лице би имало надлежна полза от създаването на мним кредитор, който да получи материалноправна легитимация да оспори процесните сделки и получи отменително решение в тази посока?

3./ „Следва ли в подобна хипотеза въззивният съд,у в изпълнение на задълженията си по ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., да разпореди провеждането на пълно и главно доказване по отношение съществуването на вземането и, ако да – от кого, от ищеца, от ответника или от третото лице приобретател на активите по оспорените сделки?”;

4./ „Може ли в производството по чл. 135, ал. 1 ЗЗД да се приеме наличие на знание за увреждане на кредитор от трето лице - приобретател по възмездна сделка, в хипотеза на предходно упражнено от това трето лице представителство на съдружник в Общо събрание на съдружниците, където пълномощникът е спазил волята на упълномощителя и- за нуждите на протокола – устно и дословно е възпроизвел/изчел текст, изразяващ се в цифри и данни, подробно описани в мандатния му акт, за наличието на общо сумирани текущи задължения на дружеството, без конкретно упоменаване нито в протокола, нито в пълномощното, на факти относно кредиторите на това дружество, както и без налични други данни и книжа по същия протокол на ОС на съдружниците /а и по делото/, от където да стане ясно действителното финансово състояние на това дружество и факта дали последното има задължения към този кредитор?”;

5./ „Може ли в производство по чл. 135, ал. 1 ЗЗД да се приеме за информирано, до степен знание за увреждане към кредитори на едно търговско дружество лице, което еднократно, по силата на изрично и подробно пълномощно е присъствало на Общо събрание на съдружниците в това д-во с дневен ред „Уреждане на финансови отношения с напуснал съдружник”, където по силата на мандата това лице е било длъжно да възпроизведе волята на своя упълномощител, вкл. и да изброи най-общо сумирани цифри и финансови данни, без на събранието упълномощеният да е разполагал с други книжа и счетоводни документи, обосноваващи цифрите и данните, обективирани в мандатния акт, а оттам – и в протокола от Общото събрание на съдружниците?;

6./ „Достатъчен ли е в производство по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за пълно и главно доказване на знание у трето лице приобретател за увреждане на кредитор на търговско дружество, косвеният факт, че това трето лице еднократно, по силата на изрично и подробно пълномощно, предоставено му от съдружник, е присъствало на ОС на съдружниците в дружеството длъжник с дневен ред „Уреждане на финансови отношения с напуснал съдружник”, където по силата на мандата това лице е било длъжно да възпроизведе волята на своя упълномощител, вкл. за нуждите на протокола от това ОСС да изрои най-общо сумирани цифри и финансови данни, без на събранието упълномощеният да е разполагал с други книжа и счетоводни документи, обосноваващи истинността на цифрите и данните, обективирани в мандатния акт, а оттам - и в протокола от Общото събрание на съдружниците?”

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Джи + Ем И. Л” /ищец в първоинстанционното производство по чл. 135, ал. 1 ЗЗД/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Б. както по допустимостта на самата касационна жалба на З., така и по допустимостта на касационния контрол, а също и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение на Пазарджишкия ОС, претендирайки за потвърждаване на последното, както и за присъждане на разноски за настоящето касационно производство в размер на платения адвокатски хонорар от 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева): съгласно приложения към отговора „Договор за правна защита и съдействие” от 8.VІІІ.2019 г.

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Пауерскрийн-България” ЕООД-С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Б. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение на ОС-Пазарджик, претендирайки за потвърждаването му.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пазарджишкия ОС, касационната жалба на Т.Н.З. от С. се явява процесуално недопустима.

Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:

Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, предл. 1-во ГПК във вр. т. 2 от същия законов текст, размерът на цената на иска е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. В процесния случай предмет на исковото производство по чл. 135, ал. 1 ЗЗД са били възмездните разпореждания на ответното търговско дружество с общо 10 поземлени имота, всеки един от които представляващ нива в землището на [населено място], [община], като най-високата данъчна оценка на последната от тях е възлизала - към датата на завеждане на делото - на 4 746.70 лв. (четири хиляди, седемстотин четиридесет и шест лева и седемдесет стотинки). Към датата на завеждане на делото – 12 юни 2017 г., е била в сила предишната редакция на чл. 72, ал. 1 ГПК /до ДВ, бр. 86 от 27.Х.2017 г./, според която: „За предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск”. В конкретната хипотеза атакуваното въззивно решение на Пазарджишкия ОС се явява постановено по общо десет кумулативно съединени отменителни /конститутивни/ иска с правно основание по чл. 135, ал. 1 ЗЗД предявени от чуждестранен търговец срещу софийското „Пауерскрийн-България” ЕООД и настоящата касаторка, всеки един от които с цена под законоустановения минимум от 5 000 лв. за гражданско дело. Поради това е погрешна положителната преценка на въззивната инстанция, направена в хода на проверката й по чл. 286 ГПК за приложимост на осъществявания от ВКС инстанционен контрол, толкова повече, че обжалваното от З. решение на ОС-Пазарджик не е постановено по ревандикационни искове.

С оглед горните констатации се налага извод, че атакуваното с касационната жалба на Т.Н.З. въззивно решение не подлежи на инстанционен контрол пред ВКС, защото е било постановено по гражданско въззивно дело, заведено по 10 кумулативно съединени П. иска, всеки един от които с цена под законоустановения минимум от 5 000 лева. Като процесуално недопустима /по см. на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК/, тази нейна жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане, а като последица от това - да се прекрати настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК за селектирането й.

При този изход на настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК, а именно прекратяването му - на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1-во ГПК – ответното по касация търговско дружество, което е било ищец в първоинстанционното производство по чл. 135, ал. 1 ГПК, има право на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК, доколкото своевременно е направило искате за присъждането им в своя писмен отговор по касационната жалба на З. и е представило доказателство /”Договор за правна защита и съдействие” от 8.VІІІ.2019 г./, че такива реално са били направени в размер на сумата от 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Б..

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба (с вх. № 6351/15.VІІ.2019 г.) на Т.Н.З. от С., подадена срещу въззивното решение № 180 на Пазарджишкия ОС от 20.V.2019 г., постановено по гр. дело № 183/2019 г.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 280, АЛ. 3, Т. 1, предл. 2-ро ГПК ПРЕКРАТЯВА настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК.

О С Ъ Ж Д А касаторката Т.Н.З., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], [жилищен адрес] ет. ІІ, ап. № 6 - НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 2 ГПК - да заплати на ответното по касация „Джи + ЕМ И. Л”, дружество учредено под № 538300 на Б. В острови – СУМА в размер на 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Б..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2