ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150

София, 21.08.2020г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. М

ЧЛЕНОВЕ: И.П.Д Добрева

при..............................секретаря и с участието на

прокурора ..................................... като изслуша докладваното от съдията Е. М т. д. № 617 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Образувано е по молбата (с вх № 2719/26.III.2020 г.) на касатора „П. Л ООД-гр.Б. /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Б., в която се поддържа искане за допълване на постановеното по настоящето дело в производство по чл. 288 ГПК определение № 120/25.11.2020 г., поради това. че от общо формулираните в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба седем правни въпроса, произнасянето на ВКС се ограничило само до четири от тях, като в резултат игнорирани са се оказали следните три процесуалноправни въпроса /на стр. 5 и 6 от изложението/:

1./„Във връзка с установеното задължение на съда да укаже на страните за кои от твърдяните от тях факти не сочат доказателства, налице ли е такова задължение и в случаите, в които страните сочат и представят доказателства, но същите не са годни да установят твърдяните от страните обстоятелства?;

2./ „Служебното начало допуска ли съдът да се произнесе и да уважи доказателствени искания, формулирани под условие, а именно: извършването на предварителна преценка на доказателствата от страна на съда? Може ли съдът да оказва съдействие на страните извън рамките, постановени с чл. 7, ал. 1, чл. 8, алинеи 2 и 3 и чл. 9 от ГПК?;

3./ „Следва ли искането за допускане до разпит на свидетели да съдържа реквизитите по чл. 156, ал. 2 от ГПК и по-специално, следва ли да бъдат посочени трите имена на исканите свидетели?

Ответникът по касация и по настоящето искане с правно основание по чл. 250 ГПК Т.В.В. от [населено място] не е ангажирал свое становище нито по допустимостта, нито по основателността на последното.

В настоящия си състав Върховният касационен съд, първо търговско отделение, констатира, че молбата на бургаското „П. Л ООД е постъпила в пределите на преклузивния едномесечен срок от постановяване на определението по чл. 288 ГПК/ /вкл. и по арг. от текста на чл. 62, ал. 2, изр. I-во ГПК/, както и че е подадена от легитимирана да прави такова искане страна - касатор в приключеното производство по чл. 288 ГПК. Същата е процесуално допустима и по своя предмет, тъй като по аналогия за произнасянето по обективно съединени искови претенции, непроизнасянето на ВКС, във фазата по селектирането на жалбите, по който и да било правен въпрос, формулиран в изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към съответната касационна жалба, респ. по която и да било от обосноваваните хипотези на приложимост на касационния контрол по чл. 280 ГПК, предпоставя допълване на определението, без да се счита за противоречие в правния резултат, ако отделните определения, постановени по реда на чл. 288 ГПК, съдържат диаметрално противоположен изход -допускане, респ. недопускане на касационното обжалване.

Разгледана по същество молбата по чл. 250 ГПК на бургаското „Пиргос ланд ООД е неоснователна.

В мотивите към определение № 120/25.11.2020 г., чието допълване търговецът претендира, се съдържат констатации, че наведените оплаквания и произтичащите от тях искания в двете касационни жалби, подадени от ответници в първоинстанционното производство, а именно „П. Л ООД-гр.Б. и неговия управител Д.Г.М. от [населено място], [община], били с идентично съдържание. Такава преценка е била направена и досежно съдържанието на изложението по чл. 24, ал. 3 ГПК към касационната жалба на търговското дружество с това към жалбата на неговия управител.

Последната констатация е половинчата и поради това погрешна: идентитет е налице само по отношение формулираните от двамата касатори четири материалноправни въпроса. Докато в изложението към жалбата на „П. Л ООД, съответно на страници 5 и 6, има формулирани още три въпроса, които по естеството си са процесуалноправни, същите са надлежно конкретизирани в искането по чл. 250 ГПК и затова по всеки един от тях се дължи произнасяне, стига той да отговаря на базисното изискване да е бил обуславящ за изхода по конкретното дело. От друга страна коректността, разбирана като съблюдаване на задължението по чл. 3 ГПК за добросъвестно упражняване на предоставените на страните по спора процесуални права, изисква номерацията на въпросите във всяко изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК да следва известна последователност: неприемливо е първите два от горните процесуалноправни въпроси да са с номера „1.1 и „1.2, а последният да е въобще без номер.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.II.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по2

конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело, Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на TP, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от процесиите три процесуалноправни въпроса, надлежно конкретизирани в настоящето искане по чл. 250 ГПК, няма характера на такъв, който да е бил включен в предмета на спора и така да е обусловил решаващите правни изводи на Бургаския апелативен съд при постановяване на атакуваното негово решение № 81/19.Х.2018 г. по т. д. № 158/2018 г. Напротив и трите въпроса /вторият от които съдържащ и подвъпрос/ се отнасят до правилността на атакуваното с касационната жалба на „П. Л ООД решение на Бургаския апелативен съд. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от търговеца допълнителна предпоставка по т. 1 - на същия законов текст, т.е. погрешното отъждествяване от касатора „П. Л ООД на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол - от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.

В заключение, в процесния случай произнасянето по формулирани от касатора „П. Л ООД правни въпроси, които не са били обуславящи за изхода по конкретното дело, не променя крайния резултат на касационното производство по чл. 288 ГПК, обективиран в постановеното по настоящето дело определение № 120/25.11.2020 г., поради което искането на този касатор с правно основание по чл. 250 ГПК ще следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата (с вх. № 2719/26.III.2020 г.) за допълване на постановеното по настоящето т. д № 617/2019 г. в касационно производство по чл. 288 ГПК определение № 120/25.II.2020 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2