О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 316

гр.София,

17.09.2020г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи август две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 2337 описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Обжалвано е Oпределение № 109 от 24.06.2020 г., постановено по в.ч. гр.д. № 136/2020 г. на Апелативен съд – В. Т, с което е потвърдено Определение от 10.03.2020 по гр.д. № 655/2019 г. на Окръжен съд – В. Т, в частта с която е оставена без уважение молбата на ищеца по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаването му заплащането на разноски по водене на производството по делото.

Частният жалбоподател Х.Г.Х., действащ чрез своя баща и законен представител Г. Х. и чрез процесуалния си представител адв. Й. Л. – П., поддържа доводи за неправилност на определението и сочи, че касационно обжалване на определението следва да се допусне по поставените в изложението въпроси.

В срока за отговор е постъпило писмено становище срещу частната касационна жалба от страна на ответника- Д.И.П., в който се излагат съображения за неоснователност на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

За да постанови своето определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение, с което ищецът не е освободен от заплащането на разноски по воденето на производството по делото, решаващият съд приема, че предвид данните от представени по делото имуществени декларации, притежаваното от молителя налично имущество- два леки автомобила, два недвижими имота, акции и доходите, които той получава ежемесечно във формата на наследствена пенсия, са достатъчни, за да покрият необходимите за по делото разноски за заплащане възнаграждение на вещо лице. Съдът при съпоставката между две подадени декларации за имуществено състояние – предоставената на съда във връзка с искането за освобождаване от държавна такса, и предоставената във връзка с искането за освобождаване от разноски, е счел, че имуществото на ищеца е увеличено, и като и като е взел факта, че той е освободен от държавна такса, както и размерът на разноските, сравнен с доходите му, е приел, че ищецът е в състояние за покрие необходимите за воденото производство разноски.

В приложено към жалбата изложение по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в своето определение въззивния съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора: 1/ Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на въззивното решение/определение да разгледа всички наведени от страна на жалбоподателя доводи, аргументи и възражения и ако ги намери за неоснователни, да се обоснове защо отхвърля последните, съответно ако не стори това в своя акт същия постановен ли е при процесуални нарушения?, 2/Налице ли е основание за отмяна на съдебен акт поради неправилност, ако последния е постановен при наличието на привидни, непълни или при липса на мотиви като същевременно въззивната инстанция не е направила препращане към мотивите на първоинстанционния акт? и 3/ Следва ли да се приеме, че е налице увеличаване на имуществото на на страната при условие, че между искането за освобождаване на държавни такси направено от ищеца и уважено от съда, и последващо искане за освобождаване от разноски в производството, което е отхвърлено е настъпила промяна в имущественото състояние или следва да се приеме, че е налице трансформация на притежаваното от последния имущество от в един друг вид, когато с притежаваните от молителя парични средства към датата на освобождаването му от държавни такси е закупено впоследствие недвижимо имущество?

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулираните от жалбоподателя въпроси отнасящи се до правомощията на въззивната инстнация с оглед задълженията й по чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235 ГПК.. В практиката на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 г., по гр. д. № 1413/2009 г., IV-то г. о. на ВКС и от 24.03.2010 г., по гр. д. № 47/2009 г., 1-во г. о. на ВКС и много други, се приема безпротиворечиво, че въззивният съд като инстанция по съществото на спора следва да изготви собствени мотиви, да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите на въззивния съдебен акт и с тях да даде изричен отговор на направените от страната доводи по делото и заявените пред него оплаквания. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика, и съобразно данните по делото въззивният съд е аргументирал извода си защо счита, че ищеца има достатъчни налични средства и получава ежемесечки доходи, които да покрият изискуемите се до момента разноски по делото .

Касационно обжалване не следва да бъде допуснато и по третия формулиран от касатора въпрос, който по същество касае задължението на съда да съобрази имотното състояние на молителя при депозирана молба по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаването му от внасянето на държавни такси.

В съответствие с практиката на ВКС обаче въззивният съд е приел, че при извършването на преценка дали лицето има достатъчно доходи за да може да образува и води съдебното производство. Както приема ВКС в своята практика, преценката за възможността на страната да заплати държавната такса се прави към момента на искането за освобождаване /в този смисъл са Определения № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на II - т.о., Определение № 274 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 1842/2015 г. на III – г.о/. Съдът не е основал своите изводи на предположения и доводи за хипотетични финансови възможности на молителя или хипотетична възможност за придобиване на доходи от получаването на граждански плодове получавани от наличното към момента на отправяне на искането по чл. 83, ал.2 ГПК. В случая решаващия съд е приел, че доколкото ищеца е освободен от внасянето на държавна такса и с оглед наличното от него движимо и недвижимо имущество –две коли, два недвижими имота, парични влогове, акции и доходи от наследствена пенсия, не са налице предпоставки за освобождаването на ищеца и от заплащането на разноски за допусната съдебно – икономическа експертиза, при определен депозит от 350 лв., като възнаграждението за вещо лице.

При така дадения отговор на поставените за разглеждане въпроси Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Предвид изложените съображения съдът:

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 109 от 24.06.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 136/2020 г. по описа на Апелативен съд – В. Т.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: