О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 242

гр.София,

17.09.2020г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи август две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ЗОЯ АТАНАСОВА

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 2251 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх.№ 1083744 от 31.05.2016 г. На РС София на Етажна собственост на сграда № 2, находяща се в У. № ..., местността „С.“ по плана на [населено място],[жк]пресдставлявана от Д.Д.У. Д. в качеството му на управител на етажната за отмяна на определение за прекратяване на производството по делото. С последваща молба вх.№ 5197784/26.11.2019 г. на РС София молителят е конкретизирал, че се иска отмяна на Разпореждане от 10.10.2013г. по гр. д. № 45819/2012г. на РС – София на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1, т.3 и т.6 ГПК.

Ответната страна „И. Г“ ЕООД не взема становище по молбата за отмяна.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307 ГПК, намира следното:

Производството по гр.д. № 45819/2012 г. по описа на Софийския районен съд е образувано по искова молба на Етажна собственост на сграда № 2 срещу „И. Г“ ЕООД, на основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата 9567,33лева разходи към етажната собственост, ведно със законната лихва.

С Разпореждане от 04.02.2013 г. на ищеца са дадени указания да обоснове правния интерес от предявяването на установителен иск за законната лихва по чл. 86 ЗЗД както и да посочи кога е настъпил падежа на главницата. Препис от това разпореждане е връчен на ищеца на 18.02.2013 г.

С последващо Разпореждане от 15.04.2013 г., след като съдията докладчик е констатирал, че посочените по – горе указания не са изпълнени в срок, е върнал исковата молба в частта касаеща законната лихва от падежа до окончателното плащане на главницата.

С Разпореждане от 27.06.2013 г. по гр.д. № 25998/2012 г. по описа на РС – София е обезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ПГК от 12.06.2012 г. по гр.д. № 25998/2012 г. по описа на РС – София, а посоченото разпореждане е отменено с Определение по в.ч.гр.д. № 12738/2013 г. по описа на Софийския градски съд, като в мотивите на отменителното си определение въззивния съд е приел, че първоинстанционният съд погрешно е счел, че с Разпореждане от 15.04.2013г. по гр.д. № 45819/2012 г. исковата молба по чл. 422 ГПК е върна в цялост. Въззивният съд е констатирал, че исковата молба касаеща главницата не е върната, както и не са налице данни за прекратяване на изцяло на производството по гр.д. № 45819/2012 г. по описа на СРС и е върнал делото на РС София, ІІт.о, 58 с-в за продължаване на съдопроизводствените действия.

С молба от 23.09.2013г. по гр.д.№45819/2012г. на РС С. Е собственост, чрез процесуалния си представител, е заявила, че се отказва от исковете си по делото и моли да се прекрати производството по същото. С разпореждане от 10.10.2013г. районният съдия е отказал да се произнесе по направения отказ от иска, като е приел, без да е взел предвид отменителното определение на въззивния съд, че производството е прекратено на основание чл. 129, ал.3 ГПК с връщане на исковата молба изцяло.

При така установените данни по делото на настоящият състав на IV – г.о. приема следното:

Производството пред ВКС е образувано като такова по чл.307 ГПК срещу съдебен акт - разпореждане от 10.10.2013г. по гр.д.№ 45819/2012г. на РС София, което не е влязло в сила и не може да бъде атакувано по реда за отмяната на влезли в сила решения, предвиден като извънреден способ за отмяна на неправилни съдебни решения в чл. 303 и сл. ГПК. Посоченият способ за атакуване на съдебните актове е допустим, единствено когато е насочена против съдебен акт, с който се разрешава със сила на пресъдено нещо материалноправен спор, при наличието на посочените в чл. 303 и сл. от ГПК предпоставките за това.

По същество депозираната молба вх. № 1083744/ 31.05.2016 г., конкретизирана с молба вх № 5197784/ 26.11.2019 г. на РС София, е с характеристика на молба по чл. 253 ГПК с искане за отмяна на разпореждането от 10.10.2013 г. по гр.д. № 45819/ 2012 г. на Софийски районен съд поради допусната грешка. Етажната собственост счита, че районният съд неправилно е третирал производството като изцяло прекратено поради връщане на исковата молба изцяло (чл. 129, ал. 3 ГПК), но не съобразил, че с разпореждането от 15.04.2013 г. е върнал исковата молба единствено в частта по претенцията за законните лихви от падежа до окончателното плащане на главницата.

В случая, функционално компетентен по молбата по чл. 253 ГПК е Софийският районен съд, а не Върховният касационен съд, пред когото неправилно е образувано производство по чл. 307 ГПК.

По тези съображения неправилно образуваното производство следва да бъде прекратено, а делото следва да се изпрати на Софийски районен съд за разглеждане на молбата по реда на чл. 253 ГПК, включително като се съобразят доводите, с които е обоснована, а именно, че управителят на Етажната собственост Г. С., направила с молба вх. № 3131502/ 23.09.2013 г. изявлението за отказ от иска, предвиден в чл. 422 ГПК, не разполага с такова правомощие, защото нейното изявление не се предхожда от решение на Общото събрание (в този смисъл определение № 169/ 26.03.2014 г. по ч.гр.д. № 1087/ 2014 г. на ВКС, ГК, Първо отделение).

Предвид изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2251/ 2020 г. по описа на Върховния касационен съд IV – г.о.

ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд за произнасяне по молбата по чл. 253 ГПК, съдържаща се в молба вх. № 1083744/ 31.05.2020 г. и молба вх. № 5197784/ 26.11.2019 г. на РС София за отмяна на разпореждане от 10.10.2013 г. по гр.д. № 45819/ 2012 г. на РС.

Председател:

Членове: