О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 343София, 18.09.2020 година

Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, в закрито заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е ч. т. д. № 1442/2020г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Българска банка за развитие” АД, [населено място] срещу определение № 1563 от 29.06.2020 г. по т. д. № 1841/2020 г. на Софийски апелативен съд. С въззивния акт е оставена без разглеждане подадената от банката частна жалба срещу постановеното от Софийски градски съд, VІ-1 състав разпореждане от 28.10.2019 г. по т. д. № 2093/2017 г., с което е оставена без уважение молбата й за отвод на вещите лица от допуснатата по делото тройна техническа експертиза.

Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с извода за необжалваемост на първоинстанционния акт по съображения, че правилността на отказа да бъдат отстранени вещите лица от трайната експертиза не би могла да бъде проверена при обжалване на решението, тъй като при приемане на заключението, изготвено от вещите лица, чийто отвод е отказан, същото се включва в доказателствения материал и на него инстанциите по същество основават изводите си, т. е. безпристрастността на вещите лица, явяващи се консултанти на съда при решаване на делото, е от съществено значение за правилната му преценка.

Ответникът по частната жалба – ”Т. Архитекти” ЕООД, [населено място] – заявява становище за неоснователност на същата в писмен отговор от 04.08.2020 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, но разгледана по същество – същата е неоснователна.

За да остави без разглеждане подадената от „Българска банка за развитие” АД частна жалба срещу постановеното от Софийски градски съд, VІ-1 състав разпореждане от 28.10.2019 г. по т. д. № 2093/2017 г., с което е оставена без уважение молбата на банката за отвод на вещите лица от допуснатата по делото тройна техническа експертиза, въззивният съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като с нея се атакува определение, което не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито в закона е предвидена възможност за обжалването му.

Определението е правилно.

Първоинстанционното определение (неправилно квалифицирано от Софийски градски съд като „разпореждане”), предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Настоящият състав споделя изцяло изразеното от решаващия състав разбиране за недопустимостта да бъде обжалвано определението, с което съдът е оставил без уважение искането на страната за отвод на вещите лица.

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, обжалването на определенията е допустимо само в две хипотези – когато преграждат по-нататъшното развитие на делото (т. 1) и когато това е изрично предвидено в закона (т. 2). По отношение на постановеното от Софийски градски съд определение посочените предпоставки не са осъществени. Този акт няма преграждащ производството по делото характер, а е такъв по движението му, като защитата срещу незаконосъобразността на извършените с него процесуални действия на съда се осъществява чрез обжалване на самото решение. С оглед на това и предвид липсата на изрично предвидена в закона обжалваемост на първоинстанционното определение, изводът на въззивния съд за недопустимост на подадената частна жалба е правилен. Ето защо, постановеният от него акт следва да бъде потвърден.

Изложените от частния жалбоподател доводи във връзка с безпристрастността на вещите лица като въпрос, рефлектиращ върху правилността на преценката на съда при решаване на спора по същество, не могат да обосноват извод за допустимост на обжалването на отказа за отвод на вещите лица именно поради факта, че допустимостта на обжалването на съдебните актове е предмет на изрична, императивна регламентация в процесуалния закон, според която, значимостта на конкретния съдебен акт за решаването на делото и преценката й от съда е ирелевантна.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1563 от 29.06.2020 г. по т. д. № 1841/2020 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи