1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 344

София, 18.09.2020 година

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18.09..., две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдията С. Б гр.д. № 2701 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 5866/09.06.2020 г., подадена от С.Я.И. чрез адв. И. И. срещу определение № 284/10.03.2020 г. постановено по гр. д. № 1156/2020 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 06.01.2020 г., по гр. д. № 6005/2017 г. на Старозагорския районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата за допълване на решение № 893 от 23.07.2018 г. по описа на съда по отношение на претендираната законна лихва.

Жалбоподателят твърди, че още с предявяването на иска е претендирана законна лихва от датата на исковата молба до изплащането, като нито първоинстанционния съд, нито въззивния са се произнесли по нея, поради което обжалваното определение било незаконосъобразно. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподателят посочва допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т.1 / решение № 32 от 15.05.2014 г. по т. д. № 1897/2013 г., на ТК на ВКС / и т.3 ГПК, и поставя следните правни въпроси:

1. Следва ли въззивния съд да се произнесе по цялото искане на страна, след като първата инстанция е пропуснала произнасяне за законна лихва ?

2. Следва ли въззивния съд да поправи грешката на първата инстанция без да е необходимо изрична молба от страната по делото?

3. Задължен ли е въззивния съд да се произнесе по направено искане за допълване на решението в отговора на въззивната жалба ?

4. Задължен ли е въззивния съд да се произнесе по акцесорния иск след като потвърждава осъдително решение по главния иск ?

Постъпил е отговор от „ К. Б „ ООД, представлявано от И. Т. чрез пълномощник адв. И. С., с който е изложен довод за правилност на обжалваното определение. Решението, чието допълване се искало било връчено на жалбоподателя на 23.08.2018 г., а молбата по чл. 250 ГПК била подадена на 28.11.2018 г. пред Старозагорския окръжен съд, което е след законоустановения едномесечен срок. Претендират се съдебни разноски.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о., при произнасяне по частната касационна жалба намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, срещу определение, което подлежи на обжалване и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

С определение от 06.01.2020 г., по гр. д. № 6005/2017 г. на Старозагорския районен съд е констатирано, че решението по делото е постановено на 23.07.2018 г., връчено е на ищеца на 23.08.2019 г., обжалвано е пред Старозагорския окръжен съд и пред ВКС, след което е влязло в сила на 14.06.2019 г., тъй като с определение на ВКС не е допуснато до касационно обжалване. Първоинстанционният съд заключил, че молбата е недопустима понеже била просрочена, като едномесечният срок започнал своето течение на 23.08.2019 г. и е изтекъл на 24.09.2018 г., а молбата била подадена на 28.11.2019 г.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че постановеното първоинстанционно решение е връчено на пълномощника на ищеца на 23.08.2018 г. С отговора на въззивната жалба от 26.09.2019 г. е отправено искане за потвърждаване и допълване на обжалваното решение, като впоследствие с молба от 28.11.2018 г. повторно било отправено същото искане. Констатирал още, че с решение от 17.12.2018 г., Старозагорският окръжен съд отхвърлил молбата за допълване и изпратил делото по компетентност на Старозагорския районен съд за произнасяне по искането, обективирано в отговора от 26.09.2019 г. Въззивният съд формирал решаващ правен извод, състоящ се в това, че молбата за допълване не е подадена в едномесечния срок, като до него достигнал въз основа на приложените по делото съобщения, от които било видно, че обжалваното решение е връчено на ищеца на 23.08.2020 г., а отговорът, в който е обективирано искането за допълване е постъпил в СтОС на 26.09.2018 г. С тези мотиви въззивният съд потвърдил обжалваното определение.

При тези решаващи правни изводи на въззивния съд, не е налице общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ясно поставените от частния жалбоподател въпроси, за които твърди наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не са обусловили правните изводи на въззивният съд.

Това е така, защото тези въпроси не попадат в обхвата на предмета на разгледаното от въззивния съд ч. гр. д. № 1156/2020 г., а и такива доводи не се съдържат в частната жалба, по която е образувано делото, поради което съдът не се е произнасял по тях. Молбата за допълване е оставена без разглеждане от първоинстанционния съд, т.е. съдът е заключил, че частната жалба е недопустима, тъй като е просрочена. Именно поради това в обхвата на проверката на въззивният съд попадат единствено предпоставките довели до постановяване на обжалваното определение, касаещи правото на частна жалба. Освен позоваването на допълнителното основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, жалбподателят е длъжен да обоснове същото съгласно т. 4 от тълкувателно решение № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г., на ОСГТК на ВКС. Такива аргументи обаче не се съдържат в изложението за допускане на касационно обжалване.

От изложеното твърдение за процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд относно липсата произнасяне за законна лихва, която е в зависимост от уважения главен иск, не може да бъде конкретизиран правен въпрос съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г., на ОСГТК на ВКС. Частният жалбоподател е длъжен да посочи правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в определението по конкретното дело. Ако такъв въпрос не е посочен, касационното обжалване не се допуска. ВКС може единствено да конкретизира такъв, но не и да извежда служебно въпрос от твърденията, съдържащи се в изложението, защото нарушава принципа на диспозитивно начало.

Предвид изхода на настоящото производство и направеното от ответната страна искане за присъждане на съдебни разноски, настоящият състав счита, че на ответника „ К. Б“ ООД следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдебни разноски в размер на 650 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III-то г.о,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 284/10.03.2020 г. постановено по гр. д. № 1156/2020 г. на Старозагорския окръжен съд.

ОСЪЖДА С.Я.И., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, представлявано от адв. И. да заплати на „ К. Б „ ООД, ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място], ул. „ Ал. С. „ № 173, представлявано от адв. С. сумата в размер на 650 / шест стотин и петдесет лева /, представляваща адвокатско възнаграждение за водене на делото пред ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.