O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 143

гр. София, 18.09.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa петнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: К. М

Членове: В. М

Е. Д

изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. дело № 1975/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н.С.Г. и Б.П.Г., чрез пълномощника им адв. Е. В., срещу определение № 203 от 27.04.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 216/2020 г. на Софийския окръжен съд, с което е отменено определение от 05.12.2019 г. по гр. д. № 610/2019 г. на Самоковския районен съд, с което на основание чл.78, ал.4 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата 1 000 лв. – разноски по делото и вместо него е постановено ново, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за присъждане на разноски, както и е отменено определението от 31.01.2020 г., с което е отхвърлено искането за присъждане на направените от ищеца разноски и вместо него е постановено ново, с което жалбоподателите са осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски в размер на 380 лв.

В частната жалба като незаконосъобразен се сочи направения извод на въззивната инстанция за обусловеността на претенцията за разноски на ответника при прекратяване на производството по делото от неговото поведение. Поддържат се основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. допустимо ли е съдът, при заявено от ищеца оттегляне на исковата молба и направено искане от ответниците за присъждане на разноски при прекратяване на производството, да преценява обстоятелствата по чл.78, ал.2 ГПК; 2. допустимо ли е съдът при разглеждане на въпроса за разноските, в контекста на чл.78, ал.4 ГПК, при направено от ищеца заявление за оттегляне на иска по чл.232 ГПК, да се позовава на спорни по делото обстоятелства, при преценката по чл.78, ал.2 ГПК. Като съдебна практика, в противоречие с която е постановено обжалваното определение, са представени следните актове на ВКС: определение № 249/30.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1400/2014 г. на първо г. о., определение № 221/26.03.2012 г. по ч. т. д. № 638/2011 г. на второ т. о., определение № 696/20.12.2012 г. по ч. гр. д. № 403/2012 г. на първо г. о. и определение № 857/20.12.2012 г. по ч. т. д. № 815/2012 г. на първо т. о.

Ответникът по частната жалба Г.Л.В., чрез процесуалния си представител, счита, че същата е неоснователна.

Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция акт.

По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г.Л.В. срещу Н.С.Г. и Б.П.Г., с която са предявени искове по чл.109 ЗС във вр. с чл.52 ЗС за премахване на дървета, находящи се в имота на ответниците в нарушение на необходимото отстояние от ищцовия имот. В съдебно заседание на 05.12.2019 г. въз основа заявеното оттегляне на предявените искове производството по делото е прекратено. По направеното в същото съдебно заседание искане за присъждане на разноски от ответниците, на основание чл.78, ал.4 ГПК ищецът е осъден да им заплати разноски в размер на сумата 1 000 лв.

С молба от 16.12.2019 г. ищецът е поискал изменение на постановеното определение, в частта му за разноските, с искане да му бъдат присъдени направените от него разноски. С определение от 31.01.2010 г. молбата му е оставена без уважение.

За да отмени горецитираните определения въззивният съд е приел, че когато оттеглянето или отказът от иск са породени от факти, настъпили след неговото предявяване, като ищецът веднага след това го е оттеглил или се е отказал от него, отговорността за разноски следва да се понесе от ответника, ако същият с поведението си е станал причина за предявяване на иска. В тези случаи съдът е длъжен да изследва дали с поведението си, ответникът е станал причина за предявяването на иска и по аналогия с чл.78, ал.2 ГПК. Констатирано е, че ищецът е направил изявление, че след предявяване на исковата молба нарушението е било отстранено. Обсъдени са писмените и гласни доказателства, като е прието, че ответниците са станали причина за завеждане на иска /констативен протокол от 03.10.2016 г. и предписание от контролните органи за премахване или окастряне на дървесните видове, установяващи поведението им към момента на предявяване на исковете/. Право на разноски има ищецът, който е оттеглил иска си поради новонастъпили обстоятелства след предявяване на исковата молба.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Обобщени, въпросите се свеждат до възможността за преценка на поведението на ответника при заявена от него претенция за разноски при прекратяване на производството по делото.

Даденото разрешение от въззивния съд не е в отклонение от задължителната съдебна практика. Както в цитираното от него определение № 114/12.03.2010 г. по ч. т. д. № 276/2010 г. на ВКС, първо т. о., така и в определение № 843/17.11.2014 г. по гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, четвърто г. о. и определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, четвърто г. о., е възприето, че при прекратяване на производството по делото ответникът действително има право на разноски съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК. Когато оттеглянето или отказът от иск са породени от факти, настъпили след неговото предявяване, отговорността за разноски може да се понесе и от ответника, ако той с поведението си е станал причина за неговото предявяване и по аналогия с чл.78, ал.2 ГПК да се прецени поведението му. В определение № 111/10.03.2016 г. по ч. гр. д. № 953/2016 г. на ВКС, четвърто г. о., също е прието, че във всяка хипотеза при решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноските съдът съобразява причината за прекратяване на производството по делото и доколко то се дължи на новонастъпили факти, както и дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждането му. В този смисъл е тълкуването в определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. и определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, четвърто г. о., според които в тежест на ответника остават разноските при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иска, когато той е обусловен от новонастъпили факти и ответникът с поведението си е причинил образуването на делото. Изследването на поведението на ответниците в настоящия случай е довело именно до извода, че същото е станало причина за завеждане на делото. Нарушението, обусловило предявяването на исковете, е съществувало и е било отстранено след този момент, което е довело и до тяхното оттегляне от ищеца. В цитираните от жалбоподателите съдебни актове не са разгледани хипотези, в които оттеглянето или отказът от иск са били обусловени от факти, настъпили след предявяване на исковата молба.

В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Не се касае и за липса на съдебна практика по поставените правни въпроси или необходимост от промяна на създадената, обосноваващи прилагането на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 203 от 27.04.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 216/2020 г. на Софийския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: