1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 347

София, 18.09.2020 година

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17.09.2020 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдията С. Б гр.д. № 2235 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 14908 / 11.06.2020 г. на Н.Д.П., представляван от Д.Н.Ц., срещу определение № 1425 / 01.06.2020 г. по гр.д. 137/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е допълнено на основание чл. 248 ГПК определение № 607 / 17.02.2020 г., постановено по в. гр. д. № 137 / 2020 г. на В. и е осъден настоящия жалбоподател на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати сумата от 240, 00 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.

Жалбоподателят твърди, че не са представени доказателства за наличието на факта, че процесуалния представител на ответника е лице регистрирано по ДДС. Предвид това, счита че поискания от ответната страна и присъдения от съда хонорар е завишен, тъй като не е следвало да се начислява ДДС върху определения минимален размер. Предвид това релевира възражение за прекомерност и иска отмяна на обжалвания съдебен акт.

Ответната страна „ Енерго – Про продажби“ АД е подала отговор в срок, с който е изложила довод, че обжалваното определение е правилно. Намира, че в случая правилно е приложена разпоредбата на параграф 2а от ДР на Наредба № 1 / 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати. Посочва, че присъдения хонорар е заплатен изцяло на процесуалния представител на 21.11.2019 г.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, срещу определение, което подлежи на обжалване и от процесуално легитимирана страна.

За да постанови обжалваното определение, Варненският окръжен съд е констатирал, че с определение № 607 / 17.02.2020 г. е потвърдил протоколно определение от 29.10.2019 г. по гр. д. № 8632 / 2019 г. по описа на В., с което производството е прекратено, но е пропуснал да се произнесе относно сторените в производството пред него разноски. Съдът приел, че е бил сезиран своевременно с искане за присъждане за разноски в полза на „Енерго – Продажби“ АД чрез с подадения отговор на частна жалба. От представения списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие № 17317/12.11.2019 г., фактура № 18184 / 12.11.2019 г. и платежно нареждане от 21.11.2019 г., се установявало че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 276,00 лева с включено ДДС. Съдът приел за основателно направеното възражение за прекомерност и съобразно чл. 11 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определил възнаграждение в размер на 200 лева, като върху него начислил ДДС в размер на 20 % или общо 240 лева. С тези мотиви, съдът допълнил определение № 607 / 17.02.2020 г. по в. гр. д. № 137/2020 г. на В. и осъдил настоящия жалбоподател да заплати сумата от 240. 00 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Обжалваното определение е законосъобразно.

Когато намалява на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 36 от ЗАдв разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени от страна по делото на адвокат, регистриран по ЗДДС, съдът трябва да вземе предвид това обстоятелство и следва да начисли ДДС, включително когато намалява размера до минималния такъв, установен с разпоредбите на Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС. Това разрешение на въпроса ясно следва от изричната разпоредба на § 2а от ДР на Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС /съгласно която за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС/, която разпоредба е съобразена от своя страна, както с разпоредбите на ЗДДС, към които препраща, така и с делегиращите разпоредби на чл. 36 от ЗАдв, към които препраща чл. 78, ал. 5 от ГПК. Това разрешение на въпроса е в съответствие и с разясненията, дадени в мотивите към т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не са налице основания за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, на основание чл.249, ал.1 ГПК.

Липсата на представено с молбата по чл. 248 ГПК доказателство за регистрация по ЗДДС на упълномощения от ищеца адвокат не е основание за отказ за начисляване на ДДС върху дължимото по Наредба № 1/20114 г. адвокатско възнаграждение, с оглед отразяването на това обстоятелство в публичен регистър съгласно чл. 80, ал. 1 ДОПК, който е достъпен за всеки. В конкретния случай адвокатското дружество „В., Ж. и Партньори“ е регистрирано по ДДС на основание чл. 96 ЗДДС през 29.08.2011 г., поради което правилно въззивният съд е определил възнаграждението в размер на 200 лева и е начислил 20% ДДС върху същия или общо 240 лева. Ето защо не е налице основание за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение и обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.

Така мотивиран, В. К съд, в състав на III ГОО П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1425 / 01.06.2020 г. по гр.д. 137/2020 г. на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: