О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 302

С., 25.09.2020 год.

В.К.С – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Е. М

Членове: И. П

Д. Д

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1598 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от ищеца М.В.Х. чрез законния му представител С. Х. против Определение № 89 от 19.06.2020г. по ч.т.д.№ 150/2020г. на Апелативен съд Велико Т., с което е потвърдено определението от 07.02.2020г. по гр.д.№ 468/2019г. на Русенския ОС. С последното е спряно на основание чл.229,ал.1,т.5 ГПК производството по предявения иск, квалифициран по чл.432 КЗ, за заплащане на обезщетение за причинени на малолетния ищец неимуществени вреди от пътно произшествие, до приключване на досъдебно производство № 1996/2017г. по описа на Окръжна прокуратура Р..

С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на частното касационно обжалване „при предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК” по въпросите: „1/Не следва ли съдът, разглеждащ гражданскоправен спор, в хода на който е констатирал наличието на предпоставките за спиране на производството по чл.229,ал.1,т.5 ГПК, да посочи в конкретика от какво естество са констатираните престъпни обстоятелства и какво е тяхното значение за правилното решаване на този спор; 2/ За да бъде спряно едно гражданско съдопроизводство с основанието на чл.229,ал.1,т.5 ГПК, следва ли да бъде констатирана пряка връзка на зависимост между елемент на фактическия състав на гражданското правоотношение, предмет на гражданското дело и престъплението, за което е заведено досъдебно производство срещу прекия извършител на деянието; 3/ Задължен ли е съдът, разглеждащ иск на пострадал при пътно произшествие срещу застраховател и след като е допуснал събирането на доказателства, да установи в кумулативна цялост всички предпоставки, доказващи виновното и противоправно поведение от водач на застраховано мпс, при което на трети лица са нанесени вреди от деянието, независимо от образуваното досъдебно производство; 4/ На какъв етап от съдебното производство следва да бъде спряно делото с основанието по чл.229,ал.1,т.5 ГПЩ. Преди даване ход по същество или след като делото е изяснено от фактическа страна.”

От насрещната страна „Дженерали застраховане”АД е постъпил писмен отговор срещу основателността на подадената частна касационна жалба. Претендира се присъждане на разноски за производството.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

За да потвърди определението за спиране на основание чл.229,ал.1,т.5 ГПК на производството по делото по предявения от пострадалото лице пряк иск срещу застрахователя по ЗЗГОА на виновния водач, въззивната инстанция е констатирала, че във връзка с ПТП от 13.07.2017г., при което е пострадал малолетният ищец, е образувано досъдебно производство при ОП Р. за престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „б” от НК, по което разследването не е приключило, тъй като случаят се характеризира с фактическа и правна сложност, извършват се следствени действия и няма лице, привлечено към наказателна отговорност. Посочила е, че водачът на лекия автомобил, с който е станало произшествието, е разпитан като свидетел пред първоинстанционния съд и оспорва вината си като твърди, че детето е изскочило внезапно пред автомобила, между други паркирали автомобили, които намалявали видимостта и попаднало в опасната зона. Съставът на апелативния съд е приел, че в случая е налице хипотеза, при която образуваното досъдебно производство ще установи извършено ли е противоправното деяние, което ищецът твърди, че е причинило вредите, обуславящи гражданската отговорност на деликвента, застраховен при ответното застрахователно дружество. Обосновано е, че съдът спира гражданското дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, когато при разглеждането му констатира престъпни обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на спора, които обаче не могат да бъдат установени в рамките на гражданското производство, а същевременно гражданският съд, разглеждащ прекия иск на увредения за обезщетяване на вреди от ПТП, е обвързан от влязлата в сила присъда срещу водача по въпросите, посочени в чл. 300 ГПК и поради това, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора. Аргументирано е, че извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и в случай, че тези хипотези са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда или споразумение срещу делинквента. Изведено е, че изходът на спора по гражданското дело е обусловен от образуваното срещу причинителя на пътно-транспортното произшествие наказателно производство. Цитирана е постановена в този смисъл съдебна практика /определенията по ч. т. д. № 2522/2019 г. на 2 т.о.; по ч. т. д. № 766/2019 г. на 2 т.о.; по ч. т. д. № 1443/2019 г на 2 т.о.; по ч. т. д. № 1611/2019 г. на 1т.о./.

Не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, които частният жалбоподател поддържа. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК липсва разграничение и конкретизация, всеки един от поставените четири въпроса, в противоречие с коя практика на ВКС е разрешен, съответно отсъства и аргументация за приложното поле на предпоставката по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.

Първият въпрос няма правна характеристика, а е касационно оплакване за необоснованост и немотивираност на обжалвания акт. Вторият въпрос също е оплакване за неправилност, а и въззивната инстанция не е постановила мотиви в смисъл, че за спиране на съдебното производство по чл.229,ал.1,т.5 ГПК не е необходимо да се установи съответствие между твърдяното нарушение на водача и престъплението, за което е образувано досъдебното производство, т.е. не е обосновала, че деянието, предмет на наказателното производство, не следва да е тъждествено с деянието, предмет на доказване в исковия процес. При формулирането на третия въпрос частния касатор не държи сметка за обстоятелството, че назначената от първоинстанционния съд авотехническа експертиза не е изпълнена и не може да бъде изпълнена на настоящия етап, тъй като с резолюция на прокурора по образуваното досъдебно производство е оставена без уважение молбата на назначеното по гр.д.№ 468/2019г. вещо лице - автоинженер за предоставяне на преписи от материалите, съдържащи се в досъдебното производство по съображения, че сведенията в тях съставляват следствена тайна. Във връзка със същия /трети/ въпрос следва да се има предвид, че по принципния правен проблем - дали в случай като настоящия гражданският съд следва да изчака приключването на наказателното производство, е налице произнасяне в мотивите на ТР № 5/05.04.2006 г. на ВКС по т.д.№ 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК, т.2, съгласно които до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл.182 б. Д ГПК отм. - норма, идентична с тази на чл.229 ал.1 т.5 ГПК. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на Наказателен съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволеното увреждане. Това разрешение е приложимо и в случаите, когато искът за обезщетение е насочен срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, доколкото е функционално обусловен от наличието на такава.

Четвъртият въпрос е изцяло хипотетичен, тъй като в случая е постановено спиране на съдебното производство без да са събрани и при пречка за събиране на допуснати доказателства /както се посочи не е изготвена и съществува пречка за изготвяне на назначената автотехническа експертиза/. Втората част на въпроса е юридически нонсенс.

Частният касационен жалбоподател следва да заплати поисканите разноски за изготвяне на отговора от юрисконсулт - сумата 50лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По тези съображения, ВКС, ТК, I т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на Определение № 89 от 19.06.2020г. по ч.т.д.№ 150/2020г. на Апелативен съд Велико Т..

Осъжда М.В.Х. чрез законния му представител С.С.Х. да заплати на „Дженерали застраховане”АД сумата 50 лв. разноски за настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: