О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 145

гр. София, 25.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 2109/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 16399/23.06.2020 г. на М.Д.Г., З.К.И., Г.Н.С. и К.Н.И., чрез процесуалния им представител адвокат Д. А., срещу определение № 1499/04.06.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 1006/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Поддържат се оплаквания, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба е приложено изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, като се поддържа това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следните въпроси: 1./ Може ли реално определени части от поземлен имот в границите на населено място да бъдат определени като самостоятелен имот, след като съгласно чл. 200, ал. 1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ, но липсват конкретни доказателства, че са налице визираните в чл. 19 ЗУТ изисквания; 2./ Допустим ли е иск по чл. 34 ЗС, ако не е установено по безспорен и категоричен начин, че реално определени части от поземлен имот в границите на населените места и селищни образувания, които са собственост на един от съделителите, са годен обект на правото на собственост и с тях могат да се извършват разпоредителни сделки. Касаторите сочат, че по поставените въпроси липсва съдебна практика, с което обосновават поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, ВКС, II г. о., взе предвид следното:

С обжалваното определение е потвърдено определение № 3626/05.03.2020 г., постановено по гр. д. № 1487/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е прекратено производството по гр. д. № 1487/2020 г. поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 34 ЗС от М.Д.Г., З.К.И., Г.Н.С. и К.Н.И. против община Бяла за делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бяла, община Бяла, област Варна, одобрени със Заповед РД-18-47/18.08.2006 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-03-1210/09.05.2012 г., с площ от 3840 кв. м.

Въззивният съд е приел, че видно от представено по делото влязло в сила решение по гр. д. № 5529/2016 г. на Районен съд – Варна, ищците са признати за собственици на 550 кв. м. от процесния имот. С уточняваща молба от 27.02.2020 г. ищците са посочили, че съгласно представеното съдебно решение същите са собственици на реална част от имота, обозначена на изготвена по делото скица, представляваща неразделна част от решението. Съобразявайки изложените в исковата молба обстоятелства, въззивният съд е приел, че липсват твърдения за съсобственост между страните по делото. Посочил е, че предвид наличието на влязло в сила съдебно решение, признаващо право на собственост на ищците върху реална част от процесния имот, то последните не разполагат с процесуална легитимация за упражняване правото на иск за делба на целия имот.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното:

Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. С новата редакция на закона, приета с ДВ, бр. 86/2017 г., е предвидено в чл. 280, ал. 2 ГПК, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение (определение) се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Формулираните в изложението по чл. чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси са неотносими и не могат да обосноват допускане касационно обжалване на въззивното определение. Първият въпрос, касаещ възможността притежаваната от ищците реална част от процесния поземлен имот да бъде обособена като самостоятелен обект при съобразяване разпоредбата на чл. 19 ЗУТ, е извън предмета на делото по така предявения иск за делба и не е обсъждан от въззивния съд. Вторият въпрос е предпоставен от преценката за наличие на годен обект на правото на собственост по отношение процесната реална част от имота. Такава преценка въззивният съд не е извършвал. Той е обосновал извод за недопустимост на предявения иск за делба предвид наличието на влязло в сила съдебно решение между страните по делото, с което е признато за установено, че ищците са собственици на реална част от имот с идентификатор 07598.305.375. Съобразил е, че самите ищци твърдят съсобственост между тях на реална част от спорния имот с размер 550 кв. м., а не съсобственост с ответника на целия имот. Твърдят, че ответникът е собственик на останалата част от имота, поради което липсват твърдения за съсобственост на целия имот и не следва да се изследва статута на притежаваната от ищците реална част, респ. съставлява ли тя годен обект на правото на собственост. Липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на определението, без да е необходимо да се обсъжда соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1499/04.06.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 1006/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: