ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 560

София, 25.09.2020г.

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдия Б.С гр. дело № 788 по описа за 2020г. и приема следното:

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М.М. като процесуален представител на А.Г.В. със съдебен адрес в С. срещу въззивното решение на САС от 11.11.2019г. по в.гр.д. № 232/2019г. Касационната жалба съдържа съображения за процесуални нарушения по чл.133, чл.147 и чл.155 ГПК, за необоснованост и незаконосъобразност – решаващите изводи били формирани без представени по делото доказателства за верността на констатациите в доклада на временната анкетна комисия на НС, ответницата като журналист следвало да провери достоверността на изнесените факти, засягащи честта на ищцата, като предварително получи потвърждение за тях от поне два независими източника.

Ответницата по жалбата М.Д.С. от С. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат А.С. е заела становище за нейната недопустимост поради липса на предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. Следва да се посочи, че наличието/липсата на предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК нямат отношение към допустимостта на касационната жалба.

За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение САС е потвърдил решението на СГС от 10.10.2018г. по гр.д. № 12900/2015г., с което е отхвърлен предявеният от А.Г.В. срещу М.Д.С. иск за присъждане на 100000лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие обидни и клеветнически твърдения, изразени от ответницата на 20.07.2015г. в интервю в предаването „Добро утро, България“ по ТВ7 и в интервю на 21.07.2015г. в електронна медия „ПИК“.

Въззивният съд е оценил като неоснователно оплакването за процесуални преклузии относно наведените в подадения извън срока отговор оспорвания и доказателствени искания. В тази връзка съдът е отграничил оспорванията на твърдяни факти от материалноправните възражения. Оспорванията са насрещни твърдения за невъзникване на заявените от ищеца правопораждащи спорното право юридически факти. Тъй като ищецът носи доказателствената тежест да установи фактическия състав на предявеното материално право, ответникът може единствено да оспори фактическите твърдения в исковата молба или да проведе непълно доказване, като разколебае доказателствената сила на представените от ищеца доказателства. Следователно ответникът винаги може да поддържа отбранителното си съждение за невъзникване на твърдяните от ищеца факти, поради което по отношение на тях не настъпва процесуална преклузия. С материалноправните възражения ответникът не просто отрича предявеното право, а предявява насрещни материални права или упражнява правопогасяващи, прпавоизменящи, правонамаляващи или правоизключващи права /чрез възражения за прихващане, за унищожаемост и разваляне на сделка, за давност, за съпричиняване и др./. Именно по отношение на тези възражения настъпва процесуална преклузия при ненавеждането им с отговора на исковата молба, позовавайки се на т.4 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК. Доказателствените искания не се преклудират с изтичане на срока за подаване на отговор, а след ориентирането на страните от съда за правопораждащите факти на предявените материални права и за доказателствената тежест за установяването им по аргументи от чл.146 ал.1 т.1 и т.5 ГПК, т.е. след изготвянето на пълен и правилен доклад по делото по аргумент от чл.146 ал.3 ГПК.

Прието е въз основа на СТЕ, че на 20.07.2015г. в предаването „Добро утро, България“ по ТВ7 ответницата – журналист в качеството й на гост в студиото изрекла „С тези пари на нас, вложителите, той /Ц. В./ е раздавал необезпечени кредити – на себе си 160 милиона, на жена си 140“. Ответницата отрича да е автор на изказването на 21.07.2015г. в интервю пред „ПИК“ „Нека отговори Цв. В. от Б. защо отпусна на себе си 160 милиона необезпечен кредит, че милиони на жена си и дъщеря си“. В тази връзка са кредитирани показанията на св.Б., че той е взел интервюто по телефона и че то напълно отразява изказванията на ответницата без промяна в смисъла им от главния редактор. Изводът, че изказването на 21.07.2015г. е направено от ответницата, съдът е обосновал и със смисловата му тъждественост с изказването й предишния ден. Прието е, позовавайки се на практика на ЕСПЧ, че изказванията са фактически твърдения, а не оценъчни съждения, поради което те не подлежат на преценка дали са обидни, а дали са клеветнически – дали разгласяват позорно обстоятелство за ищеца или му приписват извършване на престъпление, като изнесеният факт трябва да не отговаря на истината. Такива неблагоприятни за другиго факти трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да ги разпространи. В случая според ответницата тя е основала твърденията си на доклад на Временната анкетна комисия на НС от 07.07.2015г. във връзка с т.н. „източване“ на КТБ в периода 2009 – 2014г., който доклад е публичен и е достъпен на сайта на НС, и на публикувани в Търговския регистър данни. В доклада е изяснено, че в дейността на банката се наблюдават порочни практики чрез сложни операции, целящи отпускането на необезпечени и огромни по размер кредити /за общо около 3.5 милиарда лева според обобщена информация от докладите на одиторските фирми, извършили проверка на КТБ след поставянето й под специален надзор/ на юридически и/или икономически свързани с Ц.В. фирмени структури, които не осъществяват търговска дейност и нямат приходи. В доклада се съдържат данни и за фирмите „Консулт АВ“ ЕООД и „Р.Е.П“ АД, за които ответницата твърди, че са свързани с ищцата, като е констатирано, че са със значителна задлъжнялост и не извършват дейност, за да могат да погасяват задълженията си по отпуснатите им от банката заеми. От справка в ТР се установява, че: от 2008г. до 11.05.12г. ищцата е била принципал на първото дружество и негов управител; мажоритарен акционер във второто дружество е „И. М“ ООД, в което съдружници са ищцата, съпругът й Ц.В. и „Т. В“ ООД, в което ищцата също е съдружник, а от 22.04.2009г. до 19.08.2009г. – и негов изпълнителен директор. Следователно двете дружества са свързани лица по смисъла на пар.1 т.3 т.4-7 от ДР на ТЗ. В доклада Временната анкетна комисия е констатирала и че от служителите на КТБ и лично от Цв.В. са извършвани множество нарушения на регулаторните механизми, достигайки до извод, че „пирамидата КТБ няма как да покрива тези разходи, установеното има тежки последици за КТБ, защото създава привидност за наличие на капиталова база – възможност за кредитиране, без реална такава възможност, в което е голямата отговорност на Цв.В., на ръководството на банката и на регулаторния орган БНБ“. Като ирелевантно е оценено дали тези констатации в доклада на Временната анкетна комисия са обосновани и правилни – същественото в случая е, че те са поднесени от ответницата като журналист, извършил проучване на изключително значимата за обществеността тема за причините за преустановяване търговската дейност на КТБ. Журналистите осъществяват конституционното право за разпространение на информация за осведомяване на гражданите. Акцентът на изказването не е насочен към личността на ищцата, а в намерението на ответницата да обоснове тезата в интервюто, че органният представител на КТБ Ц..В. е „обирал депозитите на гражданите ..... много повече от тези на предприятията, на държавните фирми“. Направен е извод с оглед на това, че с твърдението, че един от изпълнителните директори на банката е предоставял на себе си и на съпругата си необезпечени кредити за стотици милиони, журналистът е целял да пресъздаде пред публиката на достъпен език констатациите в доклада на анкетната комисия, в които се съдържат данни, че контролираното от ищцата до 2012г. като съдружник и управител „Консулт АВ“ ЕООД е получило от КТБ два кредита за общо почти 42 млн.лв., които не са били реално обезпечени, както и че контролираното от ищцата до 07.2014г. акционерно дружество е получило от КТБ два кредита през 2011г. и 2012г. за общо 27 млн.евро, равни на 53 млн.лв. Получаването на необезпечен кредит само по себе си не е позорящ и уронващ достойнството на получателя факт. Но дори да се приеме, че в контекста на изявлението – че финансирането от банка, управлявана от съпруг, който по данните в доклад на НС е източвал банката чрез дружества – бушони – представлява факт, внушаващ неморално поведение на другия съпруг – че в сговор ищцата е участвала чрез фирма – бушон в източването на банката, изнесената от ответницата информация не е обективно невярна, поради което тези твърдения за факти не могат да бъдат определени като клеветнически. Напротив, с оглед данните в доклада ответницата е интерпретирала констатациите така, че да достигнат до аудиторията по-разбираемо и непосредствено, вкл. чрез използване на преувеличения, което е допустимо. Изложени са и съображения в тази връзка, че в случая посочените от ответницата размери на кредитите /по-големи от констатираните от анкетната комисия/ са ирелевантни. По същество ответницата не е изрекла нещо радикално различно от фактите, предмет на анализ в доклада, подменяйки смисъла на констатациите в него. При извършването на проучването ответницата е могла и е ползвала публично достъпни данни от ТР, установяващи, че ищцата чрез свързани търговски дружества е получавала необезпечени кредити. Прието е, че докладът на Временната анкетна комисия има характеристика на официален документ и че съгласно практиката на ЕСПЧ /делото Б. Т и Стенсаас срещу Норвегия/, когато журналист се позовава на садържанието на официални доклади, не е необходимо да провежда собствено разследване по случая. Ответницата е пресъздала вече констатирани в доклада факти. Направен е извод, че тя не е изнесла в изказванията неверни, позорящи доброто име и достойнството на ищцата фактически твърдения.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК: 1. Кога изтича преклузивният срок за представяне на доказателства и за доказателствени искания на ответника; 2. Има ли право ответникът да прави доказателствени искания след срока за отговор, когато същите са му били известни и не са нововъзникнали обстоятелства или новооткрити факти; 3. Следва ли разследващият журналист да излага информация, която не е проверена поне с два допълнителни източника; 4. Налице ли е добросъвестно журналистическо разследване при изнасяне на информация, която не е проверена от поне два независими източника; 5. може ли разследващият журналист да се позове в съдебно производство срещу него по повод изказвания в интервю на източник, който не е споменат в интервюто; 6. Може ли съдът да прави заключение относно истинността на информацията, изложена в доклад на комисия, извършваща проверка, чиято истинност подлежи на проверка от ПРБ и не е потвърдена по съдебен ред. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – противоречие на тълкувателни постановления, посочените решения на ВКС и на диспозитивното начало в гражданския процес по съображенията в касационната жалба и в изложението.

ВКС намира, че поставените въпроси не обосновават допускането на касационно обжалване.

Първите два въпроса не са от значение за резултата по спора, до който е достигнал въззивният съд. Това е така, защото решаващия си извод въззивният съд е основал на приетите за общоизвестни факти в доклада и в Търговския регистър. По силата на чл.155 ГПК общоизвестните факти не подлежат на доказване, а съдът следва да ги съобрази и без те да са били наведени от страна в процеса. Въпрос за непреценка от въззивния съд на оплакването на касаторката във въззивната й жалба, че съдът е длъжен да съобщи на страните, че приема тези факти за общоизвестни, в изложението и в касационната жалба не се релевира като основание за допускане на касационно обжалване, а касационният съд не може да го вземе предвид служебно с оглед диспозитивното начало и правото на защита на насрещната страна в гражданския процес. По приложението на чл.155 ГПК в изложението и в касационната жалба са заявени само съображения, представляващи касационни основания по чл.281 ГПК, които се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането.

По останалите релевирани в изложението въпроси въззивният съд не се е произнесъл. Атакуваното решение не е основано на формирани решаващи изводи: нито от колко източници следва да е проверена информацията преди публикуването й, за да е добросъвестно журналистическото разследване – приетото е, че тъй като за фактическите си твърдения ответницата се е позовала на официален доклад на анкетна комисия на НС, не е било необходимо извършването от нея на собствено предварително разследване, позовавайки се на практиката на ЕСПЧ; нито дали източникът на информация следва да бъде изрично споменат в интервюто и правното значение на липсата на такова обстоятелство – прието е, че ответницата се е позовала на доклада, при което поставеният въпрос има характер на оплакване за необоснованост; нито дали истинността на информацията в доклада на комисията е следвало да бъде проверена от прокуратурата и съда.

Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 пр.трето ГПК за допускане на касационно обжалване. Очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице при порок на въззивното решение, който е установим само от неговото съдържание, защото от него е явно, без необходимост от анализ на процесуалните действия на съда и страните, на представените доказателства, на приложените норми, че е допуснато особено съществено нарушение на процесуалния или материалния закон или на правилата на формалната логика. Т.е. очевидната неправилност е видимо тежко нарушение на закона или явно несъответствие между фактическите и правните изводи на въззивния съд. С оглед на това очевидно неправилен ще е съдебен акт, примерно, с който законът е приложен в обратния на вложения в него смисъл, или спорът е разрешен въз основа на несъществуваща или отменена норма или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Няма да е очевидно неправилен съдебен акт поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практиката на ВКС, с решения на Конституционния съд или на Съда на ЕС, при неправилно разрешаване на спорни въпроси относно приложимия закон, действието на нормите във времето, при необоснованост в резултат на неправилно възприемане на фактическата обстановка, на необсъждане на доказателства и др. – във всички тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от наличието на предвидените в чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК предпоставки.

В разглеждания случай релевираните в тази насока от касаторката съображения /в пункт 1 на изложението и в касационната й жалба - за зачитане на правните и фактически доводи на ответницата, въпреки че са наведени в отговора й, представен след преклузивния срок, както и за събиране на доказателства след изтичането на срока за това и без уточнение на информацията, за която се изискват; че информация от Търговския регистър не е общоизвестна или известна на съда служебно и че приемайки я за такава, съдът нарушил принципа за равенство на страните в процеса; че за да бъде приет като общоизвестен факт докладът, съдът е следвало да съобщи това на страните; за несъобразяване, че ответницата не се е позовала на доклада в процесните интервюта и не е споменала за кредити, отпуснати на фирми – бушони, а за такива, отпуснати на ищцата като физическо лице; за окачествяване на констатациите в доклада като верни без доказателства за това, при липса на позоваване на доклада при интервютата; несъобразяване, че наказателно производство срещу ищцата се води по обвинение за престъпление, извършено след 2012г., без връзка с отпуснати необезпечени кредити, и то на фирми, в които тя след 2012г. няма участие; че за изнесените факти журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два независими източника/ не обосновават извод за очевидна неправилност на въззивното решение. Не се сочи порок, притежаващ характеристиките на явно тежко нарушение на процесуалния и материалния закони, видими пряко от съдържанието на обжалвания акт. Посочените съображения представляват оплаквания за нарушения на съдопроизводствени правила, за необоснованост и незаконосъобразност, т.е. основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК. А преценката дали такива нарушения са допуснати изисква проверка и анализ на процесуалните действия на съда и на страните, на събраните доказателства и съпоставянето им с формираните изводи, каквато касационният съд извършва, ако допусне касационно обжалване, но не и в производството по допускането.

По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, № 2464 от 11.11.2019г. по в.гр.д № 232/2019г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: