О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 630

София, 22.10.2020 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдия А.Б гр. дело № 2032 по описа за 2020 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П.Ц.К., чрез адвокат С. Ч., срещу въззивно решение № 38/20.03.2020 г., постановено от Пловдивски апелативен съд по в.гр.д. № 62/2020 г. в частта, с която осъдил П.Ц.К. да заплати на Б.М.Ч. сумата от 15 755,12 лв, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, представляваща неизплатено възнаграждение за извършени през периода януари – юли 2017 г. строително-монтажни работи за ремонт и реновиране на собствена на П. К. къща, находяща се в [населено място], [община], ведно обезщетение за забава в размер на законна лихва, считано от 13.03.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, както и съдебноделоводните разноски.

Касаторът излага доводи за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели до противоречие с материалния закон.

Насрещната страна Б.М.Ч., чрез адвокат Е. В., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. П апелативен съд, като изменил частично решението на първостепенния Старозагорски окръжен съд, осъдил П.Ц.К. да заплати на Б.М.Ч. сумата от 15 755,12 лв., на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, представляваща неизплатено възнаграждение за извършени през периода януари – юли 2017 г. строително-монтажни работи за ремонт и реновиране на собствена на П. К. къща, находяща се в [населено място], [община], ведно със законна лихва, считано от 13.03.2019 г. до окончателното изплащане на главницата. Отхвърлил иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за разликата над 15 755,12 лв. Присъдил съдебноделоводни разноски на страните съразмерно уважената/отхвърлена част от исковете.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че между П. К. и Б. Ч. е сключен устен договор за извършване на ремонтни дейности, по силата на който Ч. (като изпълнител) поел задължение по възлагане от К. (като възложител) да извършва срещу заплащане ремонтни работи по къщата на К. в [населено място]. Ремонти дейности в периода м. януари – м. юли 2017 г. действително са осъществявани от Ч. и/или негова строителна бригада, като спорът между страните е за това кои точно ремонтни дейности са осъществявани от изпълнителя. Въз основа на признание на Ч., съдът приел, че същият е получил от К. сумата от 26850 лв. като възнаграждение. На свой ред К. признала, че Ч. е изпълнил следните строителни дейности: събаряне на тухлена зидария-преградна стена между кухня и хол, разбиване на стоманобетонна плоча за направа на отвор за стълбище, направа за кофраж на стълбище (вътрешно), монтаж на арматура (вътрешно стълбище), отливане на бетон на стълбище (вътрешно), избиване на отвор за врата, направа на кофраж за основи на баня (двустранно), наливане на бетон за основи за баня и стълбище, направа на тухлена зидария за баня, направа на ръчен изкоп за стъпки на веранда, наливане на стъпки и фундаменти на веранда, направа на кофраж колони, греди, полета и стълбище за веранда, монтаж на арматура на колони, греди, полета и стълбище, разваляне на стар покрив на къща, направа на нова тухлена зидария (над зидове и калкани), направа на кофраж, пояси и калкани, монтаж на арматура-колони, пояси и калкани, участие на работници на ищеца при наливане на бекон-колони, пояси и калкани, направа на покрив, направа на дървена покривна конструкция от фермен тип, при направа на декоративна дървена стреха, при наковаване на OSB върху дървена покривна конструкция, при полагане на паропропускливо фолио, при наковаване на контра летви 1/3 за керемиди, покриване с глинени керемиди (само труд, без материал), подмазване на капаци с циментов разтвор, направа на покрив на веранда, наковаване на ламперия на таван, направа на носеща покривна конструкция (само труд), наковаване на OSB, наковаване на контралетви, полагане на паропропускливо фолио, полагане на глинени керемиди, направа на тераса 2 етаж, направа на зидария от ютонг 10 см. на тераса 2 етаж, направа на топлоизолация, лепене и дюбелиране, полагане на PVC мрежа, направа на изравнителна шпакловка, полагане на ъглозащитни PVC лайсни и PVC водооткапи, полагане на декоративна мазилка, боядисване двукратно на фасади с цветна фасадна боя, направа на конструкция на навес от бичен иглолистен материал (само труд), покриване с глинени керемиди, направа на подложен армиран бетон на навес (само труд), изливане на подложен армиран бетон около къща, подравняване ръчно (само труд), наливане на бетон основи за ограда (ръчно), направа на тухлена зидария от бетонни блокове за ограда (само труд), лепене на шапки-бетонни по ограда (само труд), направа на ВиК инсталация (само труд), прекарване на полипропиленови тръби от изба към баня 1, баня 2 етаж и кухня 1 етаж, фиксиране на резбови фитинги-готови за монтаж на аксесоари, направа на отходна канализация (само труд), баня 1 теаж, баня 2 етаж и кухня, направа на предстенна обшивка в баня и преградна стена от гипсокартон (двупластов със CV профил 50 мм.), направа на изравнителна замазка (в баня над 4 см.), лепене на фаянс и теракот в баня 1 етаж (само труд), лепене на стълбище с теракот на веранда (само труд), лепене на теракот веранда (само труд), направа на изравнителна замазка 1, 2 етаж и веранда, направа на гипсокартон по тавани на 1 етаж (двойна конструкция), направа на предстенна обшивка по стени от гипсокартон 1 етаж (двупластов със CD профил), направа на циментоварова хастарна мазилка по стани (при ремонт), полагане на PVC мрежа по стени (с циментова шпакловка на 1 етаж), изравняване на стени с циментова шпакловка, полагане на декоративна мазилка по стени (1 и 2 етаж), шпакловане на тавани от гипсокартон с гипсова шпакловка, направа на преградни стени от гипсокартон на 2 етаж (двупластов със CV 50 м. м.), направа на предстенна обшивка от гипсокартон (двупластов CV 50 м. м.), направа на летвена скара за ламперия на тавани 2 етаж, частично наковаване на ламперия на тавани 2 етаж, поставяне на каменоминерална вата по тавани 2 етаж, изкарване и натоварване на строителни отпадъци. По делото е установено още, че в края на 2017 г. К. е заживял в ремонтираната къща. Съдът, също така установитл, че Черноков и негови работници са изпълнили още: събаряне на стена между коридор и баня; събаряне на кухненска мивка (отлята); отстраняване на фаянсови плочки по стени (на циментоваров разтвор); зазиждане на прозорец на стая; разбиване на стоманобетонна плоча, стълбище, основи, бетон и бетонен парапет (с електрически къртач); направа на ръчен изкоп за подход на изба и основи за баня; направа на кофраж за подпорна стена за подход на стълбище; направа на кофраж на стълбище за изба; направа на обратен насип за баня; наливане на бетон на подпорна стена; разваляне на стари тухлени зидове и калкани по покрив; наливане на бетон-колони, пояси и калкани; фасониране на дървен материал; направа и отливане на кофраж за пояси на тераса; направа на кофраж основи за ограда (от към улицата); демонтаж на PVC дограма; монтаж на PVC дограма (прозорец); монтаж на укрепващи елементи за стоманобетонна плоча; наковаване на ламперия на тавани на втори етаж; изкарване и натоварване на строителни отпадъци; Въз основа на признание на К. съдът приел, че работник на Ч. е поставил и кабели за ел. инсталация на първи и втори етаж, както и на верандата от къщата, изтегляне на кабели и направа на връзки в разклонителни кутии, а като взел предвид показанията на свидетеля Т., съдът приел, че именно той по възлагане на К. (а не работник на Ч.) е извършил дейностите по връзване на ел. табло на втория етаж, монтаж на осветителни тела на втори етаж и монтаж на ключове и контакти на втори етаж. Съдът, като взел експертната оценка на вещо лице, приел, че общата стойност на приетите за изпълнени от Ч. СМР е в размер общо на 42 605,12 лв. След приспадане на платените от К. 26 850 лв, остават дължими 15 755,12 лв. Страните не са уговорили размера на възнаграждението, а такова, безспорно се дължи на изпълнителя, доколкото не е установено изрично нещо друго. Поръчителят не е направил възражения срещу качеството на изпълнението, а е приел същото. Нещо повече, съдът установил, че възложителят нямал никакви забележки към работата, бил много доволен от покрива, изолацията и всичко извършено, не е казвал нна работниците, че нещо не му харества, хвалел ги, че всичката работае хубава, идвал през ден-два-три, не се оплаквал, че не правят нещата, както трябва. Съдът се позовал на чл. 264, ал. 3 ЗЗД – липсата на възражения при фактическото приемане означава одобрение на работата, т.е. налице е признание, че изработеното съответства на изискванията на възложителя и работата е годна за нейното обикновено предназначение. От края на 2017 г. възложителят осъществява фактическа власт върху изработеното, без да има възражение за последващи недостатъци от страна на изпълнителя. съгласно чл. 259 ЗЗД. Съдът изложил съображения, че разваляне на договораот страна на възложителя, при условията на чл. 262, ал. 2 ЗЗД е невъзможно, тъй като предмет на спора е възнаграждение за вече изпълнена работа, а подобно едностранно изявление, извършено надлежно, няма заявено. Отказът да се плати дължимото възнаграждение на извършената работа при вече установена фактическа власт върху ремонтираната къща и приетата с конклудентни действия работа, не е разваляне на договор по смисъла на чл. 265, ал. 2 ЗЗД. Съдът установил недостатъци единствено при монтажа на лунички във всекидневната на първия етаж, което не погасява задължението на възложителя да заплати дължимото възнаграждение на приетата работа, а поражда за него право, при условията на чл. 265, ал. 1 ЗЗД да поиска съответно намаляване на възнаграждението, което той в случая е упражнил в процеса и съдът е съобразил при определяне размера на дължимото за работата възнаграждение на Ч.. Установеният недостатък е поправим, вече е бил поправен и не пречи от края на 2017 г. да се ползва изцяло ремонтирания имот от възложителя П. К..

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Счита, че с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото, съставът на Върховния касационен съд трябва да се произнесе по следните въпроси: представляват ли недвусмислено признание обясненията на ищеца, дадени пред съда, и в които обяснения се излагат твърдения, че е получавал от ответника или негов представител суми, в чийто размер са включени разходи, необходими за материали и разходи, необходими за заплащане на труд за извършени СМР; има ли и ползва ли се с материална доказателствена сила признанието на ищеца, обективирано в негово обяснение пред съда, че е получил на части възнаграждение за извършени СМР и поражда ли правни последици това признание; при направено признание пред съда от страна в процеса за получени суми, представляващи възнаграждение за извършени СМР, без да е уточнена тяхната стойност, следва ли да се приеме за достоверно твърдението на другата страна в процеса, че е заплатила посочената от самата нея конкретни суми; при направено признание пред съда от страна в процеса за получени суми, представляващи възнаграждение за извършени СМР, без да е уточнена тяхната стойност и без да има писмени или гласни доказателства, които да установяват размера на получените суми, следва ли съдът да отхвърли целия иск, поради недоказаност на размера на претенцията или предвид липсата на конкретни писмени доказателства за извършени плащания следва да изведе изводи досежно обстоятелството извършвани ли са плащания и в какъв размер, съответно да постанови съдебния си акт на база признанията на страните по делото, съобразявайки се с тяхната достоверност и правен интерес.

Тези въпроси няма как да бъдат предмет на селекция по чл. 280, ал. 1 ГПК, защото не биха могли да имат еднозначен отговор, основан на тълкуване на правна норма. По всяко дело, съдът е властен да приеме за установен един факт или не, като доказателствата и доказателствените средства нямат отначално определена доказателствена стойност, нито са степенувани по значение. Анализът на доказателствата се извършва поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение на правоприлагащия орган, както е сторил и въззивния съд. Дали фактическите му и правни изводи са обосновани или не, няма отношение към поставените въпроси, но в случая съдът и не констатира грешки при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд в резултат на неспазване правилата на формалната логика, опита и научното знание.

Касаторът поставя и въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие на Постановление № 1/1953 на Пленума на ВС, ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, решение № 212/01.02.2012 г. на ВКС по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС; решение № 157/08.11.2011 г. на ВКС по т.д. № 823/2010 г. решение № 225/28.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 903/2011 г..

Въпросът е правно значим по всяко исково производство, но не се установява поддържаното противоречие с посочената съдебна практика. Напротив, въззивният съд, при точно приложение на процесуалния закон и напълно в съответствие с трайното и непротиворечиво тълкуване на ВС и на ВКС, е обсъдил, както поотделно, така и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, както и изложените от страните доводи и възражения; ясно, пълно, точно и аналитично е изложил своя анализ на доказателствения материал, като е изградил фактически изводи относно спорното право и въз основа на тях е направил правни заключения.

При така изложеното, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване. Касаторът в изложението си е посочил, че обжалване следва да бъде допуснато и за проверка евентуалната допустимост на въззивното решение. Сам не твърди подобен порок, нито развива доводи, които могат да бъдат съотнесени към допустимостта на обжалваното решение. Съдът, служебно, също не намира основания за допускане на касационно обжалване поради някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Крайният резултат от проверката по реда на чл. 288 ГПК обуславя извод за ангажиране отговорността на касатора за съдебноделоводните разноски в настоящата инстанция. Той следва да заплати на насрещната страна 650 лв., сторен разход за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 38/20.03.2020 г., постановено от Пловдивски апелативен съд по в.гр.д. № 62/2020 г.

ОСЪЖДА П.Ц.К. да заплати на Б.М.Ч. сумата в размер на 650 лв., сторени разноски в производството пред Върховен касационен съд, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: