О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 621

гр. София, 22.10.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П

2. Е. В

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1633 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н.Х.А. против решение № V-143/04.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 978/2019 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение е прието, че упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните следва да се упражняват от майката и е потвърдено постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.

Съдът е приел, че е с оглед на най-добрия интерес на детето, и изхождайки от възрастта на детето, майката е по-пригодна да го отглежда и възпитава, тъй като на тази все още ниска възраст, то се нуждае от повече майчини грижи, свързани с правилното му физическо и психическо развитие. Родителските права върху детето Х. следва да се упражняват от майката, като се определи местоживеене при нея. По отношение на режима на личен контакт съдът е приел, че определеният такъв в максимална степен задоволява нуждата на детето да контактува пълноценно и с другия си родител, както и е съобразен с ниската му възраст.

По отношение на възпитателските качества на двамата родители, които имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на детето, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците му, съдът е приел, че по делото не са събрани доказателства, които да поставят под съмнение родителския капацитет на двамата родители. Съдът е анализирал и поведението на бащата, който, както е установено по делото възпрепятства майката да вижда детето си, като е приел, че това поведение на бащата не е в интерес на детето, най –вече защото то е лишено от контакт с майка си за продължително време, без да са уредени тези отношения по съответния законов ред относно родителските права. Съдът е посочил, че бащата на детето с действията и поведението си не съдейства в достатъчна степен за съхраняване на положителен психологически образ на другия родител и насажда у детето негативно отношение и отчуждение от майката. Прието е, че ограничаването на контактите на детето с майката като резултат би довело до отчуждаване на детето, което не е в негов интерес. Безспорно е че за правилното личностно развитие на детето е връзката и с двамата му родители и разширеното му семейство, както и че драстичното нарушаване на връзката родител-дете не е в негов интерес.

Във въззивното производство е изготвен нов социален доклад, обсъден от съда и който следва да изследва желанията на детето при кого да живее след провеждане на разговори с психолог. Въз основа на този доклад, съдът е посочил, че психологът е установил, че още с влизане на детето в кабинета му, без да му е поставен въпрос, то казва, че „не иска при мама“. За да установи дали това действително е негово желание, психологът е поставил на детето различни въпроси и ролеви игри /но никога свързани с неговото желание да бъде с майката/, на които обаче детето не може да отговори, тъй като не разбира въпросите, но винаги казва, че не иска при майка си.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Въпросът, поставен от касатора е, следва ли родителските права да бъдат предоставени на родител, при положение, че детето е заявило, че не желае да живее с него.

Въпросът не е въпрос единствено на правни изводи, а и на фактите по спора. Във всеки различен случай, отговорът на така поставения въпрос би могъл да бъде различен, доколкото заявеното от детето желание, респ. нежелание да живее при един от двамата си родители, се разрешава от съда с оглед и останалите факти по спора. Съдът е спазил това изискване, като е обсъдил заявеното от детето нежелание да живее с майката, но е съобразил в най-голяма степен интереса на детето, в каквато насока е и трайната съдебна практика на ВКС, като е отчел останалите факти и обстоятелства по делото, имащи отношение и значение за защита в най-висока степен на интереса на детето. В този смисъл отговора на правния въпрос не може да доведе до наличие на основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

По делото липсват доказателства за направени от ответника по касационната жалба съдебни разноски.

Предвид изложеното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-143/04.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 978/2019 г. от състав на Окръжен съд – Бургас.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.

Ключови думи