№ 451

София, 22.10.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В.М.Е ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М гр.д. № 1879 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А.Ю.С. чрез пълномощника й адвокат Н. Р. против решение № 1123 от 6.03.2020 г., постановено по гр..д. № 782 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 3432 от 22.07.2019 г. по гр.д. № 1097/2018 г. на Районен съд-Разлог за отхвърляне на предявения от А.Ю.С. против Потребителна кооперация „Мусала“, гр. Якоруда установителен иск за собственост на основание наследство и давностно владение на УПИ * в кв.9 по плана на [населено място] с площ от 600 кв.м.

Потребителна кооперация „Мусала“, гр. Якоруда е подала чрез пълномощника си адвокат А. Б. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който се оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:

Искът е основан на твърденията, че имот пл.№ * е наследен и владян от бащата на ищцата Ю. Ю., починал през 1970 г., а след неговата смърт – от ищцата и е придобит по давност, като през 1980 г. ответната кооперация построила сграда в имота, но мястото около сградата продължило да бъде ползвано от ищцата. Потребителна кооперация „Мусала“, гр. Якоруда е оспорила иска с твърдения, че урегулирания имот, в който е построена сградата е прилежащ терен към нея и се ползва от ползващите сградата на кооперацията.

Въз основа на писмените доказателства и експертно заключение въззивният съд е приел, че имот пл. № * е записан в разписния списък към плана от 1974 г. на наследниците на Ю. Ю. /Й. Ю./ и е с площ 1112.50 кв.м. като за него са отредени парцел * и парцел *, отреден за обществено строителство-читалище, кметство, сграда на АПК, сграда на кооперация и части от имота са придадени към други имоти и попадат в улица. По плана от 1985 г. имота е с пл. № * и за него са отредени парцел * с увеличена площ от 592 кв.м. и с отразена в него жилищна сграда и парцел * с площ 545.50 кв.м., в който е отразена построената от кооперацията сграда. Експертното мнение е, че парцел * обхваща площта на сградата и прилежащата за обслужването й площ. През 1996 г. е извършено изменение на регулацията, като е отпаднало предвиждането за строителство на читалище, кметство и сграда на АПК, образувани са парцели за индивидуално жилищно строителство и площта на парцел * е намалена на 508.60 кв.м.

Наследниците на Ю. Ю. са се снабдили с констативен нотариален акт за застроения с жилищна сграда УПИ *, а ответната кооперация – с констативен нотариален акт за собственост на сградата на основание чл.2, ал.2 ЗОбС отм. през 2011 г. и за собственост на УПИ * на основание давностно владение през 2018 г.

Съдът е възпроизвел и гласните доказателства, според които след смъртта на баща си ищцата ползвала дворното място около сградата на кооперацията, като садяла земеделски култури, а в последно време само го косяла според свидетелите на ищцата, а според свидетелите на ответника – че двора около сградата не е обработван, а се ползвал за достъп до мазето на сградата и складиране на амбалаж.

При така възприетите факти въззивният съд е изложил съображения, че с оглед предвиждането на парцел * за обществени мероприятия по плана от 1974 г., същият е следвало да бъде отчужден срещу обезщетение на собствениците му. За този имот обаче ищцата се позовава на придобивна давност. По делото липсват доказателства за осъществено от баща й Ю. Ю. владение, а гласните доказателства сочат само за осъществявана фактическа власт от ищцата. Съдът е приел, че дори и след построяване на сградата през 1980 г. ищцата да е обработвала свободните части от парцела, това не може да доведе до придобиване по давност на целия урегулиран имот, в който влизат площи не само от имот пл. № * /който ищцата твърди, че е владяла/, но и придаваеми площи от други имоти. Посочил е, че дори да се приеме, че ищцата присъединява владението на своя баща, придобивната давност върху дворищно-регулационния парцел, обособен през 1974 г. не е изтекла, тъй като с влизане в сила на ЗТСУ на 1.06.1973 г. е въведена забрана за придобиване на реални части от парцел, а по плана от 1974 г. парцел * е с площ 1888 кв.м. и включва само 480 кв.м. от имот пл.№ *. Владението върху реална част /безспорно е, че ищцата не е владяла частта от терена, заета от сградата на кооперацията/ не може да доведе до придобиване по давност на целия урегулиран поземлен имот.

Наведените в касационната жалба и изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК от А.Ю.С. доводи за необоснованост на въззивното решение и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила /че съдът не се е произнесъл по нито едно от възраженията срещу първоинстанционното решение и няма обосновка, разсъждения и не е ясно защо и как съдът е стигнал до този извод, аргументирани с твърденията, че наследниците на Й. Ю. не са уведомени за изменението на регулацията и тя не е влязла в сила, че съдът е следвало да разграничи наличието на два отделни обекта на собственост – сградата и земята и че сградата може да се използва без да се използва прилежащия терен, защото се намира до улицата, като ищцата винаги е демонстрирала владението си върху незастроената част/ не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК, доколкото съставляват основания по чл.281, т.3 ГПК, чието наличие се преценява при постановяване на касационното решение, ако касационното обжалване е допуснато.

Липсва основание за допускане на касационно обжалване и с цел преценка допустимостта на въззивното решение с оглед довода на касатора, че съдът не е обсъдил, че първоначалния иск е без обстоятелствена част и петитум, доколкото нередовностите на първоначалната искова молба са отстранени по реда на чл.129 ГПК с поправената искова молба.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът дали съдът е следвало да установи точното положение на имота на място чрез назначаване на съдебно-техническа експертиза и оглед на място и едва тогава да реши дали е необходимо да се обособят два отделни парцела и защо такива задачи съдът не е поставил на вещото лице, не е стоял пред въззивния съд, тъй като във въззивната жалба на А.Ю.С. не е наведен довод за допуснато нарушение при формулиране задачата на вещото лице и е поискано само допускане на гласни доказателства, но не и на допълнителна експертиза.

С оглед изхода на настоящото производство А.Ю.С. следва да възстанови на Потребителна кооперация „Мусала“, гр. Якоруда направените по повод касационната жалба разноски в размер на 600.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат А. Б..

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1123 от 6.03.2020 г., постановено по гр..д. № 782 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Благоевград.

ОСЪЖДА А.Ю.С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Н. Р. да заплати на Потребителна кооперация „Мусала.“, БУЛСТАТ 000003377, гр. Якоруда, ул.Ц. Б ІІІ № 144, представлявана от председателя Х.А.Х разноски по повод касационната жалба в размер на 600.00 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи