№ 455

София, 23.10.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:В.М.Е ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М гр.д. № 1861 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т.К.К., в качеството му на ЕТ „Кунев-Т. К“, гр.Карнобат чрез пълномощника му адвокат П. Н. против решение № 106 от 5.12.2019 г., постановено по гр..д. № 310 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-Бургас, с което е потвърдено решение № 180 от 15.05.2019 г. по гр.д. № 628/2014 г. на Окръжен съд-Бургас, поправено на основание чл.248 ГПК с решение № 644 от 18..07.2019 г., за признаване за установено по отношение на ЕТ „Кунев-Т. К“, гр.Карнобат, че недвижим имот, представляващ 3900/10600 кв.м. ид.ч. от поземлен имот № **, за който е отреден УПИ ** в кв.3 на П. з.-с. по плана на [населено място] с площ 10600 кв.м. заедно с построения в него три сгради, а именно: масивен едноетажен склад № 5 с площ 420.78 кв.м., масивен едноетажен „общ“ склад с площ 98.82 кв.м. и масивен едноетажен склад „за олио“ с площ 758 кв.м., е собствен на И.П.И., К.Д.И., Д.С.Н. и И.Р.Н. към датата на сключване на покупко-продажба по нотариален акт № 70, том XIII, рег. № 7966, дело № 1298/2001 г. на нотариус Т.В., поради наличие на персонална симулация на страната на купувача.

И.П.И., К.Д.И., Д.С.Н. и И.Р.Н. са подали чрез пълномощника си адвокат И. Ч. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който се оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:

При постановяване на решението си въззивният съд е посочил, че персоналната симулация, поради отсъствието на изрична правна уредба, се разглежда в доктрината и практиката като частен случай на привидната сделка. Привидните и прикритите сделки нормативно са уредени в чл.17 ЗЗД и чл.26, ал.2 ЗЗД. Сделката между подставеното лице (привидната страна) и третото лице (явната страна) съдържа волеизявление и тя като волев акт не е привидна. Привиден характер има само сделката между истинския носител на правоотношението (скритата страна) и лицето, чието име се поставя (привидна страна) в иначе желаната сделката. В този смисъл страната, която си служи с фигурата на подставеното лице („сламен човек”) сама сключва сделката с насрещната страна, сама става носител на правата и задълженията към нея, като вместо нейното име фигурира като участник името на подставеното лице. Привидността се отнася до това, кой е техен носител, което произтича от двойствеността на едната от страните по договора - вместо явният контрахент в договора участва прикритият зад него. Подставеното лице се третира като симулация и доказването му се подчинява на правилото уредено в чл.134, ал.2 ГПК отм. , съответно чл.165, ал.2 ГПК.

Констатирал е, че по делото е налице обратен документ, установяващ действителните им отношения с ответника-купувач на имота, като след първоначалното оспорване от страна на ответника на две от представените три споразумения, ищците са се отказали от ползването им и са заявили, че ще се ползват единствено от споразумението, представено от ответника и заверено от него като вярно с оригинала на л. 6-8 от гр.д. 607/2010г. на КРС, приложено в цялост по настоящото дело. Това писмено доказателство не е оспорено от ответната страна .

Счел е, че основният спорен въпрос по делото е относно действителността на представеното обратно писмо, обективирано в представеното споразумение, доколкото не носи дата на съставяне. Изложил е съображения, че съдебната практика не изисква обратното писмо да има достоверна дата. Няма колебания в теорията и съдебната практика, обективирана в множество съдебни актове, че обратното писмо (пълният обратен документ) по чл.165, ал.2 ГПК е нарочно съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен документ; той съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на сделката и действителната им воля. Без значение е кога е съставен – преди, след или заедно с явния договор. Когато обратното писмо доказва привидността на явната сделка /абсолютна симулация/ или привидността на явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата /относителна симулация/, то е достатъчно за признаване на симулацията и други доказателства не са необходими на позоваващата се страна, нито – допустими за оспорващата, защото би се стигнало до опровергаването му със свидетелски показания./Решение № 120/11.12.2018 по дело № 4813/2017 на ВКС, ГК, III г.о./ В случая, за неговото съществуване преди началото на процеса може да се направи извод и по косвен път, поради представянето му като доказателство именно от ответника в предходния съдебен процес между страните по повод разкриване на персоналната симулация по отношение на договора за продажба, сключен с нотариален акт № 53/2001 г.

От съдържанието на споразумението /л. 6-8 по г.д. 607/2010 г. на КРС/, чието правно значение е на т.нар. „обратно писмо“, се изяснява пълно действителната воля на страните по делото, а именно: независимо от съдържанието на нотариален акт № 70, том XIII, рег. № 7966, дело № 1298/2001 г. на нотариус Т.В., купувачи на имота описан в акта са И. И. и Д. Н., а вписаният като купувач ответник ЕТ „Кунев-Т. К“ е бил тяхно подставено лице; на следващо място е вписано и изявлението на страните, че покупната цена по сделката е заплатена на продавача от И. И. и Д. Н., а не от ответника. От съдържанието на документа напълно се разкрива персоналната симулация на купувача по сделката, поради което и като привидна сделката, обективирана с цитирания нотариален акт е нищожна на основание чл.26, ал.2 ЗЗД.

Съдът е посочил, че на основание чл.17, ал.1 ЗЗД след разкриване на симулацията се прилагат правилата относно прикритата сделка, за която са изпълнени условията за действителност - продажбата не е забранена от закона, сключена е в предвидената от закона нотариална форма, действителните купувачи са заплатили цената на продавача и от момента на сключване на договора са желали правните последици на договора за продажба. Не е спорно по делото, че продавачът е предал на действителните купувачи продадените имоти. От разпита на свидетелите се установява, че именно действителните купувачи са били във владение на продадените земя и складове. Затова следва да се приложат последиците на прикритата сделка, откъдето следва извода, че със сключване на договора през 2001 г. собствеността е преминала в патримониума на ищците-действителните купувачи и техните съпрузи, тъй като придобивното основание е възмездно и по време на брака.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Т.К.К., в качеството му на ЕТ „Кунев-Т. К“, гр.Карнобат се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Липсват основания за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали въззивното решение не е очевидно неправилно. Тезата на касатора за наличие на писмени документи, изходящи от ищците, в които те нееднократно и изрично са признали факта, че не са собственици на двата склада /от 98.82 кв.м. и от 748 кв.м./, както и че ако бе извършен съвкупен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, би се стигнало до извод за неоснователност на иска, не е видна от мотивите на въззивния акт, а основанието по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК се свързва само със съдържанието на атакуваното решение.

Не може да се свърже с основанието по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК и довода, че въззивният съд не е отговорил на въпроса един или повече искове са били предявени. Съдът е разгледал и се е произнесъл по установителен иск за собственост на недвижим имот, а дори и да е имало предявени други искове, то непълнотата на съдебното решение може да бъде отстранена само по реда на чл.250 ГПК и то по искане на ищеца, а не и на ответната страна.

Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК, под която хипотеза следва да се квалифицира довода, че ищците не са обосновали правен интерес от предявяване на иска, който довод е основан на твърдението, че не са посочили в чие държане или владение се намират процесните имоти. В т.2 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. е дадено тълкуване, че правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право.

По въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, възраженията и доводите на страните и да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, касаторът поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Въззивното решение не противоречи на посочената от касатора практика на ВКС. В същата е дадена тълкуване, че съдът е длъжен да обсъди всички доказателства и доводи на страните, които са от значение за изхода на спора. Именно така е процедирал въззивният съд, обсъждайки представеното по делото споразумение, имащо характер на обратно писмо, което напълно разкрива персоналната симулация на купувача по сделката, наведена от ищците като преюдициално правоотношение, от което извеждат качеството си на собственици въз основа на договор за покупко-продажба и излагайки съображения защо е недопустимо опровергаване на изявленията в споразумението със свидетелски показания.

И.П.И., К.Д.И., Д.С.Н. и И.Р.Н. не са представили доказателства за направени по повод касационната жалба разноски, поради което такива не следва да им се присъждат.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 106 от 5.12.2019 г., постановено по гр..д. № 310 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-Бургас.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: