№ ………….

София …………………………2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.П.Ч: И.П.М РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1984 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Прокуратурата на РБългария, чрез прокурор в Окръжна прокуратура гр.Пазарджик против въззивно решение № 124 от 23.04.2020г. по в.гр.д. № 63/2020г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено решение № 1273 от 30.09.2019г. по гр.д.№ 961/2018г. на Окръжен съд Пазарджик като е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на Д.К.П., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 2 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на образувано против нея, на 5.06.2017г. ДП № 1163/2017г. по описа на РП Велинград /ЗМ №191/2017г. на РУ на МВР гр.Септември / за престъпление по чл.356А, вр.чл.330, ал.1 НК, което е прекратено с постановление от 24.01.2018г. на РП Велинград, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2017г., като е отхвърлен иска в останалата му до 6 000лв. като неоснователен и са присъдени разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

Въззивният съд е приел за установено наличието на предпоставките по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ –наличие на образувано досъдебно производство срещу ищцата, предприети срещу нея действия на разследване /разпит в качеството на свидетел, претърсване, изземване на веществени доказателства, допускане на техническа експертиза /които действия се приравняват на ангажиране на наказателна отговорност дори и когато, както е в случая, лицето не е привлечено като обвиняем/, причинени неимуществени вреди и причинна връзка. При определяне на размера на дължимото обезщетение от 2 000лв., въззивният съд е посочил, че преценява следните обстоятелства: продължителността на наказателното преследване, което е около шест месеца, установените вреди, изразяващи се в „негативни изживявания“, „преживени притеснения и стрес“, обосновани с три факта, а именно: че е била бременна и е родила дете, че производството е станало „достояние на широк кръг от хора в нейния град“ и че майка й е претърпяла онкологична интервенция, а изземването в резултат на осъщественото претърсване пари са довели до това ищцата да е „с ограничена възможност да поеме необходимите парични разходи за това“/Тя два пъти е искала да й бъдат върнати парите и „ е била принудена да търси на заем от свои познати“/.

В касационната си жалба, като основание за допустимост, касаторът се позовава на нормите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по поставени два въпроса. Първият е :1. Действията на органите на досъдебното производство, свързани с образуването му и с разпити на свидетели за изясняване на обективната истина, съгласно чл.13 НПК, без да е привличано лицето към наказателна отговорност по реда на НПК, могат ли да се третират като обвинение, като се съобрази защита, произтичаща от закона с презумцията за невинност по чл.16 НПК спрямо обвиняемите лица? Вторият въпрос касаещ извършената от въззивния съд преценка на релевантните обстоятелства, с оглед прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Счита определеният размер на обезщетение за завишен и некореспондира с реално причинените вреди. Становището му е, че липсват надлежни мотиви обосноваващи присъдената сума. Не е извършена релевантна оценка на кратката продължителност на воденото производство, не е отчетено, че когато едно лице се разпитва само в качеството на свидетел /с цел установяване на обективната истина/, би било необосновано ако се приеме, че в причинна връзка с този разпит е причиняването на неимуществени вреди, свързани с предизвикан страх от осъждане или задържане. Не е оценен обективният факт, че по същото време, срещу ищцата се е водило наказателно производство, по което тя е била привлечена като обвиняема /ДП № 1191/2016г.на РУ на МВР Пазарджик/. Според касатора, въззивният съд няма изложени мотиви /т.е. не е съобразил и обстоятелството/, че иззетите от ищцата веществени доказателства /пари/ са й били възстановени с нарочен акт /издадено постановление/, като тя по своя воля се е лишили от достъп до тях, като не е пожелала да ги получи. Тезата на касатора е,че ако на ищцата са причинени неимуществени вреди през процесния период, то те не са в причинна връзка с процесното производство. По последният въпрос, Прокуратурата се позовава на противоречие на въззивния акт с т.11 от ТР № 3/2004г.на ОСГК на ВКС, ТР № 1 по т.д.№1/2000г.на ОКГТК на ВКС и р.ІІ от ППВС № 4/1968г.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор /основен и допълнение/ от Д. П., чрез процесуалния й представител адвокат С., с който се изразява становище за недопустимост поради липса на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и неоснователност на подадената жалба.

С оглед мотивите на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне само по вторият поставен въпрос, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, за преценка на евентуално противоречие с р.ІІ от ППВС № 4/1968г. относно критериите за определяне на дължимото обезщетение и по-специално относно необходимостта за присъждане на обезщетение само на реално причинените вреди, които са в причинна връзка с конкретно воденото наказателно производство, от което ищеца твърди, че е бил увреден.

По първият поставен въпрос касационно обжалване не следва да се допуска, защото същият е разрешен съобразно установената практика относно понятието „обвинение в извършване на престъпление“,“ако наказателното производство бъде прекратено поради неизвършване на деянието от лицето“, по смисъла на чл.2, ал.1, т.3,изр.1 от ЗОДОВ, която трайно и единно /съобразно практиката на ЕСПЧ/ приема, че същото следва да се тълкува разширително. Посоченото основание за присъждане на обезщетение е налице, когато е образувано досъдебно производство /т.е. прието, че е налице законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление, по смисъла на чл.207, вр чл.211 НПК/, срещу конкретно посочено лице, за точно определено деяние / в случая по чл.356, вр.чл.330, ал.1 НК/ и са предприети конкретни процесуални действия, а след това досъдебното производство е прекратено с постановление поради несъбиране на данни и доказателства за извършено престъпление и при наличие на предвидените предпоставки по чл.243, ал.1, т.2 НПК /в този смисъл са решения по гр.д.№ 527/2015г. ІV г.о., гр.д. № 1215/2011г. ІІІ г.о., гр.д. № 6047/2013г. ІІ г.о., гр.д. № 892/2015г. ІV г.о., гр.д.№ 2329/2015г.на ІV/.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 124 от 23.04.2020г. по в.гр.д. № 63/2020г. на Окръжен съд Пазарджик.

ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.