О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 632

София, 11.12.2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. М

ЧЛЕНОВЕ: И. П

Д. Д

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М т. д. № 225 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 5723/2.ХІІ.2019 г. на Й.М.Д. и Ц.В.Ц. - двамата от [населено място], подадена чрез техния процесуален представител по пълномощие от АК-П. против онази част от решение № 261 на Великотърновския апелативен съд от 31.Х.2019 г., постановено по т. дело № 217/2019 г., с която техните преки искове срещу ответната „Застрахователна компания „Л. И“ АД-София с правно основание по чл. 432 КЗ са били отхвърлени за разликата над присъдените им застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от по 80 000 лв., представляващи резултат от процесното ПТП, настъпило на 16.І.2016 г. и до пълния предявен размер на претенциите им от по 108 000 лв. ведно със законната лихва, считано от осми юни 2017 г.

Единственото оплакване на двамата касатори е за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД, както и чл. чл. 51, ал.2 ЗЗД/, поради което те претендират отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който на всеки от тях да бъдело присъдено допълнително обезщетение за процесните неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща В.Ц.Д. като резултат от вредоносното събитие от 16.І.2016 г. в размер на по 28 000 лв. (двадесет и осем хиляди лева). Инвокират се доводи, че въззивната инстанция неправилно е определила съотношението, в което поведението на пострадалия /загиналият В.Ц.Д./ и това на виновния водач са довели до настъпване на резултата, като вместо 1/3 за първия, този негов каузален принос реално е следвало да бъде ограничен до 1/10, след както „в практиката си ВКС приемал при далеч по-рискови поведения по-ниска степен на допринасяне за настъпването на съответния вредоносен резултат“.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към съвместната си касационна жалба двамата нейни податели Д. и Ц. обосновават приложно поле на касационния контрол с наличието на допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си Великотърновският апелативен съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: „За определянето на справедливия размер на обезщетение за непозволено увреждане и отчитане на степента на съпричиняване от пострадалия“. Инвокиран е довод, че понеже нямало задължителна или незадължителна практика на ВКС по определяне приноса на пострадал, допуснал нарушение точно на нормата на чл. 55, ал. 1, изр. 2-ро от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА), в процесния случай касационният контрол следвало да се допусне „с цел развитието на правото“ чрез създаване практика на ВКС за конкретния вид нарушение (запрет за движение на пешеходци по автомагистрала – бел. на ВКС) и влиянието му при определяне на размера на обезщетението“.

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „Застрахователна компания „Л. И” АД-София /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразила чрез свой юрисконсулт /Р.Ч./ както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата въпрос „всъщност не касае произнасянето по конкретния спор, нито налага необходимостта съдът да се произнася по тълкуване на правната норма /чл. 55, ал. 1, изр. 2-ро от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) – бел. на ВКС/ с оглед приложението й“.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, съвместната касационна жалба на Й.М.Д. и Ц.В.Ц. – двамата от [населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:

В точно съответствие със задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 7 на ППВС № 17/1963 г., както и на тези по ТР № 1/23.ХІІ.2015 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., въззивната инстанция е приела, че „е налице принос на починалия В. Д. за настъпване на пътния инцидент, защото ако не се е намирал на платното за движение, а е бил в лекия автомобил „Ф. Д“ по време на сблъсъка между двата автомобила, то нямаше да му бъдат причинени телесни увреждания“, а така установеното по делото съпричиняване е било определено от състава на апелативния съд в [населено място] в размер на една трета, „тъй като допуснатото от страна на пострадалия Д. нарушение на правилата за движение в много по-голяма степен е довело до причиняване на констатираните увреждания“.

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че единственият формулиран от касаторите Д. и Ц. правен въпрос в изложението им по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата се явява такъв, който изцяло се отнася до правилността на постановеното от Великотърновския апелативен съд решение в атакуваната негова отхвърлителна част. При така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1х ГПК за допустимост на касационното обжалване, винаги се явява безпредметно обсъждането налице ри е някоя от допълнителните предпоставки по точките от същия законов текст. В заключение, погрешното отъждествяване от касаторите Д. и Ц. на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол - от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261 на Великотърновския апелативен съд от 31.Х.2019 г., постановено по т. д. № 217/2019 г., В А.Н.ОНА ЧАСТ по преките им искове срещу ответната „Застрахователна компания „Л. И“ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ с правно основание по чл. 432 КЗ.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2