О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 776

София, 11.12.2020 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВАкато разгледа докладваното от съдия А.Б гр. дело № 2452 по описа за 2020 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Б.А.С. и А.А.С., представлявани от законния им представител – Д.А.Й., действащи чрез адвокат А. К., срещу въззивно решение № 1367/20.02.2020 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 10146/2019 г.

Излагат доводи за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради отказа на въззивния съд да уважи доказателствени искания, направени с въззивната жалба.

Насрещната страна К.Т.В., чрез адвокат П. Г., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност развива съображения за неоснователност на касационната жалба.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с формално са изпълнени и изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. С градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, осъдил А. и Б. С., представлявани от тяхната майка и законен представител Д. Й., поотделно да заплатят на К. В. сума от по 3750 евро, дължима по всеки един от 8 броя договори за заем, на осн. чл. 240 ЗЗД, ведно със законната лихва от 12.10.2017 г. до окончателното изплащане на главницата.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че между К.Т.В. (като заемодател) и наследодателя на малолетните ответници - А.С.С. (като заемател) са сключени 8 бр. договори за заем, всеки от които на стойност 7500 евро, с дати 15.10.2012 г., 26.10.2012 г., 01.12.2012 г., 23.01.2013 г., 09.04.2013 г., 22.04.2013 г., 08.05.2013 г., 27.05.2013 г.; На 05.02.2015 г. заемателят С. починал, като наследници по закон са малолетните му деца – А. и Б.. Последните са приели наследството на починалия под опис – видно от решение № 52/29.05.2015 г. на СРС по гр.д. № 20946/2015 г. Съдът приел, че договорите са изготвени на еднообразна бланка, като на ръка са попълвани датата на сключване, сумата (словом), срокът на съответния договор и падеж, както и процентът на дължимата неустойка. Установило още, че съгл. т. 2 от договорите сумите са предадени в брой в деня на сключване на съответния договор, както и, че всеки от тях служи и като разписка за изплатена от заемодателя на заемателя сума. Оспорването автентичността на договорите е прието за неоснователно, съответно договорите са ценени като автентични. Съдът се обосновал на заключение на съдебно-почеркова експертиза, допусната и приета от първоинстанционния съд. Въззивният съд отказал доказателствени искания на ответниците по иска, направени от тях пред въззивна инстанция за допускане на тройна съдебнопочеркова експертиза и събиране на доказателства по твърдение, че е налице хипотеза на подписан празен лист, както и да обсъжда подобно твърдение. Съображенията са, че ответниците едва пред втората инстанция са въвели ново фактическо твърдение – за подписана празна бланка от наследодателя им, без да са били налице хипотезите на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Искането за тричленна съдебна експертиза е преклудирано, защото страните не са оспорили в срок заключението на единичната експертиза и във връзка с това не са поискали от първостепенния съд назначаване на тричленна.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въззивният съд се произнесъл в противоречие с т. 5 и т. 6 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК. Няма поставен правен въпрос, цитирани са избрани пасажи от посоченото тълкувателно решение.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Правен въпрос по см. чл. 280 ГПК не е формулиран изобщо. Независимо от това, разясненията в т. 5 от тълкувателния акт (ако оплакването във въззивната жалба е за неправилност на обжалваното решение поради непълнота на събраните при постановяването му доказателства, но в нея не се сочат новите доказателства или не се представят посочените писмени, тази нейна нередовност не е основание за оставянето й без движение и нейното връщане) нямат отношение към постановеното от съд, нито към касационните доводи по чл. 281 ГПК – доказателствените искания, които въззивният съд е отказал да допусне, са поискани още с въззивната жалба и отказът е поради настъпила преклузия. Разясненията в т. 6 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС са дадени по тълкуване на текстове от ГПК отм. г., който е отменен, считано от 01. 03. 2008 г. Въззивното производство по сега действащия ГПК е уредено като ограничено, а не като пълен въззив и в процесуалния закон са предвидени множество преклузии за сочене на нови обстоятелства и искане на нови доказателства, както в първа, така и във втора инстанция, както и при изричната разпоредба на чл. 200 ГПК, че оспорването на съдебното заключение може да бъде направено докато трае изслушването. Задължителни за съдилищата и страните са разясненията относно предмета и обхвата на въззивното производство по действащия ГПК отм. г., дадено с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като тълкуването на чл. 266 ГПК се различава от разбирането на касаторите, което и не е съобразено с действащото от 01. 03. 2008 г. законодателство.

В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1367/20.02.2020 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 10146/2019 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: