№ 633

гр. София, 11.12.2020 г.

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №240 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от А.И.К. срещу решение №308 от 02.07.2019г. по в.гр.д. №394/2019г. на Окръжен съд- В. Т, с което се обезсилва решение №435/22.03.2019г. по гр.д. №2338/2018г. на РС- В. Т и се оставя без разглеждане като недопустим предявения по чл.58 ЗК иск от А.И.К. срещу Производствено – потребителска земеделска кооперация „Доверие“ /в ликв./, [населено място] за отмяна на решение от 02.05.2018г. на Управителния съвет на кооперацията за свикване на извънредно общо събрание на кооперацията на 19.05.2018г. от 09:00 часа със следния дневен ред: приемане и изключване на член-кооператори, отчет за дейността на управителния съвет за 2017г., отчет за дейността на контролния съвет за 2017г., приемане на годишен финансов отчет на кооперацията за 2017г., вземане на решение за продажба на дълготрайни материални активи, избор на председател, управителен съвет и контролен съвет. На ответника са присъдени разноските за двете инстанции- сумата 950 лева, представляваща направени разноски пред РС- В. Т и сумата 400 лева, направени разноски пред въззивната инстанция.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и поради необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде върнато делото на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора. Касаторът К. твърди, че въззивният съд в нарушение на закона е приел, че тя не е член-кооператор и че искът й е предявен след изтичане на преклузивния срок, поради което е недопустим. Счита, че съдът не е анализирал всички доказателства, тълкувал е превратно част от доказателствата и е постановил вътрешно противоречиво решение, като не е съобразил, че на 19.05.2018г. са проведени две ОС на кооперацията /едното, свикано от УС в законен състав, а второто- с оспореното от нея решение, взето от УС в незаконен състав/. Намира за незаконосъобразно позоваването на мотивите на решения, постановени в други производства и без нейно участие, които нямат за предмет установяване на членствените й права в ответната кооперация. Оспорва възприетото от въззивния съд обратно действие на решението по т.д.№206/2018г. по описа на ОС-В. Т, постановено по иск с правно основание чл.29 ЗТР за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства- решения на ОС от 11.12.2016г., вкл. одобрението на решението на УС от 06.6.2016г. за примането й като член-кооператор. Излага доводи за неправилност на извода на въззивния съд, че е узнала за оспореното решение на УС на 04.05.2018г. с публикуването във в.“Янтра днес“ на покана за ОС, евентуално на 19.05.2018г., когато е проведено свиканото ОС, като намира, че от доказателствата не се установява да е присъствала както на заседанието на УС на 02.05.2018г., чиито решения оспорва, така и на свиканото и проведено ОС.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК.

Касационният жалбоподател поддържа, че съдебното решение е очевидно неправилно, като излага подробни доводи.

Счита, че съдът се е произнесъл по въпроса относно приложението на чл.235, ал.2 ГПК в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК.

О. Пено – потребителска земеделска кооперация „Доверие“ /в ликв./, [населено място] поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да обезсили първоинстанционното решение, с което е уважен искът с правно основание чл.58 ЗК за отмяна на решения на УС на ППЗК „Доверие“, [населено място], взети на 02.05.2018г., въззивният съд намира, че производството е недопустимо, тъй като ищцата няма качеството член-кооператор и исковата молба е подадена след изтичане на срока по чл.58, ал.3 от закона. Решаващият съдебен състав намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че членствените права на ищцата са възникнали с решение на УС от 06.06.2016г., утвърдено с решение на ОС на кооперацията от 11.12.2016г.; че е ирелевантно за спора постановеното в хода на делото решение от 24.01.2019г. по т.д.№206/2018г. по описа на Великотърновския окръжен съд, влязло в сила на 05.02.2019г., с което по реда на чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е прието за установено, че вписаните на 22.03.2017г. обстоятелства въз основа на решението на ОС на 11.12.2016г. са несъществуващи; че искът е подаден в законния срок, т.к. ищцата не е присъствала нито на заседанието на УС на кооперацията на 02.05.2018г., нито на извънредното ОС на 19.05.2018г.; че е узнала за тях на 25.07.2018г.

Въззивният съд счита, че производството е недопустимо, тъй като ищцата не е била член-кооператор към момента на вземане на оспорените решения на УС. Излага доводи, че с влязло в сила решение на РС-В. Т по гр.д. №1118/2016г. е прието по отношение на няколко лица, между които и ищцата, че същите не са член-кооператори както към момента на свикване на ОС, така и към провеждането му на 23.04.2016г. Съдът приема също така, че с влязло в сила решение от 24.01.2019г. по т.д.№206/2018г. по описа на ОС- В. Т, по реда на чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е прието за установено, че вписаните на 22.03.2017г. обстоятелства съгласно решението на ОС от 11.12.2016г. са несъществуващи. Излага съображения, че в мотивите на това решение е посочено, че към заявлението е приложен списък на лица, присъствали на ОС, проведено на 11.12.2016г., който списък съдържа имената на 36 лица, които към този момент не са имали качество на член-кооператори, поради което решенията, взети на това ОС са нищожни, а вписаните въз основна на тези решения обстоятелства не са възникнали. Въззивният съд приема, че същото се отнася и за протокол №1/06.06.2016г. на заседание на УС. Намира също така, че не следва да се приема за доказано твърдението на ищцана,че е узнала за атакуваните решения на УС на 25.07.2018г. от А. Д., тъй като свидетелят Д. е заинтересуван от изхода на спора, с оглед участието му в коментираните протоколи на УС и на ОС, а показанията на св. К. се базират на казаното му от ищцата. Решаващият съдебен състав с оглед показанията на останалите свидетели приема, че на 19.05.2018г., за когато е било насрочено ОС на кооперацията, е имало конфликт пред пивницата в селото, като ищцата е снимала с телефона си случващото се. Приема, че във вестник Янтра днес от 04.05.2018г. е обявена поканата за извънредното събрание на кооперацията, което ще се проведе на 19.05.2018г., като е посочен и дневният му ред. Съдът счита, че ищцата е уведомена за събранието от 04.05.2018г., тъй като свикването на ОС се извършва съгласно ЗК по решение на УС, както е посочено в самата покана. С оглед изложеното и като установява, че исковата молба е подадена на 26.07.2018г., стига до извод, че искът по чл.58 ЗК се явява предявен след законустановения срок.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен в явно противоречие на закона или въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

В конкретния случай първоинстанционното решение е обезсилено и производството е прекратено като недопустимо, тъй като е прието, че ищцата няма качеството член-кооператор към 02.05.2018г.- момента на вземане на оспорените решения на УС на кооперацията, респ. не е активно процесуално-правно легитимирана да предяви иск с правно основание чл.58 ЗК и на следващо място- поради предявяване на иска след изтичане на преклузивния срок. Настоящият съдебен състав на ВКС констатира, че въззивният съд формира своя решаващ извод относно активната легитимация на ищцата, като на първо място, съобразява като релевантни факти и обстоятелства, настъпили преди вземането на решение от УС на 06.06.2016г. за приемането й за член-кооператор и одобряването на това решение от ОС на 11.12.2016г., и на следващо място, като приема въпреки изричната разпоредба на чл.30 ЗТРРЮЛНЦ, че влязлото в сила на 05.02.2019г. решение, с което на основание чл.29, ал.1 ЗТР са обявени за несъществуващи вписаните обстоятелства въз основа на решението на ОС от 11.12.2016г., е релевантно за преценката на правата на ищцата към 02.05.2018г.

Изводът, че искът е предявен след изтичане на преклузивния срок, е основан на тезата, че ищцата е узнала за оспорените решения на УС /за свикване на извънредно ОС при посочен дневен ред, както и за приемане на член-кооператори и изключване на член-кооператори/, въпреки че не е присъствала на заседанието, тъй като поканата за ОС е публикувана в регионален ежедневник. Настоящият състав на ВКС установи, че въззивният съд излага доводи, че целта на поканата е да доведе до знанието на всички за насроченото Общо събрание на кооперацията, но в същото време стига до краен извод, че ищцата е узнала от деня на поканата за решенията на УС, тъй като общото събрание е свикано с тях.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- поради очевидна неправилност.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 25.00 лева.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №308 от 02.07.2019г. по в.гр.д. №394/2019г. на Окръжен съд- В. Т,

УКАЗВА на касационния жалбоподател А.И.К. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 25.00 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Ключови думи