ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 496

11.12.2020

гр. София

В.К.С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.А.Ч: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като взе предвид докладваното от съдия Г. И ч.т.д. 2101 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

„Балкан карго“ ООД обжалва определение № 260029 от 6.10.2020 г. по ч.т.д. № 450/2020 г., с което е потвърдено определение № 1501 от 20.7.2020 г. по т.д. 446/20 г. на Окръжен съд – Пловдив, Търговско отделение, с което е изпратено по подсъдност на районен съд делото, образувано по искова молба на „Балкан карго“ ООД и е прекратено делото пред Окръжен съд – Пловдив.

Излага подробни съображения за характера на делото като търговско и необходимостта да бъде разгледано по реда на чл. 365, ал. 1 от ГПК от Окръжен съд като първа инстанция. Позовава се на прякото действие на чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС в контекста на принципите на справедливостта на „равенство на процесуалните оръжия“ и на ефикасна съдебна защита.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК формулира следните правни въпроси като основания за допускане касационно обжалване на определението:

1. Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искове с предмет, някое от визираните в чл. 365 от ГПК права или правоотношения, при цена на иска под 25 000 лв?

2. Цената на иска разграничителен критерий ли е при определяне процесуалния ред за гледане на дела с предмет право или правоотношение, посочени в чл. 365 от ГПК?

3. Кой съд е родово компетентен да разгледа като първа инстанция иск с предмет право или правоотношение, визирано в чл. 365 от ГПК и с цена на иска под 25 000 лв?

По отношение на така формулираните въпроси счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Сочи основание за допускане касационно обжалване – очевидна неправилност на основание чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК.

Производството, предвид прекратяването му преди връчване на препис от исковата молба и доказателствата на ответника, се развива едностранно и препис от частната жалба не е връчен на ответника.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от определението е връчен на частния жалбоподател на 27.10.2020 г. Частната жалба е подадена на 03.11.2020 г. Следователно е в срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК.

Обжалва се определение на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 1501 от 20.7.2020 г. по т.д. 446/20 г., ОС – Пловдив за изпращане на делото по подсъдност на Районен съд – Пловдив и прекратяване на производството пред Окръжен съд – Пловдив, на основание чл. 103 от ГПК и по реда на чл. 118, ал. 2 от ГПК. Съдът е приел, че в случая предмет на исковете е заплащане цена на извършени от ищеца спедиционни услуги в общ размер 17 934,96 лв – доставени консумативи и извършени услуги, в изпълнение на тези договори, подробно описани по вид и количество в издадените към договорите данъчни фактури на различна стойност, както и обезщетения за забавено изпълнение на главните вземания в общ размер 4 371,77 лв. Прието е, че съдът е сезиран със спор по търговски сделки.

Позовавайки се на трайната практика на ВКС, че понятието „търговско дело“ е с по-широко съдържание от понятието спор по търговска сделка (търговски спор по смисъла на чл. 365 от ГПК), въззивният съд е приел, че особеното производство по глава 32 се прилага само за дела, които са подсъдни на Окръжен съд като първа инстанция, съгласно чл. 104 от ГПК. Приел е, че родовата подсъдност се определя по чл. 104, ал. 1 от ГПК и делата с цена на иска над 25 000 лв се разглеждат от окръжен съд като първа инстанция. Но редът за разглеждане на делото по реда на търговските спорове, не бил критерий дали делото е гражданско или търговско. Законодателят бил ограничил приложението на този процесуален ред до посочени в нормата на чл. 365 от ГПК търговски спорове, подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, който ред затова не бил приложим за спорове от същия вид, т.е. търговски когато цената на иска е под 25 000 лв и това определяло подсъдност на районен съд, съгласно нормата на чл. 104, т. 4 ГПК. В случая е прието, че определението на Окръжния съд, постановено на основание чл. 104, т. 4 от ГПК за прекратяване и изпращане на делото по подсъдност на районен съд, е правилно и като такова е потвърдено.

Определението, което се обжалва по реда на чл. 121 от ГПК, е свързано с родовата подсъдност. С обжалваното определение е потвърдено определение за прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност на районен съд. Съгласно разясненията т. 9, „в“ от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. 1/13 г. на ОСГТК на ВКС, определението по чл. 121 от ГПК, когато се прекратява производство и изпраща на компетентния съд, може да се обжалва с касационна жалба по реда на чл. 274, ал.3, т. 1 от ГПК, тъй като е преграждащо с оглед защитата пред съда, пред който е подаден искът.

Касационното обжалване, макар и редовен способ за контрол върху невлезли актове на въззивната инстанция, не е задължителна трета инстанция. Към обжалването на определения на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК се прилагат правилата за обжалване на въззивни решения, предвидени в чл. 280 от ГПК.

Законодателят е ограничил правната възможност за касационно обжалване по правило с разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК. Съгласно т. 1 от чл. 280, ал. 3 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища при цена на иска за гражданските дела до 5 000 лв, а за търговските дела до 20 000 лв. Съгласно чл. 274, ал.4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията, по които не биха подлежали на касационно обжалване. Следователно от значение за допустимостта на касационната жалба са цената на иска и видът на делото.

В случая, се обжалва определение на въззивния съд, постановено по търговско дело. „Търговско дело“ като понятие не е легално дефинирано, но в практиката на ВКС се приема, че това понятие е с по-широк обхват от понятието „търговски спор“ по смисъла на чл.365 ГПК, т.к. може да има за предмет не само лимитативно изброени спорове, които се разглеждат по реда на особеното исково производство по Глава 32 на ГПК, но и такива търговски спорове, които по правилата на родовата подсъдност се разглеждат от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са делата, които имат за предмет спорове, относно търговски сделки, съгласно определението на ТЗ и спорове между търговци. Това означава, че всички дела по спорове, относно търговски сделки, така както са дефинирани в чл. 286 от ТЗ, са търговски. Това са споровете относно сделки по чл. 1, ал.1 от ТЗ и споровете между търговци относно сделки по чл. 286, ал.1 от ТЗ при спазване на презумпцията на чл. 286, ал. 3 от ТЗ. Както бе посочено предявеният от частния жалбоподател иск се основава на трайни търговски отношения по сключени договори за спедиция, които по силата на чл. 1, ал.1, т. 5 от ТЗ са търговски сделки. Двете страни са търговци и делото в действителност е търговско.

Цената на иска, при иск за заплащане на възнаграждение по договор, се определя от размера на вземането, на основание чл. 69, ал.1, т. 1 от ГПК. Цената на иска се определя с оглед не сбора от цените на исковете, а цената на всеки иск по отделно. Цената на иска се формира от общо основание, твърдяно от ищеца – трайни търговски отношения между страните и неизпълнено задължение за заплащане на възнаграждение в размер на 17 934,96 лв. Този иск за заплащане на главница е съединен обективно с иск за заплащане на обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на 4 371,77 лв. Следователно нито един от исковете няма цена над 20 000 лв и е налице законодателно въведеното ограничение, на основание чл. 274, ал.4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, съгласно което няма правна възможност за обжалване на определението по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, посочено в разглежданата касационна жалба.

Върховният касационен съд поради липса на компетентност не може да разгледа доводите, изложени от касатора, свързани с родовата подсъдност и особеното производство по глава 32 от ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл. 274, ал.4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, частната жалба на „Балкан карго“ ООД, подадена по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК срещу определение № 260029 от 6.10.2020 г. по ч.т.д. № 450/2020 г., с което е потвърдено определение № 1501 от 20.07.2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на Районен съд – Пловдив.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател пред друг състав на Върховния касационен съд на Р България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: