4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№880

гр. София, 11.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията М. Г гражданско дело № 2835 по описа на Върховния касационен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 62600/01.07.2020 г. на А.Д.Т., представлявана от адв. В. Т., срещу въззивно решение № 2739/30.04.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 16732/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 13.06.2018 г., постановено по гр. д. № 67512/2016 г. по описа на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателката установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.200 и чл.79 ЗЗД – да се признае за установено, че ответницата А.Г.Р. й дължи сумата 18 000 лева, със законната лихва от 31.03.2015 г., представляваща неплатена продажна цена по договор от 27.04.2010 г. за продажба на мебели и оборудване за салон за красота, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17865/2015 г. на Софийски районен съд.

В жалбата се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано –касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на предявения иск.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи, че е налице основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК по въпроса - допустимо ли е съдът да мотивира решението си за неоснователност на иска единствено въз основа на разписка, чието съдържание противоречи на предвиденото в договора, за който се отнася, подписана е на място, различно от предавания обект и не се подкрепя от изслушаните свидетелски показания. Изтъква се още, че като не е обсъдил доводите на страната по поставения въпрос, въззивният съд е постановил очевидно неправилно решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.

Ответната страна по жалбата – А. Р., представлявана от адв. Д. П., в писмен отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на подадената жалба. Претендира присъждане на разноските за настоящата инстанция.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел за установено, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за покупко – продажба от 27.04.2010 г., съгласно който ответницата е закупила от ищцата мебели и оборудване за салон за красота на стойност 18 000 лв. Уговорено е разсрочено плащане на цената – на шест равни вноски от по 3 000 лв., първата дължима на 05.06.2010 г., а последната на 05.11.2010 г. Съгласно договора, вещите следвало да се предадат на купувача в деня на подписването му. За получаването им е съставен приемо – предавателен протокол (наречен „опис на оборудване към салон за красота“), двустранно подписан от страните. Не е било спорно, че с пощенски запис от 18.01.2011 г. ответницата е заплатила сумата 1 000 лв. За заплащането на остатъка от продажната цена в размер на 17 000 лв. ответницата е представила нотариално заверена на 19.01.2011 г. разписка, подписана от продавачката, че е получила сумата. Направеното от А.Т. оспорване на подписа й в документа е прието за недоказано. Посочено е, че от събраните по делото доказателства, включително - заключенията на двете съдебно – почеркови експертизи и преразпита на вещите лица във въззивната инстанция се установява, че положеният в разписката подпис принадлежи на ищцата; подписът е изпълнен саморъчно; не се установяват признаци за имитацията му чрез възпроизвеждане или копиране, нито пренасянето му от друг документ върху изследвания. Печатният текст е отпечатан с лазерен принтер, което дава възможност да се установи последователността на изготвяне на документа, като в случая първо е бил отпечатан текстът, а след това е положен подписът, т. е. няма кражба на подпис. В заключение е направен извод, че оспорената разписка е подписана от ищцата - продавач по сделката и удостоверява погасяването на задължението на ответницата за заплащане на уговорената продажна цена по сделката.

При тези решаващи мотиви на въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол.

Поставеният процесуалноправен въпрос (уточнен от състава на ВКС) касае задължението на въззивния съд да прецени всички обстоятелства по делото, да обсъди доводите и възраженията на страните, да анализира поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства, като при противоречие между тях да обоснове защо кредитира едни доказателства, а други не. По този въпрос е налице задължителна и трайна непротиворечива съдебна практика (вж. - ППВС № 1/1953г., т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.д. №1/2000 г. на ОСГК, ТР №1/2013 г. на ОСГТК, решение № 411/ 27.10.2011 г. по гр. д. №1857/2010 г., IV г. о., решение № 164/ 04. 06. 2014 г. по гр.д. № 196/2014 г., III г. о., решение № 283/14.11.2014 г. по гр.д. № 1609/ 2014 г., IV г. о., решение № 83/23.06.2015 г. по т. д. № 1940/2014 г. II т. о., решение № 154/24.08.2016 г. по гр.д. №3848/2015 г., IV г.о. и др.), на която въззивното решение не противоречи. Наличието на създадена практика изключва поддържаното от страната основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, за което в изложението липсва аргументация.

Въззивният съд не се е отклонил от процесуалните си задължения на решаващ съд - в мотивите на решението си е обсъдил доводите и възраженията на страните, анализирал е всички доказателства относно правнорелевантните за спора факти, като е посочил ясно кои факти и обстоятелства намира за установени, кои намира за недоказани и защо. Противоречие между процесната разписка и писмения договор за покупко – продажба и изслушаните свидетелски показания по въпроса за начина на плащане на продажната цена и мястото на предаване на процесното оборудване, на каквото жалбоподателката се позовава, не е обсъждано от въззивния съд, защото подобно противоречие не е констатирано. Ирелевантно за извода, че купувачът е платил договорената цена и с това е изпълнил основното си задължение по договора, е дали плащането е станало с шест равни месечни вноски (както е било уговорено), респ. на два пъти, или наведнъж. Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът е приел, че продавачът е получил изцяло цената на продадените вещи и задължението на купувача е погасено чрез плащане. Несъгласието на жалбоподателката с приетото за установено по фактите и извършената от съда оценка на доказателствата съставляват доводи за необоснованост (по смисъла на чл.281, т.3 ГПК) на съдебния акт, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.

Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, също не се установява. Във фазата по селектиране на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В случая, жалбоподателката не сочи никакви допълнителни аргументи за наличието на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от съдържанието му, а по формулирания правен въпрос обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен, след като същият не е разрешен в противоречие със създадената съдебна практика.

При този изход на делото, искането на ответната страна по жалбата за присъждане на разноски за настоящото производство е основателно и доказано за сумата 1 070 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2739 от 30.04.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 16732/2018 г. по описа на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА А.Д.Т., с ЕГН - [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на А.Г.Р., с ЕГН - [ЕГН], от [населено място], [улица], № 49А, ет. 4, ап. 21, разноски за касационното производство в размер на сумата от 1 070 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.