Определение по ч. гр.д. на ВКС, І-во гражданско отделение стр.2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 210

София, 11.12. 2020 година

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 18.11.2020 г. в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г

В. Й

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело № 3180 /2020 г.

Производство по чл.274,ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М.С.К. срещу определение № 3084 от 08.09.2020 г. по възз.ч.гр.д. № 1042 /2020 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено определение на съдия по вписванията при Благоевградски районен съд, с което е отказано заличаване на нотариални актове на изброени физически лица (различни от жалбоподателката), както и на схемите към тях.

Въззивният съд е приел, че в случая няма как да намери приложение разпоредбата на чл.604 ГПК, на която се позовава частната жалбоподателка. Дали въпросните нотариални актове са нищожни или незаконосъобразни, дали в тях са вписани неверни вещни права за несъществуващи имоти и дали същите нарушават правото на жалбоподателката да ползва общите части на сградата, в която живее, не може да бъде преценявано от съдията по вписванията, а следва да се изяснява по съдебен исков ред. Както правилно е отбелязано в атакувания отказ, ПВ (Правилникът за вписванията) не предвижда правната фигура на заличаване на нотариални актове и схеми към тях. Могат да се заличават вписвания на искови молби, ипотеки и възбрани, но не и титули на собственост и документи от АГКК. Въззивният съд след като служебно е проверил фактите и доказателствата, съдържащи се в преписката, представена от Службата по вписванията Б., не е констатирал основания за отмяна на обжалвания отказ. Поради това е приел, че жалбата на М. К. следва да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е допустима при наличието на предпоставките на чл.274,ал.3 и чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Частната жалбоподателка извежда следните материалноправни въпроси, за които твърди, че осъществяват предпоставки по чл.280,ал.1,т.3 и ал.2 ГПК:

Може ли на партерен етаж в жилищна сграда да се намира заведение за обществено хранене без никакви одобрени строителни книжа, без смяна на предназначението и без съгласието на собственика на земята и сградата? Може ли в подпокривното пространство, което няма самостоятелно значение и е обща част за собствениците на сградата, да се изгради тоалетна и стаи за живеене от несобственици на жилищен етаж, при това без съгласие на собственика на земята и без строителни книжа? Може ли да съществува самостоятелен обект, състоящ се от кухня и от стая, без на етажа да има баня и тоалетна?

Въпросите са основани на твърдение, че съдът е приел положителни отговори, изводът му е неправилен и е обусловил неправилен извод в обжалваното определение.

Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, изведените материално-правни въпроси не са обуславящи. Въззивният съд не се е занимавал с основателността на твърденията на жалбоподателката за наличието или липсата на отразените в представените нотариални актове и схеми към тях вещни права и с това дали нотариалните актове са законосъобразни.

Видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд е обосновал изводите си на отговори на процесуалноправни въпроси, основните от които (обуславящите) са следните:

Дали за приложението на разпоредбата на чл.604 ГПК е необходимо възникнал правен спор да бъде разрешен с влязло в сила съдебно решение или е достатъчно позоваването на правен спор пред съдията по вписванията? Дали съдията по вписванията има правомощията да преценява нищожността или незаконосъобразността на нотариални актове, да преценява дали в тях са вписани неверни вещни права за несъществуващи имоти и дали същите нарушават правото на жалбоподателката да ползва общите части на сградата, в която живее или това следва да се изяснява по съдебен исков ред?

Приетото от въззивния съд е в съответствие с приетото в т.6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по т.д. № 7 /2012 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса до какво се ограничава извършваната от съдията по вписванията проверка, както и с приетото в мотивите на същата т.6, че вписването (като родово понятие, включващо вписването в тесен смисъл, отбелязване и заличаване) е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове.

Частната жалбоподателка се позовава и на чл.280,ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение, което е предвидено като отделно основание за допускане на касационно обжалване. Това е такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Жалбоподателката не е изложила отделни аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените твърдения за неправилност на изводите на въззивния съд по изведените материалноправни въпроси.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното определение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при неговия прочит (на мотивите към него).

В конкретния случай при запознаване с въззивното определение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

Поради изложеното дотук настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване.

Разноски не се претендират, а и с оглед изхода от това производство, частната жалбоподателка няма право на разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното настоящият състав на съда

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 3084 от 08.09.2020 г. по възз.ч.гр.д. № 1042 /2020 г. на Благоевградски окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.