О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 107

София, 08.03.2021 год.

В.К.С – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: Е. М

Членове: И. П

Д. Д

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 354 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на „Заводски строежи-ПС-Пазарджик”ЕАД, [населено място] срещу Определение № 2563 от 01.12.2020г. по ч.гр.д.№ 3836/2020г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима поради изчерпан инстанционен контрол частната жалба на акционерното дружество срещу Определение от 14.09.2020г. по т.д.№ 1291/2018г. на СГС, VІ-23 състав. С последното е отхвърлено като неоснователно искането на „Заводски строежи-ПС-Пазарджик”АД по чл.403, ал.2 ГПК за връщане на внесената от него парична гаранция като допълнително обезпечение по т.д.№ 1291/2018г. на СГС, VІ-23 състав по предявените от акционерното дружество против „Просис”ЕООД осъдителни искове.

За да постанови въззивното определение САС е приел, че частната жалба е насочена срещу акт, неподлежащ на последващ инстанционен контрол по аргумент от мотивите към т.3 на ТР №6 от 23.10.2015г. по тълкувателно дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС и дадените указания, че актът на съда, с който се произнася по искането за освобождаване на гаранцията по чл.403,ал.2 ГПК, независимо дали молбата се уважава или се оставя без уважение, не подлежи на обжалване, доколкото не попада в нито една от хипотезите на чл.247,ал.1 ГПК. Изложени са съображения, че освобождаването на гаранцията е обвързано от наличието на предпоставките по чл.403 ГПК, доколкото предназначението й е да служи за обезпечаване на възможността за удовлетворяване на ответника по делото за претърпените от него вреди от обезпечението в случай на прекратяване на производството по делото или отхвърлянето на иска, а дали хипотезата, при който обезпеченият иск е уважен в пълен размер, попада в очертаните рамки, е въпрос по същество на спора, който подлежи на преценка от решаващия съд.

Именно на последните съображения в обжалваното определение акцентира жалбоподателят, който поддържа, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл.403 ГПК и конкретно изброените случаи, при които е отпаднало основанието за обезпечаване и при които ответникът би могъл да претендира обезщетение за вреди от обезпечението - при отхвърляне на иска, непредявяването му в определения срок или прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят изтъква на преден план, че в конкретния случай искът му е уважен с влязло в сила решение за сума, по-голяма от обезпечената, и наложените обезпечителни мерки не са загубили своето основание и цел, тъй като следва да осигурят реализиране на правата му - събирането на вземането - доброволно или принудително. Настоява, че отмяната на обезпечителните мерки се допуска единствено в хипотезата на чл.402 ГПК - когато вече не съществува причината, поради която обезпечението е допуснато или са налице условията по чл.389,ал.2 ГПК, а тези причини, условия, в конкретния случай не са налице. Искането е за отмяна на определението и уважаване на молбата.

Частната жалба е допустима, но е неоснователна.

Дължимата от ВКС преценка се свежда единствено до проверка на правилността на извода за недопустимост на обжалването на определението на първоинстанционния съд по чл. 403, ал. 2 ГПК независимо, че със същото се отказва освобождаване на паричната гаранция. Тази недопустимост следва от задължителните указания в т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк.д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съобразени и от въззивния съд - определението не е преграждащо за развитието на производството пред Софийски градски съд, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона. От изложеното следва, че това определение е от кръга на тези по чл.253 ГПК, които са оттегляеми, следователно страната разполага с възможността да поиска отново преценка от първоинстанционния съд на фактите, които излага в настоящата частна жалба и които са относими към произнасянето по съществото на искането за освобождаване на паричната гаранция.

При инициирано производство по реда на чл.253 ГПК, първоинстанционният съд би могъл да прецени, че при уважаване изцяло на иска на „Заводски строежи-ПС-Пазарджик”ЕАД, [населено място] /каквито са твърденията на частния жалбоподател/, по който е било допуснато обезпечението и е внесена паричната гаранция, не би отпаднал интересът от допуснатите обезпечителни мерки, а внесената от ищеца гаранция не би могла да продължи да служи за обезпечаване възможността на осъдения с влязло в сила решение ответник да търси удовлетворение за понесени вреди от обезпечението. Връщането на гаранцията не се обосновава единствено от отмяната на обезпечението. Ако ищецът, чийто иск е уважен с влязло в сила решение, не е получил изпълнение, той няма никакъв интерес от отпадането отм. яната на допуснатите обезпечителни мерки. Ако искът е уважен с влязло в сила решение, не може да се поставя въпросът за отговорност на ищеца за вреди от неоснователно допуснато обезпечение, тъй като тя не е възникнала.

Атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, като посочените в последния абзац съображения касаят единствено дейността на първата инстанция и са изложени само за пълнота.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

П. О № 2563 от 01.12.2020г. по ч.гр.д.№ 3836/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: