О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 144

Гр.София, 08.03.2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря…, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3453 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. Х срещу решение №.223/3.08.20 по г.д.№.402/20 на ОС Хасково-с което, след отмяна на реш.№.116/12.02.20 по г.д.№.1643/19 на РС Хасково, предявените срещу касатора искове с правно основание чл.27 ЗЗД и чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за унищожаване на договор от 27.07.05 за покупко-продажба на недвижим имот и връщане на получената на отпаднало основание сума по него 21055лв. са уважени, със съответно произнасяне по разноските.

Ответните страни Д.М.С. и Б.М.С. оспорват жалбата; претендират разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че за да е налице грешка като основание за унищожаване на договор, е необходимо към момента на сключването му да са били налице следните три елемента: страната по него да е имала несъзнавано грешна представа (1) относно елемент от фактическия му състав (2), която да е предизвикала сключването на сделката /т.е. без нея сделката не би била извършена/ (3). В конкретния случай ищцата е имала погрешна представа - че за закупения от нея на публичен търг процесен имот безусловно е важала предвидената в Заповед №.1324/ 16.11.04 на Кмета на О. Х плътност на застрояване - до 60% /погрешността на представата се установява от представените по делото комбинирана скица за проектиране, писмо на ВиК, становище от Д. П. в качеството й на главен архитект на [община]-от което е видна реалната горна граница на плътност на застрояване на имота - до 23,28% - значително по-ниска от предвидената в плана – до 60%/.Тази невярна представа се отнася до правнозначими за сделката факти /това са фактите, касаещи предмета на договора – като грешката в предмета се отнася до неговите правни качества (ограничаването на възможността за застрояване е вследствие на съблюдаване на нормативни изисквания)-предметът на договора е УПИ, за който в одобрения ПУП е предвидено жилищно застрояване - договорът е бил сключен именно с намерение да се застроява, като невярната представа е била свързана точно с тази годност /качество/ - т.е. касаела е съществен елемент от фактическия състав на договора/. На последно място именно невярната представа на ищцата е била причина за сключване на договора - без наличието на несъзнавано грешната представа относно допустимите параметри на застрояването на имота, тя не би го сключила. При тези обстоятелства е формиран извод, че кумулативните елементи на грешката като основание за унищожаване са налице и следва да се приеме, че сделката подлежи на такова. Възражението за погасяване на иска по давност е намерено за неоснователно. Посочено е, че съгласно чл.32 ал.2 ЗЗД правото да се иска унищожаване се погасява с 3годишна давност, течаща от деня, в който грешката е била открита. В случая същата се изразява в невярната представа, че е допустимо застрояване при плътност до 60% от площта на имота. Узнаването, че през последния минава колектор, с който принципно би следвало да се съобразява застрояването /поради което и е искана замяна с писмо от 8.3.16г./, не съставлява откриване на грешката - доколкото преди да разбере, че заради него процентът на допустимо застрояване на площта на имота е под мотивиралите я да сключи сделката 60%, ищцата не е знаела – а само е можела да предполагала, че мащабите на правото й да застрои имота може да са ограничени - без с категоричност да съзнава с колко и дали е снижен лимита от 60% за застрояване. По тези причини е прието, че, предвид приложените по делото доказателства комбинирана скица за застрояване от 30.06.16, писмо на ВиК от 6.07.16 и становището на Д.П., страната е разбрала конкретните параметри на ограничаването на правото й да застрои имота едва след 30.06.16. При това положение от този момент за нея е възникнал интерес да предяви иск за унищожаване на договора, това е датата на откриване на грешката и от нея тече 3-годишния давностен срок по чл.32 ал.1 ЗЗД. Доколкото исковата молба е подадена на 24.06.19 - т.е. преди изтичането му, претенцията не е погасена по давност.

Съдът е намерил за ирелевантни доводите относно това дали предвидената плътност се е отнасяла до конкретния УПИ или за целия квартал, дали лимитът на застрояване е 60% или до 60%, дали С. е декларирала, че е огледала имота и е наясно с особеностите му. Посочил е, че същественото за наличие на грешка като основание за унищожаване на договора е формираната невярна представа у страната, която я е мотивирала да сключи договора. При доказана такава невярна представа обстоятелството дали при конкретната обстановка страната е могла или не е могла да избегне грешката, или някой е бил виновен за изпадането й в заблуждение - касаят само това дали грешката е извинителна или не. Според нашето право това деление няма значение на условие, което да е необходимо за възникване на правото на унищожаване на сделката; неизвинителността на грешката е от значение единствено за обезщетението на другата страна за вреди, които са й причинени от сключването на унищожената сделка /чл.28 ал.3 ЗЗД/. За неоснователен е намерен и доводът, че грешката на ищцата е такава в съображенията /в исковата молба не се твърди грешка в мотивите, а в качествата на предмета - не се сочи, че ищцата се е объркала защо купува имота (намерението й за предвиденото в заповедта и плана жилищно застрояване не е променено), а че е грешала относно правното качество – годността на самия имот да бъде застрояван в определена степен/. При тези обстоятелства и предвид основателността на иска по чл.27 ЗЗД, доколкото последиците на унищожаване на сделката са равнозначни на отпадане на основанието за извършеното плащане по нея, за основателна е намерена и претенцията за връщането му на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД

Съгласно чл.280 ГПК касационно обжалва се допуска, ако са налице предпоставката на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност на решението.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.

Очевидната неправилност като самостоятелно селективно основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281 т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, решението трябва да страда от особено тежък порок, който да може да се констатира от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушение на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявано от ВКС само ако въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол при условията на чл.280 ал.1 ГПК. В случая атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. Предвид изложеното не може да се приеме, че се касае за хипотеза на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК - и касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ответните страни по жалбата се дължат направените пред ВКС разноски в размер на 1100лв. платен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.223/3.08.20 по г.д.№.402/20 на ОС Хасково.

ОСЪЖДА О. Х да плати на Д.М.С. и Б.М.С. 1100лв. /хиляда и сто лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: