О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 100

София, 09.03.2021 година

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М

ЧЛЕНОВЕ: В.М.Е Донкова

като изслуша докладваното от съдия Е. Д гражданско дело № 3812 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. А. М., като пълномощник на М.М.Г., срещу въззивно решение № 1246, постановено на 15.06.2020 г. по в. гр. д. № 4643/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3779 от 27.05.2019 г. по гр. д. № 14784/2013 г. на Софийски градски съд, 2-ри състав, за признаване за установено по предявените от Д.Л.П. срещу Л.Й.Г., М.М.Г., И.З.Н. и В.Г.Н. – Н. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищцата е собственик на следния недвижим имот: апартамент № 49, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ет.10, със застроена площ 86,44 кв. м., заедно с таванско помещение № 11, с прилежащите му 1,563 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, с идентификатор ***** по кадастралната карта.

В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. при наличие на спор за материално право, който е преюдициален за настоящия спор, следва ли последният да бъде спрян, ако в преюдициалното производство ще бъдат установени факти, от значение за настоящото; 2. може ли да се откаже спиране на производството по делото и да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, без съдът да е изискал справка за това дали обуславящото дело е още висящо или е приключило с влязло в сила решение. Поддържа се противоречие с тълкувателно решение № 1/09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Сочи се, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответницата по касационна жалба Д.Л.П. е депозирала писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който е изразила становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.

При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от ищцата срещу ответниците искове за установяване правото на собственост върху процесния апартамент. В исковата молба са изложени твърдения, че с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 150/26.10.2010 г., ищцата е закупила процесния апартамент от ответниците И. и В. Н. - съпрузи. Същите са се легитимирали като собственици с нотариален акт № 176/01.06.2010 г. за покупко-продажба, като продавачи по него са ответниците Л. и М. Г. /Л. Г. е действала като пълномощник на съпруга си/. Уговорено е предаване на владението в едномесечен срок от подписването на акта. Поради неизпълнение на това задължение на 10.03.2011 г. в полза на И. Н. е бил издаден изпълнителен лист за въвод във владение срещу Л. Г.. На 17.02.2012 г. е издаден обратен изпълнителен лист в полза на Л. Г. срещу И. Н., като по образуваното въз основа на него изпълнително дело е насрочен въвод във владение.

Ответниците Л. и М. Г. са оспорили исковете. Ответникът М. Г. е въвел следните възражения: договорът за покупко-продажба от 01.06.2010 г. не е произвел вещно-транслативен ефект, тъй като Л. Г. не е имала представителна власт за неговото сключване /липсва упълномощаване/, както и че не е заплатена продажната цена.

Ответниците И. и В. Н. не са изразили становище по исковете.

Във въззивното производство е направено искане за спиране на същото до приключване на производството по гр. д. № 13656/2019 г. на СГС, образувано въз основа на предявен иск по чл.40 ЗЗД от М. Г. срещу И. Н., В. Н. и Л. Г. за прогласяване недействителността на договора за покупко-продажба от 01.06.2010 г. поради сключването му във вреда на представлявания. За висящото производство е представено съдебно удостоверение от 04.02.2020 г. Искането за спиране е оставено без уважение с определение от 04.06.2020 г., обосновано със следните съображения: ищцата по настоящия иск не участва като страна в това производство, поради което няма да бъде обвързана от силата на пресъдено нещо на решението.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 01.06.2010 г. е сключен договор за продажба, с който Л. Г. лично и като пълномощник на съпруга си М. Г., са прехвърлили на И. и В. Н. правото на собственост върху процесния апартамент. В акта изрично е отразено, че е представено нотариално заверено пълномощно с рег. № 1746/18.03.2010 г. От представеното копие от пълномощното е видно, че продавачът М. Г. е упълномощил съпругата си да извършва действия на разпореждане с общия имот. Предвид наличието на представителна власт, договорът е породил вещно-прехвърлително действие. Купувачите по този договор са прехвърлили правото на собственост на ищцата, поради което същата се легитимира като собственик.

Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора първи и втори процесуалноправни въпроси. Обобщени, същите се свеждат до наличието на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, възникнало пред въззивния съд, който е бил длъжен да спре производството по делото.

В тълкувателно решение № 1/09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, т.1 от същото, е прието, че при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК /независимо кога са възникнали предпоставките за това - пред първоинстанционния или пред въззивния съд/, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване като постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело – висящ преюдициален спор, от значение за правилното решаване на обусловения спор.

Основанието на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Когато обуславящото дело е гражданско, за да бъде зачетена силата на пресъдено нещо на решението по него от съда по обусловения иск, не е достатъчно предмета на преюдициалния спор да се инкорпорира в предмета на обусловеното дело, а трябва да е налице и субективен идентитет между двете дела. В случая ищцата по настоящото дело не е страна по гр. д. № 13656/2019 г. на Софийски градски съд. В качеството си на частен правоприемник на ответниците И. и В. Н., тя също няма да е обвързана от силата на пресъдено нещо по делото, водено срещу праводателите й относно прехвърленото право след правоприемството. Поради това решението по същото не може да й бъде противопоставено, за да се приеме, че е била налице предвидената в чл.229, ал.1, т.4 ГПК зависимост между двете дела, налагаща спиране на производството по настоящото дело. При това положение обжалваното решение не се явява постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, в какъвто смисъл са поставените в изложението въпроси, поради което не е недопустимо. В цитирания смисъл е решение № 173 от 07.01.2020 г. по гр. д. № 5406 от 2016 г. на ВКС, първо г. о.

По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Не се установява и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – по въпросите в изложението е налице трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване.

С оглед изхода на делото касаторът дължи заплащане на ответницата по касация Д. П. разноски в размер на 2 000 лв. /за адвокатско възнаграждение/ в производството пред касационната инстанция.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1246, постановено на 15.06.2020 г. по в. гр. д. № 4643/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Осъжда М.М.Г. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.2, адв. М., да заплати на Д.Л.П. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, ап.11, адв. П. Р., направените разноски в касационното производство в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: