№ 97

София, 09.03.2021г.В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: К. М

Членове: В. М

Е. Д

като разгледа докладваното от съдия Донкова гр. д. № 3799 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.

С въззивно решение № 4562/27.07.2020 г. по гр. д. № 9853/2018 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 343600 от 20.02.2018 г. по гр. д. № 63794/2010 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по предявените от ищците срещу ответниците И.Р.Ц., Н.П.В. и О.Т.В. отрицателни установителни искове, че те не са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта, находящ се в [населено място], район „П.“, м. „Д.“, с площ 8 дка, с трайно предназначение земеделска земя - нива.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл.283 ГПК от адв. Ц. С. като пълномощник на Н.П.В.. Поддържа се основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формално е посочено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по същия въпрос, което не е обосновано.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят е поставил следния процесуалноправен въпрос: „длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички въведени от страните доводи и въз основа на тях да направи своите правни изводи и да постанови решение или въззивният съд има право да реши спора по същество по ненаведени от страните оплаквания, нито в исковата молба, нито във въззивната жалба“. Сочи се противоречие с тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 443/25.10.2011 г. по гр. д. № 166/2011 г. на четвърто г. о., решение № 202/21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на първо т. о., решение № 76/12.06.2012 г. по т. д. № 377/2011 г. на второ т. о. и решение № 581/30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на трето г. о.

Ответниците по касационна жалба, чрез процесуалния си представител, изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Ищците са изложили твърдения, че в качеството си на наследници на Г.Н.Ю. са съсобственици на процесния имот. За прекратяване на съсобствеността върху него е бил предявен иск за делба, като по време на висящия процес съделителите В., Г. и В. Д. са прехвърлили на ответниците правото на собственост върху него.

По делото е установено, че имотът е възстановен на наследниците на Г. Ю. с решение от 02.07.1999 г. на органа по земеделска реституция. Същият е бил предмет на делба, която е допусната с решение по гр. д. № 2821/2000 г. на Софийски РС. С решение от 21.10.2005 г. съдът е съставил и обявил за окончателен разделителен протокол, състоящ се от 16 дяла, като процесният имот е включен в дялове първи и втори. На 17.05.2007 г. е извършено теглене на жребий, като процесният имот се е паднал в дял на В.Й.Д., Г.Р.Д. и В.Р.Д.. С нотариален акт № 8/11.11.2009 г. тези съделители са продали на ответниците процесния имот. С определение от 10.05.2010 г. по ч. гр. д. № 4696/2010 г. на СГС е отменено извършеното теглене на жребий, обективирано в протокол от 17.05.2007 г. /вписан като влязъл в сила на 29.06.2007 г. - по отношение на дял първи с вх. рег. № 47242 от 29.10.2009 г., а по отношение на дял втори с вх. рег. № 47689 от 02.11.2009 г./, поради нередовно призоваване на съделителите. След връщане на делото за продължаване на процесуалните действия, на 05.06.2012 г. е извършено ново теглене на жребий, като имотът се е паднал в дял на други съделители.

Във въззивното решение е прието, че ответниците не се легитимират като собственици на основание договора за покупко-продажба. Имотът съставлява отделен предмет от делбеното имущество, който е прехвърлен от част от съделителите на трети за делбата лица преди окончателното й приключване с определение от 05.06.2012 г. Съгласно чл.76 ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако те не се паднат в негов дял при извършване на делбата. Позовал се е на тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, т.1, като е приел, че със сделката не са прехвърлени права, тъй като при делбата имотът не се е паднал в дял на сънаследниците - прехвърлители. Вписването на протокола за жребий от 17.05.2007 г. има само оповестително-защитно действие, а не конститутивно действие.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Доводите в касационната жалба са обосновани с твърдението, че разпоредителната сделка не е сключена по време на висящия процес за делба. Решаващите изводи на въззивния съд са обусловени от направената преценка дали са настъпили вещно-правните последици на извършеното във втората фаза на делбата разпореждане. Тази преценка е обусловила и заключението, че договорът за продажба, с който се легитимира касаторът – ответник, няма вещно-прехвърлително действие. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение да обсъди оплакванията във въззивната жалба, които са се свеждали до несъобразяване от първоинстанционния съд на обстоятелството, че сделката е сключена след извършването на делбата /първият жребий от 17.05.2007 г./. Тези оплаквания, изложени като доводи и в касационната жалба, не съответстват на установената по делото фактическа обстановка. Делбата на процесния имот е извършена с тегленето на жребий на 05.06.2012 г., при който имотът не е поставен в дял на съделителите – продавачи.

Даденото разрешение е в съответствие с тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т.3, съгласно което приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата, независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент. При положение, че имотът се падне в дял на друг съделител, приобретателят ще има правото да претендира връщане на даденото по договора от прехвърлителя – чл.192 ЗЗД. Вещно-правните последици на решението по извършване на делбата във всички случаи ще настъпят и спрямо приобретателя, дори същият да не е взел участие в делбеното производство като главна страна, включително и когато прехвърлянето на спорното право е останало неизвестно за съда.

Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По поставения въпрос за задълженията на въззивния съд при решаване на делото е налице трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване.

Ответниците по жалба не са представили доказателства за действително направени разноски в касационното производство, поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4562/27.07.2020 г., постановено по гр. д. № 9853/2018 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: