О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 144

гр. София, 09.03.2021 г.

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К

ЧЛЕНОВЕ: В. Н

М. Ж

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 948 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Резон“ ЕООД, гр. София срещу решение № 517/27.02.2020г., постановено по т.д.№ 4594/2019г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1299/16.07.2019г. по т.д.№ 1831/2018г. на Софийски градски съд за признаване за установено, по иска на Г.Р.Х., гр. София, срещу касатора на основание чл.95б, ал.1, т.1 ЗАПСП, извършеното нарушение на авторските права на Г.Р.Х. по чл.18, ал.1 ЗАПСП чрез публикуване от „Резон“ ЕООД на кръстословица във вестник „София днес“, брой 169 от 03.09.2010г., след изтичане на срока по чл.36, ал.5 ЗАПСП, без разрешение на ищеца и без посочването му като автор.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът по иска – настоящ касатор е издател на вестник „София днес“ и в брой № 193 (1073) от 2004г. е публикувана кръстословица с посочен за автор ищеца по иска – настоящ ответник по касационната жалба. Същата кръстословица е публикувана и в брой № 169 (2522) от 03.09.2010г., но без Г. Х. да е посочен за неин автор. Изложени са съображения, че при липса на доказателства за уговорка относно използването на кръстословицата, публикувана през 2004г., то приложим е срокът по чл.36, ал.5 ЗАПСП, поради което към момента на втората публикация през 2010г. тригодишният срок за използване на произведението е бил изтекъл. На това основание е прието, че е налице нарушение на авторското право по чл.18, ал.1 ЗАПСП чрез използване на кръстословицата и по чл.15, ал.1, т.4 ЗАПСП – не е посочено името на автора на произведението.

Възражението на касатора, че кръстословицата не е обект на авторско право е счетено за неоснователно. Според решаващия състав обектите на авторското права са дефинирани в закона неизчерпателно; кръстословицата представлява произведение, създадено в резултат на творческа дейност; за създаването й са необходими специални знания и умения за подбор, анализ и систематизиране на наличната в различни източници информация, както и граматически и лексикални познания.

Отхвърлено е и възражението, че липсата на обект на авторското право произтича от ползването на компютърна програма за съставянето й, от една страна, поради недоказаност на това твърдение от страна на касатора, а от друга - че това поведение не изключва творческия елемент, тъй като авторът само би бил подпомогнат от достиженията на съвременната техника.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът въвежда на основание чл.280, ал.1, т.3 следните правни въпроси: 1. “Налице ли е авторско право върху кръстословица, генерирана от изкуствен интелект в специализирана компютърна програма за създаване на кръстословици и на кого принадлежи?“; 2. „Налице ли е в горния случай „резултат на творческа дейност“ за физическото лице, което използва специализирана компютърна програма за автоматизирано създаване на кръстословици без наличието на творчески принос от негова страна при създаването им?“; 3. “Може ли да се приеме, че е налице „човешка творческа дейност“, ако в горния случай единственият човешки принос е при изнасянето встрани на обясненията, служещи за разпознаване на думите, автоматично подредени от генериращата програма?“; 4. „Създадените по гореописания начин кръстословици, явяват ли се самостоятелен обект на авторско право по смисъла на чл.3 ЗАПСП?“; 5. “Може ли да се обоснове като вид „литературно произведение“ кръстословицата, за да се яви защитен обект на авторското право и кой точно вид литературно произведение?“ и 6. „Ако се обоснове извод, че кръстословицата е обект на авторското право, но не е вид „литературно произведение“, да се посочи към коя категория от обекти на авторското право спада кръстословицата по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 ЗАПСП?“.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Първите четири въпроса могат да се обобщят като въпрос дали кръстословицата е обект на авторското право, създаден в резултат на творческа дейност, ако при съставянето е използвана компютърна програма. Въпросите са свързани с изложените от въззивния съд съображения, но така, както са поставени, те предпоставят, че при създаването на кръстословицата е ползвана специализирана компютърна програма, факт, който въззивният съд е приел за недоказан. Аргументацията на състава относно творческата дейност на автора при съставянето на кръстословицата, дори и ако е ползван компютърен продукт, представлява допълнителен, а не решаващ извод при предоставяне за закрила на ответника по жалбата по ЗАПСП. В мотивите на обжалваното решение е направена аналогия и с произведения на фотографията, при които се използват компютърни програми, но същите изрично са обявени за обекти на авторското право. На следващо място, не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Нормата на чл.3 ЗАПСП не съдържа изчерпателно изброяване на всички обекти на авторско право, а водещ елемент при определянето на дадено произведение като такъв е, то да е резултат на творческа дейност, което обстоятелство подлежи на преценка за всеки отделен случай. Следователно не съществува неяснота или празнота в закона, която да бъде преодоляна по тълкувателен път, каквото е съдържанието на основанието за допускане на касационно обжалване по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото съгласно разясненията в т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.10г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Петият и шестият въпроси не са обсъждани от въззивния съд, поради което не е налице общата предпоставки за допускане на касационно обжалване. Кръстословицата е приета за обект на авторското право поради неичерпателното изброяване на тези обекти в нормата на чл.3 ЗАПСП, а не е определена като вид „литературно произведение“ и на това основание да е прието, че тя се ползва със закрила по ЗАПСП.

По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.

С оглед на изхода от спора касаторът следва да заплати направените за касационното производство разноски от ответника в размер на 2000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 14.05.2020г.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 517/27.02.2020г., постановено по т.д.№ 4594/2019г. от Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Резон“ ООД, гр. София, [улица], ет.4, да заплати на Г.Р.Х., гр. София, [улица], сумата от 2000 лв. (две хиляди лева) – разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.