О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 116гр. София, 03.03.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С на Р. Б,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.В.Ч: К.Н.А БАЕВА

изслуша докладваното от съдия А. Б т.д. № 628 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М.Ц.К., А.Г.З., Я.Г.А., Т.Г.И. и Върбинка Г. А., представлявани от адв. С. Ч., срещу решение № 2667 от 02.12.2019г. по в.гр.д. № 3282/2019г. на САС, 8 състав, с което след частична отмяна на решение № 2857 от 19.04.2019г. по гр.д. № 13833/2018г. на СГС са отхвърлени предявените от касаторите против „ЗД Бул инс” АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ отм. за обезщетяване на неимуществени вреди за сумите от по 1000 лева за всеки от тях, причинени във връзка със смъртта на сестра им Р.Ц.К. при ПТП на 08.08.2015г. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от касаторите искове за обезщетение за претърпените неимуществени вреди за разликата над 5000 лева до 100 000 лева. Подадена е и насрещна касационна жалба на ЗД „Бул инс” АД срещу въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на дружеството да заплати на всеки от ищците М.Ц.К., А.Г.З., Я.Г.А., Т.Г.И. и Върбинка Г. А. обезщетение в размер на 4000 лева за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сестра им, на основание чл.226, ал.1 КЗ отм. .

Касаторите - ищци излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат, че при определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е нарушил установения в чл.52 ЗЗД принцип и трайната практика на ВКС по прилагането му, без да съобрази и оцени всички релевантни обстоятелства. Считат, че въззивният съд е допуснал и нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД при преценката за наличие на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата, без да съобрази, че произшествието е настъпило на двулентов път, в близост до който няма пешеходна пътека, и че съгласно САТЕ причината за произшествието е единствено закъснялата реакция на водача на лекия автомобил.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите правят искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК като сочат следните материалноправни въпроси:

1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? Твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о.

2. За да е налице съпричиняване, следва ли да е установен конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само предположение за поставяне в риск? Касаторите считат, че по въпроса е налице противоречие с решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, II т.о.

Ответникът ЗД „Бул инс” АД не е подал отговор на касационната жалба на ищците.

Касаторът – ответник ЗД „Бул инс” АД поддържа, че въззивното решение в обжалваната от него част е неправилно, като излага съображения, че ТР № 1/2016г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС не се прилага за процесното ПТП, което е настъпило преди приемането му, както и че по делото не е установено наличието на предвидените в това тълкувателно решение предпоставки за присъждане на обезщетение, тъй като не е установена особено близка връзка с починалия и действително претърпените от смъртта му вреди. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в насрещната касационна жалба, прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, като сочи следния материалноправен въпрос: „Дължи ли се обезщетение на ищеца като наследник от съответен кръг наследници /покойната е сестра на ищците/ и при събраните доказателства по делото, предвид и разясненията, дадени в ТР № 1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, че е необходимо да се касае за „особено близка връзка с починалия” и че обезщетение се дължи по „изключение”? Какво се разбира под „особено близка връзка с починалия” и „по изключение”, посочено в ТР № 1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, и покрива ли се този критерий с установените по делото факти, в този смисъл подлежат ли на репариране вредите на ищеца?”. Излага и довод за противоречие с решение № 72 от 12.03.2010г. на ВКС, ГК, II г.о. във връзка с приложението на чл.235, ал.2 ГПК.

Не е постъпил отговор на насрещната касационна жалба от ищците М.Ц.К., А.Г.З., Я.Г.А., Т.Г.И. и Върбинка Г. А.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба и насрещната касационна жалба са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283, респ. чл.287 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че с оглед наведените от страните оплаквания пред въззивната инстанция липсва спор, че в първоинстанционното производство са правилно разрешени въпросите относно наличието на двете групи факти, обуславящи успешното провеждане на прекия иск на пострадалите срещу застрахователя на делинквента, а именно: (1) наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател по риск „Гражданска отговорност” и съответното застраховано лице-делинквент, както и (2) кумулативното наличие на всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане /противоправно деяние, извършено от делинквента В.С.Х. – причинено от него ПТП на 08.08.2015 г., което е извършено виновно, като е налице причинна връзка между деянието и вредите, настъпили за ищците. Взел е предвид, че е налице и влязла в законна сила присъда по НОХД за процесното събитие, която е със задължителна сила по въпросите, визирани в чл. 300 ГПК – дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Приел е, че предмет на произнасяне във въззивното производство са само въпросите дали първоинстанционният съд правилно е определил размерите на следващите се обезщетения, т.е. - дали правилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и правилно ли не е зачел възражението за съпричиняване, релевирано от застрахователя.

Въззивният съд е приел, че ищците са братя и сестри на починалата жена. Посочил е, че съгласно ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС няма пречка тези лица да претендират заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, респ. такива да им се присъдят, но само по изключение - за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и ищеца да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Такива отношения на привързаност може да има и между братята и сестрите в едно семейство. Връзките помежду им може да се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните в първоинстанционното производство трима свидетели, които еднозначно сочат, че ищците и пострадалата са живели заедно в [населено място] през целия си живот и тъй като пострадалата е нямала свое семейство и не е живяла в отделно домакинство, тя е живяла в домовете на своите братя и сестри през дълги периоди от време /макар и не постоянно/, оказвала им е различна помощ, била е подпомагана от тях, като отношенията им се характеризирали с взаимна грижа и привързаност. Отчел е и обстоятелството, че съвместният живот в малко населено място допълнително създава отношения на близост, взаимно доверие и чувство на сигурност в помощта, която близките роднини биха могли да получат един от друг. Посочил е, че загубата на пострадалата им сестра е предизвикала у ищците силни чувства на тъга и болка, според показанията на свидетелите. Поради това въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд за наличие на основания за обезщетяване на ищците за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на починалата при процесното ПТП сестра. Намерил е, че от друга страна, показанията на свидетелите не разкриват наличие на неимуществени вреди, които да бъдат репарирани с по-голяма сума от 5000 лева за всеки от братята и сестрите, както и не дават данни за наличие на болки и страдания, които при част от ищците да са по-големи в сравнение с останалите, а се говори общо за всички братя и сестри. По тези съображения въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК е препратил в тази част към мотивите на първоинстанционното решение.

Въззивният съд е приел, че според данните от САТЕ, изслушана и приета в първата инстанция, е безспорно, че една от причините за ПТП е поведението на починалата сестра на ищците, която пресичала пътното платно на необозначено място, без да се съобрази с положението и скоростта на приближаващия автомобил, като вина има и водачът, който по-късно е възприел опасността за него. При дадения от вещото лице механизъм на ПТП е определил съпричиняването на починалата в размер на 20 %. Поради това е намерил, че крайните размери на обезщетенията следва да се определят на 4000 лв. /като се вземе предвид приетия процент съпричиняване спрямо справедливите обезщетения за неимуществени вреди/.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираният от касаторите въпрос относно приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и задължението на съда да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на деликвента е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. По този въпрос е формирана постоянна съдебна практика - ППВС № 4/23.12.1968 год., както и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на различни състави на Търговска колегия на ВКС – решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ т.о., решение № 66/03.07.2012г. по т.д. № 611/2011г. на ІІ т.о., решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ІІ т.о., решение № 1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение решение № 12 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 182 от 31.01.2018г. по т.д. № 187/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Съгласно тази съдебна практика, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл.226 КЗ отм. вр. §27 ПЗР КЗ отм. , Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като при определяне размера на обезщетението е взел е предвид момента на настъпване на ПТП и е съобразил социално-икономическото състояние в страната към този релевантен момент, поради което не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по поставения въпрос. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касаторите за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.

Поставеният в касационната жалба материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.51, ал.2 ГПК, е релевантен, но не е разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС. Съгласно формираната по приложението на чл.51, ал.2 ГПК съдебна практика, обективирана в решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 от 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о. и др., за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. В случая въззивният съд е обсъдил заключението на САТЕ и е съобразил установения с нея механизъм на настъпване на процесното ПТП и въз основа на това е приел, че с поведението си пострадалата е допринесла за настъпване на произшествието, тъй като е пресичала пътното платно на необозначено място, без да се съобрази с положението и скоростта на приближаващия автомобил. Следователно, прътивно на твърдението на касаторите, въззивният съд е основал извода си за наличие на съпричиняване не само с факта на пресичане на пътното платно на необозначено място, но и с обстоятелството, че при предприетото пресичане пострадалата не се е съобразила с положението и скоростта на автомобила. Несъгласието на касаторите с изводите на въззивния съд представлява оплакване за неправилност, по което касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

Касаторите са се позовали, но не са обосновали наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационен контрол на това основание.

По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно. Поради това и на основание чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не следва да се разглежда.

При този изход на спора на касаторите не се дължат разноски.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2667 от 02.12.2019г. по в.гр.д. № 3282/2019г. на САС, 8 състав, с което след частична отмяна решение № 2857 от 19.04.2019г. по гр.д. № 13833/2018г. на СГС, са отхвърлени предявените от М.Ц.К., А.Г.З., Я.Г.А., Т.Г.И. и Върбинка Г. А. против „ЗД Бул инс” АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ отм. за обезщетяване на неимуществени вреди за сумите от по 1000 лева за всеки от тях, причинени във връзка със смъртта на сестра им Р.Ц.К. при ПТП на 08.08.2015г. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от М.Ц.К., А.Г.З., Я.Г.А., Т.Г.И. и Върбинка Г. А. искове за обезщетение за претърпените неимуществени вреди за разликата над 5000 лева до 100 000 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на ЗД „Бул инс” АД срещу решение № 2667 от 02.12.2019г. по в.гр.д. № 3282/2019г. на САС, 8 състав в частта, в която е потвърдено решение № 2857 от 19.04.2019г. по гр.д. № 13833/2018г. на СГС в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на всеки от ищците М.Ц.К., А.Г.З., Я.Г.А., Т.Г.И. и Върбинка Г. А. обезщетение в размер на 4000 лева за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сестра им Р.Ц.К., на основание чл.226, ал.1 КЗ отм.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: