О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 118гр. София, 09.03.2021 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия А. Б т.д. № 497 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „К. Х“ АД, регистрирано в РПанама, представлявано от адв.П. П., срещу решение № 2780 от 13.12.2019г. по т.д. № 1386/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, III състав, с което след отмяна на решение № 44 от 04.12.2018г. по т.д. № 29/2018г. на Видински окръжен съд, Гражданска колегия, е отхвърлена подадената от „К. Х“ АД молба по чл.625 ТЗ срещу „Л. П“ ЕООД.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.286, ал.3 ТЗ. Излага съображения, че процесният договор за заем, въз основа на който се легитимира като кредитор, представлява търговска сделка, тъй като липсва оспорване на търговския му характер, както и оборване на презумпцията, уредена в чл.286, ал.3 ТЗ. Поддържа още, че въззивният съд не се е произнесъл по твърдяната в молбата неплатежоспособност на длъжника „Л. П“ ЕООД, нито по въведената при условията на евентуалност свръхзадълженост, както и не е обсъдил всички ангажирани доказателства, отнасящи се до паричните задължения и възможността за покриване на същите с налично имущество. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава искането си за допускане на касационно обжалване с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:

1. Договорът за заем представлява ли търговска сделка по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ вр. чл.286 ТЗ?

2. Кое обстоятелство е водещо при определяне на договор за заем за търговска сделка?

3. При наличие на сключен писмен договор за корпоративен заем, по който заемател е юридическо лице, кога се счита, че предоставената сума се използва за осъществяваната търговска дейност от дружеството?

4. Търговска ли е сделката, сключена между двама търговци, в случая търговски дружества, когато договорът за заем съдържа изрично целта на предоставяне на средствата?

5. Чия е доказателствената тежест за оборване на презумпцията по чл.286, ал.3 ТЗ – на молителя – кредитор или на въззивника при подаване на въззивна жалба, или на ответника – длъжник в първоинстанционното производство? При приложението на тази хипотеза следва ли, и ако да, в кой момент се разпределя доказателствената тежест между страните в съдебните производства?

6. В случай че презумпцията по чл.286, ал.3 ТЗ не е оборена, договорът за заем, сключен между страните, за какъв се приема – като сключен във връзка с упражняваното от търговеца занятие или не, следователно като презумптивна търговска сделка или не?

7. Следва ли съдът, с оглед засиленото служебно начало, да изисква по свой почин събирането и представянето на доказателства относно характера на сделката и в кой момент?

8. Въз основа на какви параметри се определя дали даден договор за заем и съпътстващото го поръчителство, сключен между две чуждестранни юридическа лица, за които не е приложимо правото на ЕС, с поръчител юридическо лице, попадащо под юрисдикцията на ЕС, съставлява търговска сделка?

Касаторът твърди, че по първите четири въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, обективирана в решение № 216 от 15.02.1996г. по гр.д. № 2965/1994г. на ВКС, V г.о., решение № 271 от 13.07.2015г. по в.гр.д. № 213/2015г. на П., решение № 833 от 25.04.2016г. по в.т.д. № 4755/2015г. на САпС, решение № 22 от 02.06.2015г. по т.д. № 99/2014г. на ЯОС, решение № 203 от 08.08.2016г. по т.д. № 99/2016г. на ВАпС, а по следващите три въпроса – в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 102 от 08.10.2009г. по т.д. № 60/2009г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 70 от 25.08.2014г. по т.д. № 3560/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 134 от 22.06.2014г. по т.д. № 586/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 32 от 17.06.2013г. по т.д. № 685/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 164 от 30.11.2016г. по т.д. № 284/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 13 от 23.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. Поддържа, че всички осем въпроса са от значение за точното прилагане на правото.

Ответникът по касацията „Д. А Ай“ ЕООД, представляван от адв. Д. П., оспорва касационната жалба. Счита, че жалбата е недопустима, като подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване. Излага и доводи си за липса на доказателства за съществуването на дружеството – касатор и за представителна власт у адв. П. П., тъй като същият е упълномощен от Р.А.С в качеството му на генерален пълномощник на касатора, за когото последните данни са от 2016г., като и последното представено удостоверение за актуално състояние на това юридическо лице е от 2016г., докато производството по несъстоятелност и настоящото производство се развиват две, респ. четири години след декларираните обстоятелства. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от длъжника „Л. П“ ЕООД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на касационната жалба поради подаването й след изтичане на срока по чл.283 ГПК. Въззивното решение е обявено в търговския регистър на 18.12.2019г., а касационната жалба е подадена 20.01.2020г., понеделник, първият присъствен ден след изтичане на срока, поради което не е просрочена.

В изпълнение на дадените от настоящия състав указания касаторът е представил удостоверение за юридическо лице, издадено на 12.01.2021г. от Публичния регистър на П., както и пълномощни от 20.01.2020г. и от 14.01.2021г., с кои

то Р.А.С. в качеството си на генерален пълномощник на дружеството - касатор е упълномощил адв. П. да представлява дружеството в настоящото производство, с оглед на което е неоснователно възражението на ответника за недопустимост на касационната жалба поради липса на представителна власт на адв. П., подписал касационната жалба и изложението като пълномощник на касатора.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че легитимацията на „Кийлайн холдинг“ INC да подаде молбата по чл.625 ТЗ срещу „Л. П“ ЕООД е аргументирана със сключен на 01.07.2016г. между молителя като заемодател, „Г. И С.А.“ като заемополучател и „Л. П“ ЕООД като поръчител договор за корпоративен заем за сумата от 900 000 щ.д. Приел е, че от значение е дали поръчителството от „Л. П“ ЕООД представлява търговска сделка. Позовал се е на разпоредбата на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ, както и на практика на ВКС, съгласно която, когато договорът за поръчителство е сключен като обезпечение за изпълнението на една търговска сделка, вземането на кредитора по договора за поръчителство е вземане, отнасящо се до търговска сделка. С оглед на това въззивният съд е приел, че следва да отговори на въпроса дали договорът за заем, сключен между „Кийлайн холдинг“ INC и „Г. И С.А.“, представлява търговска сделка. Изложил е съображения, че тъй като по обективен признак договорът за заем не е търговска сделка, то за да бъде определен като такава по субективен признак, е необходимо да отговаря на изискванията на чл.286, ал.1 ТЗ. С оглед изискването за установяване дали договорът представлява за заемодателя дейност, извършвана по занятие, въззивният съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства, че отдаването в заем на парични средства е част от предмета на дейност на дружеството, че същото притежава лиценз за извършване на дейност като кредитна институция, поради което и сключването на договора за заем се извършва по занятие. Приел е още, че не намира приложение оборимата презумпция по чл.286, ал.3 ТЗ, като е изложил съображения, че не е налице хипотезата, при която по делото са представени неубедителни доказателства, относими към установяване на сделката като част от занятието на търговеца. В допълнение, решаващият съдебен състав е изтъкнал, че липсват доказателства и за основанието за предоставяне на паричните средства на „Г. И С.А.“, както и дали сумата е използвана в търговската му дейност. С оглед на това въззивният съд е заключил, че не е налице една от императивно изискуемите от закона материалноправни предпоставки за иницииране на производството – търговска сделка, по която молителят да е кредитор.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираните първи, втори, пети и шести въпроси се отнасят до приложението на чл.286, ал.1 вр. ал.3 ТЗ в хипотезата на сключен между търговци договор за заем и доказателствената тежест за оборване на презумпцията на чл.286, ал.3 ТЗ. Така конкретизиран, въпросът е релевантен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на делото. По отношение на същия е формирана постоянна съдебна практика, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 55 от 17.07.2019г. по т.д. № 618/2018г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 134 от 22.06.2015г. по т.д. № 586/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 102 от 08.10.2009г. по т.д. № 60/2009г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 127 от 05.10.2011г. по т.д. № 1027/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. и други, съгласно която, след като заемът не е в кръга на посочените в чл.1, ал.1 ТЗ търговски сделки, сключването му от ответника в качеството на търговец обосновава прилагане на презумпцията на чл.286, ал.3 ТЗ, оборването на която – в смисъл, че получените суми не са свързани с дейността по занятие на заемополучателя – е в тежест на ответника. С оглед на това следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване за проверка за съответствие на въззивното решение с посочената съдебна практика.

Отговорите на третия, четвъртия и осмия въпроси зависят от установената по делото фактическа обстановка, а седмият въпрос по същество представлява оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въпросите не обосновават наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по тях съдът ще се произнесе с решението си по съществото на касационната жалба.

По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 125 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2780 от 13.12.2019г. по т.д. № 1386/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, III състав.

УКАЗВА на „К. Х“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната му жалба съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 125 лева, като при неизпълнение на това указание производството по касационната жалба ще бъде прекратено.

След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: