О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 117

гр. София, 09.03.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С на Р. Б,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.В.Ч: К.Н.А БАЕВА

изслуша докладваното от съдия А. Б т.д. № 735 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х.Ж.Х. в качеството му на синдик на „Бисерна – 94 Пропъртис” ЕООД /в несъстоятелност/ срещу решение № 1755 от 11.07.2019г. по т.д. № 1761/2019г. на САС, с което е обезсилено решение № 248 от 06.02.2019г. по т.д. № 951/2018г. на СГС, VI-2 състав и е прекратено производството по предявените искове по чл.647, ал.1, т.3 и чл.649, ал.2 ТЗ. С обезсиленото първоинстанционно решение са отхвърлени предявеният от Х.Ж.Х. в качеството му на синдик на „Бисерна – 94 Пропъртис” ЕООД /в несъстоятелност/ против „Бисерна – 94 Пропъртис” ЕООД /в несъстоятелност/ и М.С.Ц. иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на дружеството на сключения на 11.09.2014г. между ответниците договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 132 от 11.09.2014г., т. IV, рег. № 4304, дело № 619/2014г. по описа на нотариус М.Е.В, рег. № 370 по регистъра на НК и предявеният от Х.Ж.Х. в качеството му на синдик на „Бисерна – 94 Пропъртис” ЕООД /в несъстоятелност/ против М.С.Ц. иск с правно основание чл.649, ал.2 ТЗ за осъждане на ответницата да върне в масата на несъстоятелността на дружеството фактическата власт върху прехвърлените с договора за продажба недвижими имоти – магазин и склад.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд е приложил неправилно закона, приемайки, че исковата молба е подадена след изтичане на едногодишния срок по чл.649, ал.1 ТЗ. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, като е приел, че началната дата на течение на срока по чл.649, ал.1 ТЗ от момента на обявяване на решението по чл.632, ал.2 ТЗ е приложима само когато спирането е постановено с решението за откриване на производството по реда на чл.632, ал.1 ТЗ, но не и в случаите по ал.5 на чл.632 ТЗ, когато в хода на производството по несъстоятелност бъде установено, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските.

Ответниците „Бисерна – 94 Пропъртис” ЕООД /в несъстоятелност/ и М.С.Ц. не представят отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд, като е извършил съгласно чл.269 ГПК служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение, е намерил, че същото е валидно, но недопустимо, тъй като искът по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ на синдика на длъжника в несъстоятелност е предявен извън преклузивния едногодишен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ.

Посочил е, че нормата на чл. 649, ал. 1 ТЗ обуславя допустимостта на посочените в нея искове за попълване масата на несъстоятелността, между които и тези по чл. 647 ТЗ, от предявяването им в рамките на едногодишен срок, чиято начална дата е определена в зависимост от условията, при които е открито производството по несъстоятелност. Приел е, че при откриването му с решение по чл. 630 ТЗ това е датата на постановяване на решението по ал. 1, на която съгласно чл. 634а ТЗ производството се смята за открито, а при откриването му по реда на чл. 632 ТЗ - моментът на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на спряното производство. Приел е, че в настоящия случай от значение за извода за допустимостта на предявения иск е въпросът за началната дата на течение на едногодишния срок по чл.649, ал. 1 ТЗ, когато след откриване на производството по несъстоятелност при условията на чл. 630, ал. 1 ТЗ е постановено решение за неговото спиране по реда на чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 ТЗ. Счел е, че втората хипотеза на начална дата на течение на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ - от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ, е приложима само когато спирането е постановено с решението за откриване на производството по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ, но не и в случаите по ал. 5 на чл. 632 ТЗ - когато в хода на производството по несъстоятелност, открито по реда на чл. 630 ТЗ, бъде установено, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските. Изложил е съображения, че едногодишният срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ е преклузивен, поради което не подлежи на спиране или прекъсване, и с оглед на това в случаите, когато производството по несъстоятелност е открито при условията на чл. 630, ал. 1 ТЗ, течението на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ, започнало от датата на постановяване на решението, не се засяга от последващото спиране на производството по несъстоятелност по реда на чл.632, ал. 5 вр. ал. 1 ТЗ.

Въззивният съд е констатирал, че в случая производството по несъстоятелност е открито по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ с решение на Софийския градски съд, постановено на 07.04.2016 г. по т. д. № 2316/15 г., поради което и съобразно чл. 634а ТЗ, от датата на постановяването му е започнало течението на едногодишния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ, който е изтекъл на 07.04.2017 г. Констатирал е, че исковата молба е подадена на 16.05.2018 г. след изтичането на този срок, поради което е достигнал до извод за недопустимост на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и на обусловения иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, налагаща обезсилването на постановеното по тях решение и прекратяване на производството по тези искове /чл. 270, ал. 3 ГПК/.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Съгласно т.1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

В случая в изложението си, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който се твърди наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Дори и да се приеме, че е поставен въпрос, касаещ последиците от спиране на основание чл.632, ал.5 ТЗ на производството по несъстоятелност по отношение предявяването на исковете по чл.649, ал.1 ТЗ и течението на срока по чл.649, ал.1 ТЗ, този въпрос е решен от въззивния съд в съответствие с т.2 от ТР № 2 от 13.07.2020г. по тълк.д. № 2/2018г. на ОСТК на ВКС. Съгласно така формираната задължителна практика спирането на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност не е пречка за предявяване на нови искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 694, ал. 1 - ал. 3 ТЗ, не е основание за спиране на заварените искови производства по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал. 1 – ал. 3 ТЗ, нито прекъсва или спира течението на едногодишния преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ. В мотивната част на решението е разяснено, че едногодишният срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ е установен от закона срок за предявяване на специалните искове за попълване на масата на несъстоятелност, като по своя характер този срок е преклузивен, поради което не може да се прекъсва и спира течението му. Началният момент на течение на срока е свързан с кумулативното осъществяване на предпоставките за възникване и упражняване на правото на иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ: 1/ наличие на висящо производство по несъстоятелност и 2/ назначен синдик като носител на правото на иск (всички видове синдици -временен, постоянен и служебен, имат еднакви правомощия). Предвид изложеното е прието, че началото на течение на срока е различно и зависи от това, какво е първоначалното решение по молбата по чл. 625 ТЗ - по чл. 630, ал. 1 и ал. 2 ТЗ или по чл. 632, ал. 1 ТЗ. Прието е, че при решение по чл. 630, ал. 1 и ал. 2 ТЗ началният момент на течението на срока по чл. 649, ал. 1, изр. 1-во ТЗ е постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, а при решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ - е обявяването в търговския регистър ( ТР ) на решението за възобновяване по чл. 632, ал. 2 ТЗ, тъй като с него за първи път се назначава и синдик в производството по несъстоятелност. В случаите на последващо спиране по чл. 632, ал. 5 ТЗ на производство по несъстоятелност, след постановено решение по чл. 630, ал. 1 или ал. 2 ТЗ, едногодишният срок за предявяване на исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ вече е започнал да тече с постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл. 630, ал. 1 ТЗ или по чл. 630, ал. 2 ТЗ, поради което при последващо спиране на производството по несъстоятелност преди изтичането на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ, не започва да тече нов едногодишен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ. Посочено е, че противното би означавало да се допусне исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ да могат да бъдат предявявани в срок по - голям от едногодишния и да има повече от един начален момент за течение на този срок (от обявяване на всяко решение за възобновяване на производството по несъстоятелност при многократно спиране и възобновяване на производството), което не намира опора в закона. Тъй като даденото от въззивния съд разрешение съответства на формираната задължителна съдебна практика, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.

При този изход на спора на касатора не се дължат разноски.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1755 от 11.07.2019г. по т.д. № 1761/2019г. на САС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: